България очаква рекордна реколта от пшеница от над 7 млн. тона, казва министърът на земеделието
Успяхме да вкараме реални проекти в плана за възстановяване, които да получат финансиране
Много важен приоритет за страната беше запазване на преходната национална помощ и съумяхме да го договорим
Цените на зърното засега са добри и удовлетворяват българските производители
Направихме за по-малко от 3 месеца близо 45 000 проверки в горските територии
Държавата ще си върне ловни стопанства, в които няма добро управление от частниците
- Жътвата е пред приключване, каква реколта очаквате, г-н Бозуков?
- Годината е много добра за производството на зърнени култури. По данни на министерството (МЗХГ) към 22 юли са реколтирани 832 хил. хектара с пшеница и са произведени над 5 милиона тона при среден добив 605 кг/дка. Цифрата варира, но за сравнение реколта 2020 г. беше със средни добиви от 392 кг/дка, което представлява увеличение с 64% на декар.
Очаква се рекордна реколта от пшеница за 2021 г. До момента са ожънати 70% от площите. Очакваното производство е в рамките на над 7 млн. тона пшеница. Това са оптимистичните данни, може дори да бъдат надхвърлени. Прогнозните количества ще са напълно достатъчни за покриване нуждите от зърно в страната и за износа. По отношение на качеството, имайки предвид по-късното стартиране на жътвата, все още няма представителност на извадката проби, за да се даде оценка за качеството на прибраното зърно.
С ечемик са реколтирани 122 756 хектара, което представлява около 90% от площите. Произведени са 662 377 тона при среден добив 540 кг/дка. За сравнение за 2020 г. полученият среден добив е 420 кг/дка. По оперативна информация са реколтирани около 100 хил. хектара с рапица, като от тях са добити 284 хил. тона рапично семе, средният добив е 283 кг/дка.
- Това означава ли, че няма основание за поскъпване на суровината, а оттам и повишаване на цената на хляба?
- Да, но вие знаете, че не само количеството, но и качеството влияят. Конюнктурата на пазара диктува тези цени.
- Какво се случва в момента с борсовите цени?
- Засега са добри и удовлетворяват нашите производители. Надявам се, че няма да има спад, особено предвид факта, че Украйна и Русия ще подадат данните за добитите количества най-рано след месец. В момента дори има засилено търсене заради наводненията в някои европейски държави, където отражение имаше и върху реколтата.
Средната цена на френската пшеница, доставена на Руан, се повиши от 200,67 на 210,33 евро /тон. Повишение имаше и в средната цена на украинската пшеница, която стигна 240,33 долара за тон при 233,50 долара предишната седмица. Същото бе и при средната цена на руската пшеница, която от 235 долара за тон стигна до 243 долара.
- Липсата на валежи през последните месеци създава ли проблем за фермерите?
- През юни имаше регулярни валежи, което спомогна на пшеницата, отрази се добре и на култури като царевица, слънчоглед, както и на някои овощни. На места в северозападните райони обаче те достигнаха и надвишиха нормите за месеца и наводниха земеделски участъци.
За съжаление, от началото на юли се наблюдават екстремни, повишени температури, които могат да се отразят негативно на някои полски култури като домати, краставици. Отражение вероятно ще има върху фертилността на полена при слънчогледа и средноранните хибриди царевица.
- Но сухото време вероятно е добро за гроздето?
- Винаги е така - ако за едни култури е добре, за други – не съвсем. Най-добре е да има баланс. Продължителната липса на валежи, в съчетание с високи температури, принципно оказва неблагоприятно влияние върху развитието на винените лозя, води до влошаване на качеството - гроздето стафидира, и намаляване на реколтата.
- Изготвихте нова наредба за сиренето, какво се променя с нея? Не беше ли вече регламентирано кое е истинско и какво е т.нар. имитиращ продукт?
- Наредбата бе изготвена съвместно с браншовите организации, експерти от министерството и представителите на науката в лицето на Тракийския университет и Университета по хранителни технологии в Пловдив. Внесох Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти в Министерския съвет на 28 юли 2021 г. и тя беше приета, ще влезе в сила три месеца след обнародването ѝ, с нея отменяме сега действащата. Новите текстове целят да се постигне лоялна конкуренция и българските потребители да не бъдат заблуждавани.
