Ако се спазват правилата, няма да никнат “оазиси от бетон” в градовете, казва кметът
- Г-н Димитров, може ли Пловдив да даде в ново време велики събития на страната от ранга на Съединението, състояло се преди 136 години?
- Едва ли. Колкото и да се оплакваме днес и да не харесваме съдбата си, живеем в спокойни времена. Да, има трудности – пандемията, икономическа и политическа криза. Но в тях го няма драматизма, който ражда велики събития. Всъщност Съединението и обявяването на Независимостта на България през 1908 г. са двете най-значими постижения в новата ни история, които българите сътвориха сами.
Днес пред нас
има други
предизвикателства
Отговорността на политиците наистина е голяма и вярвам, че ще оставим нещо след себе си за просперитета на България.
- Във време на разединение и безпътица, които наблюдаваме, как Пловдив може да стане отново център на обединението?
- Преди 136 г. именно Пловдив бе в основата на онова, което е изписано днес на сградата на Народното събрание - “Съединението прави силата”. Пловдив и селата около него бяха тези, които разбуниха кошера и на практика осъществиха това голямо историческо събитие. И не е само това. След 1885 г. Пловдив, който към онзи момент бе много по-развит в икономическо и културно отношение, даде на София своите големи умове, политици и администратори, които бяха в основата на последвалото бурно развитие на обединената българска държава.
Вярвам, че и днес Пловдив има какво да покаже и да даде като пример на много градове. Тук живеят в разбирателство много етноси и религии, Пловдив привлича инвеститори и хора от различни части на страната и света. Само единни и обединени можем да преодолеем безпътицата и да водим България по пътя на просперитета.
- Каква кауза според вас може да сплоти българите?
- Каква по-голяма кауза от просперираща България? От родината? От любовта и отговорността към ближния, към децата, към бъдещето? И всичко започва от едни малки стъпки, които всеки от нас трябва да направи – да мисли повече за другите, за уязвимите, за да става обществото ни една идея по-добро всеки ден. Защото личното благосъстояние няма как да донесе удовлетвореност без общо благо.
- Няма турист, който да не харесва Пловдив, а пловдивчани са критични към местната власт и изискват още и още. На какво се дължи това разминаване в оценките?
- Пловдивчани са много взискателни и активни хора. Тук всяка накривена плочка на тротоара се забелязва. Но
Пловдив е
най-бързо
развиващият
се град
в България през последните години. Това се вижда и от постоянното разрастване на града. Ясно е, че хората харесват Пловдив. Пловдивчани също много обичат града си и затова имат големи изисквания към местната власт. Очакват той да е чист, поддържан, светъл и атрактивен. Ние полагаме всекидневни усилия да отговорим на тези очаквания.
- В средата сте на вашия кметски мандат. Какво успяхте да направите и какво предстои да се случи в града?
- Направихме изключително много, но винаги може още. Сигурен съм, че най-доброто предстои. В първите месеци съсредоточихме всички усилия да спасим част от средствата, които бяха почти загубени по ОП “Региони в растеж”. Ставаше въпрос за 38 млн. лева, които висяха на косъм. И успяхме. Стартирахме много тежкия проект за Водния цикъл, в който Пловдив бе сериозно изостанал. Сега предстои вторият етап с модернизацията на пречиствателната станция.
Стартирахме работата по транспортния възел “Модър-Царевец”, един изключително важен и отлаган в годините проект, който ще осигури липсващата бърза връзка между районите “Южен” и “Западен”. В същото време подготвяме Плана за устойчиво развитие на общината 2021-2027 и новия Общ устройствен план. Това са двата най-важни стратегически документа, които ще гарантират развитието на Пловдив в следващото десетилетие.
В краткосрочен план вече имаме одобрение за инвестиционен заем в размер на 40 млн. лева. От една страна, той ще гарантира изграждането на важните обекти като пробива до Водната палата и реконструкцията на ул. “Хаджи Димитър” и “Царевец”, а от друга - ще позволи повече средства от собствените приходи да се инвестират в капиталовата програма за изграждането на удобни връзки с бъдещия пробив под Централна гара, който ще се осъществява по проект на НКЖИ.
Да не забравяме строителството на двата стадиона на “Ботев” и “Локомотив”. Не сме се отказали от идеята за нов плувен басейн с олимпийски размери и реконструкцията на стадион “Пловдив”. За двата обекта се търсят средства. До края на мандата искам да променим входовете на града и най-вече Голямоконарско шосе и Рогошко шосе.