Те традиционно предпочитат саламурено сирене. В тази част на наредбата имаше непълноти, което даваше възможност на недобросъвестни производители да прилагат практики, които ощетяват потребителя, а и често не отговарят на стандартите за здравословно хранене.
За първи път е въведена дефиниция за “бяло саламурено сирене” и изискването сухото вещество и неговата масленост да не са по-ниски от 40%. За този тип сирена са заложени критерии за използване на означенията “високомаслено”, “пълномаслено”, “със средна масленост”, “частично обезмаслено” и “обезмаслено”. Пълномаслено сирене например ще може да се нарича такова с масленост в сухото вещество, по-висока или равна на 45% и по-ниска от 60%, във “високомасленото” процентът трябва да е поне 60.
Въведохме и дефиниция за “саламурено сирене с повишено водно съдържание”. Тя има за цел да намали предпоставките за подвеждане на потребителите. Предвижда се такова сирене да се предлага в обектите за търговия с храни само предварително поставено от производителя в опаковки, които не могат да бъдат отстранявани. Потребителят вече ще може да прочете на етикета процентното съдържание на сухо вещество и масленост и ще бъде напълно информиран за това какво купува.
Ще дадем възможност на бизнеса да се адаптира към изискванията до изчерпване на количествата, но не по-късно от 6 месеца от влизане в сила на наредбата. За производителите на имитиращи продукти е предвиден преходен период от 3 месеца. Изискванията относно имитиращите продукти следва да се спазват не само за продуктите с произход от България, но и за всички онези, които са произведени в държава членка или в трета страна.
Контролът по спазването на наредбата ще се осъществява от Българската агенция по безопасност на храните.
- Това означава ли, че на щанда вече ще има ясно обозначение какво сирене купуваме?
- Да, няма да има възможност потребителят да бъде заблуждаван. Тези сирена, които са с високо водно съдържание, ще се предлагат само опаковани. Аз самият попитах бранша на среща с тях как така потребителят може да получи сирене с толкова високо съдържание на вода. Обясниха ми, че са измислени технологии и за това.
- А ще знаят ли хората какво сирене им поднасят в заведенията?
- Целта ни е да се постигне информираност на потребителите, поради което наредбата въвежда ново изискване - за всяка храна, при производството или приготвянето на която са използвани имитиращи продукти, на етикета да бъде посочено, че съдържа такъв. В случай че става въпрос за непредварително опаковани храни като тестени изделия, ястия и салати в заведения за обществено хранене и други, тази информация трябва да бъде налична на мястото на продажбата или предоставянето на потребителя.
- Успяхте ли да се справите с кражбите от горите?
- В резултат на по-ефективния контрол от началото на мандата на служебното правителство досега за по-малко от 3 месеца са извършени близо 45 000 проверки в горските територии на страната за добив, транспортиране, преработване и съхранение на дървесина. Приоритетно това бе направено в обектите с насаждения с възраст над 80 години. Отделно са извършени и над 40 000 проверки от служителите по охраната в държавните предприятия за опазване на поверените им държавни гори, в това число и по подадени от граждани сигнали.
Публикувана бе онлайн горскостопанската карта, започна създаването на карта на ловностопанските райони. Предстои да се публикуват онлайн всички позволителни за сеч до този момент. За първи път ще се обявят данни за превозни билети, издадени от временен склад, ще бъдат въведени подобрения в софтуера за проверката на тези билети.
Съвместно с неправителствени организации бе разработено и въведено в употреба мобилно приложение, чрез което хората могат да подават сигнали, свързани с незаконни дейности в горите – сеч, транспортиране, лов и др. Създаден е и необходимият ред, чрез който подателят да бъде информиран за резултата от извършената проверка. Към Изпълнителна агенция по горите бе създадена консултативна работна група с участието на браншови организации, неправителствени организации, ловни организации, държавни институции, частни асоциации, научни институции и държавни предприятия, която да подпомага цялостната дейност на агенцията.
- Ще има ли промяна в реда за стопанисване на ловните стопанства, след като се оказа, че държавата невинаги печели от партньорството с частни компании?
- Бе направен задълбочен анализ на изпълнението на договорите за съвместна дейност в ловните стопанства, както и изпълнението на договорите, с които се предоставя стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъдните участъци на юридически лица. Анализът за държавните ловни стопанства ще бъде представен публично и предлага цялостна промяна в правилата за ловните концесии и преразглеждане на договори. Там, където няма положителни разултати, държавата ще си върне управлението на ловните стопанства.
- Достатъчни ли са парите за земеделие в българския план за възстановяване, след като отпадна предвиденият проект за над 800 млн. за “Напоителни системи”?
- Нашият екип защитаваше този проект до последно, като работехме по различни варианти. Но доколкото разбирам още от началото на тази година, е била създавана една заблуда, че проектът за “Напоителни системи” обезателно ще бъде одобрен. В процеса на работа разбрахме, че Европейската комисия на нито един етап не е дала зелена светлина нито за проекта за напояване, нито че тази сума от 847 млн. лв. е гарантирана за земеделието.
Тези пари не са били точно за земеделие, защото напояването не обхваща целия сектор. А и трябва да се мисли за новите технологии като капково напояване, вместо да се изразходват пари за конвенционално. Оттегленият проект за “Напоителни системи” не означава загуба на пари за земеделието. Дори напротив - успяхме да вкараме реални проекти, които да получат финансиране, вместо да настояваме за този за напояването, което би могло да забави приемането на целия план за България и да поставим под риск възможността за получаването на авансовите 13% от парите.
Риторичен става въпросът защо, ако проектът или планът в неговата цялост изобщо са били приемливи и отговарящи на изискванията, не са изпратени на Брюксел?
В момента, в който предишното правителство предоставя поредната чернова за оценка – на 30 април, то вече 9 страни са изпратили окончателните си планове за одобрение. Защо преработките преди това не са били достатъчни? Можем да предположим, че планът е нямало да бъде приет от ЕК, но тази лоша новина е оставена за следващото правителство.
- България ще успее ли да защити исканията си в новата обща селскостопанска политика на ЕС?
- Много важен приоритет за страната беше запазване на преходната национална помощ и България успя да го договори. Тя ще бъде с намаляващ бюджет с по 5% годишно от 2024 г. Ще има подкрепа за тютюнопроизводители, но техният брой ще бъде редуциран до близо 5000, защото това са реално нуждаещите се, а не досегашните 42 хил., които са получавали средства.
Страната ни би могла да прояви гъвкавост, като приеме заделяне на 25% от директните плащания за екосхеми. Важно е да се осигури подходящият инструмент за минимизиране на риска от неусвояване на средства чрез прилагането на т.нар. долна граница, под която неизползваните средства за екосхеми ще могат да се пренасочат за друг вид подпомагане. Трябва да се справим и с предизвикателството за достигане на 25% от площите за биопроизводство. А в момента в България те се под 4%. Надявам се, че и производителите ще се обединят при налагането на определени тавани.
Запазват се и директните плащания в периода 2023-2027, а България ще разполага с допълнителни финансови средства за тях, в сравнение с настоящия период, за да продължи процесът на сближаване между държавите членки. В стратегическия план на България ще се комбинират различни схеми за директни плащания, за да се осигури на земеделските стопани ефективна подкрепа, съобразена с нашите национални условия.
- Кои най-спешни и важни реформи бихте препоръчали на вашия наследник в едно ново, редовно правителство?
- Най-спешните реформи ние ги стартирахме, бих препоръчал да бъдат продължени. И да запази публичността, която наложихме в работата на министерството и структурите към него, да запази добрата работа и своевременните плащания от страна на фонд “Земеделие”, което постигнахме. Аз съм много доволен от екипа в министерството и искам да им благодаря за добрата работа.
CV
l Роден е на 14 януари 1960 г.
l Завършва Аграрния университет в Пловдив със специалност “Инженер-агроном по защита на растенията и почвата”
l От 1985 г. работи в Института по тютюна и тютюневите изделия – Пловдив
l През 1999 г. защитава степен “доктор по фитопатология”, от 2003 г. е доцент по растителна защита, а от 2014 г. е професор
l От 2013 до 2015 г. е председател на Селскостопанската академия
l Член е на Съюза на учените в България
l Семеен, с едно дете