- Как извънредната ситуация се отразява на общинските финанси и откъде могат да се търсят още резерви?
- Намаляват приходите от наеми и такса тротоарно право. Има и затворени бизнеси, което ще повлияе на данъчните приходи в следващите години. Освен това общината е собственик на здравни заведения, за които прави допълнителни разходи. Но няма как – такива са предизвикателствата на времето.
Резерви има и те са в някои такси и административни услуги, свързани със строителството. Данъците обаче не можем да пипаме, защото кризата се отразява на всички. Има известни резерви в оптимизацията на работата на администрацията и някои общински предприятия.
Другата възможност е някои от предприятията като разсадника на “Градини и паркове”, Дезинфекционната станция и други да излязат на пазара със своите услуги и да генерират приходи, но за това има редица законодателни пречки. Големи резерви има и в работата на “Жилфонд”, където скоро ще има промени.
- Ще можете ли да реализирате това, което бяхте набелязали в началото на вашето управление?
- Разбира се. Работим по начертания план, макар че всеки ден изникват нови проблеми и предизвикателства. Едно от тях е Транспортният проект, който не сработи и има нужда от надграждане. Друго голямо предизвикателство са
допълнителните
инвестиции,
които се налагат
за сметището
в Цалапица и в екологичния завод в Шишманци, които трябва да направим задължително, за да не търпим тежки глоби. Те са с почти изчерпан капацитет, дълги години не се е правило нищо по тях.
- Прибягвате до теглене на 40 млн. лева заем. Смятате ли, че със средствата от него ще можете да направите това, което сте замислили?
- Четирите обекта, включени в заема, са безспорни. За реконструкцията на ул. “Царевец”, “Хаджи Димитър” и пробива до Водната палата проектите са готови. На “Модър – Царевец” вече се работи. А инвестициите в нова техника за “Чистота” и “Градини и паркове” се чакат от години.
- Някак встрани остава желанието ви за нов мост над р. Марица, който е жизнено необходим предвид тежкия трафик.
- Работим по тази идея. Но новият мост трябва да се разглежда в комплект с възможността бул. “Копривщица” да се разшири и да стане високоскоростен с бързи връзки към районите “Западен” и “Южен” и към центъра.
- В Пловдив от десетилетия не е строено ново училище. Какво правите в тази посока?
- Вече планираме нова сграда в “Западен”, където да се преместят децата от ОУ “Драган Манчов”. Така цялата сегашна база в кв. “Хр. Смирненски” ще остане за Математическата гимназия. Намерихме решение и за ОУ “Княз Александър I”, има задание, което е подадено за съгласуване в института за паметниците на културата.
- Презастрояването на Пловдив става драматично и вече се надига недоволство. Какво правите, за да удовлетворите и гражданите, и предприемачите?
- Презастрояването е като трафика – това са проблеми на всеки бързо развиващ се град. В новия Общ устройствен план ясно са определени височината и плътността на застрояване на отделните зони. Ако спазваме правилата, няма да се стига до нови “оазиси от бетон”.
- Кой голям проблем ви се иска да решите, за да казват пловдивчани след години “Това го направи Здравко Димитров, когато беше кмет”?
- Този с качеството на въздуха и водата в Пловдив. Аз лично съм сред най-големите привърженици на проекта за захранване на града с
планинска вода
от каскадата
“Въча”
Ще продължа да работя с всички сили този проект да се случи. А проблемът с качеството на въздуха е замитан с години. Моят екип вече разработва пакет от мерки, убедени сме, че те ще сработят и ще има подобрение на въздуха още до края на мандата. Тази битка обаче е дълга и трябва да се превърне в приоритет за всеки следващ кмет на Пловдив, а и за държавата.
Уважаеми сънародници, скъпи пловдивчани,
Поздравявам ви със 136-ата годишнина от Съединението на България и Празник на град Пловдив. 6 септември 1885 г. завинаги ще остане в родната история като апотеоз на желанието на българите не само да бъдат свободни, а да бъдат свободни и единни – завет, който ни е тъй нужен днес. Това е денят, в който пловдивчани показват на цяла Европа, че не се опияняват от идеята да бъдат столичани в един турски вилает. Те доказват, че единението на България стои над всичко и с този акт променят волята на Великите сили, разкъсали държавата ни на две при Освобождението.
Българите трябва да помним девиза “Съединението прави силата” и да знаем, че само единни можем да преодолеем препятствия и кризи, да споделяме истински доброто и благоденствието.
Честит празник, българи!
Честит празник, пловдивчани!
