Арх. Димитър Паскалев: Когато осъвременяваш стара сграда, трябва да работиш с бели ръкавици

https://www.24plovdiv.bg/mnenia/article/10185064 Арх. Димитър Паскалев: Когато осъвременяваш стара сграда, трябва да работиш с бели ръкавици Арх. Димитър Паскалев: Когато осъвременяваш стара сграда, трябва да работиш с бели ръкавици www.24plovdiv.bg
Арх. Димитър Паскалев
Арх. Димитър Паскалев

Възобновяемата енергия и енергоефективните технологии са възможности за скок в архитектурата

- Г-н Паскалев, вие сте автор на някои от значимите сгради, оформящи модерния облик на града. Какво е професионалното ви мнение за последните тенденции в оформянето на градската среда?

- В ситуацията на глобална конкуренция най-новите тенденции са в привличането на важни генератори – това са глобалните компании, които оказват огромно влияние върху градската среда. Те от своя страна

променят

стандарта на

живот на

местното

население и

самите те

привличат и

други индустрии

Неслучайно изборът на проекти за оформяне на важни градски пространства трябва да се случва с международни архитектурни конкурси. Защото градската среда не е фетиш, а начин да демонстрираш, че си част от глобалната картина на света.

- Да сме част от глобалната картина, но все пак има знакови градове по света, мислите ли, че можем да се съизмерваме с тях?

- Можем. Има тенденции на градския дизайн, но има и чисто местни специфични елементи, най-вече на старата част на града.

В контекста на модерната архитектура също има начин как да се конкурираме, по никакъв начин не трябва да бъдем с ниско самочувствие. В София се направиха много добри, суперконкурентни сгради, макар и разхвърляни из града.

- Случвало ли ви се е да осъвремените съществуваща сграда, която не може да бъде съборена, защото примерно е паметник на културата? И да речем, да ѝ придадете нова функция или пък да възстановите функциите ѝ от времето, в което е била създадена?

- Имам проекти предимно за сгради от епохата на социализма. Първото нещо е, че винаги в такива проекти трябва да се започва с уважение и респект към наследството.

Когато правиш

реконструкция,

ти правиш мост

между минало

и бъдеще

и то влизайки в обувките на предшественика си.

Мога да ви дам отрицателен пример за недостатъчно адекватно отношение към наследството – столичната Централна жп гара. За времето си конструкцията на сградата е била абсолютен хайтек в един много сдържан немски стил. Тогава е имало международен архитектурен конкурс, спечелен от чужденец. Лично съм виждал чертежите.

При тази реконструкция обаче се получиха много удебелявания по фасадата, които промениха естетическото въздействие и посланието, което имаше сградата. Със сигурност е имало и други решения.

А и изобщо тези енергоефективни изолации, с които се облепват стари сгради, демонстрират липса на отношение.

- А сещате ли се за позитивен пример?

- Мисля, че успешните примери са предимно при частни сгради. Обществените, които са паметници на културата, са под постоянния надзор на обществото, което е напълно разбираемо. Това води до изключително консервативен подход при намесата в тях. Така или иначе по такива сгради трябва да се работи внимателно, бих казал – с бели ръкавици.

Например сградите на Централната баня и Централни хали, които съчетават историческия стил и дух на ранния XX век, могат да бъдат изпълнени с функции и търсения от съвремието ни и така да станат добър пример за комбиниране на минало и настояще, да бъдат актуални и модерни – стига да са добре стопанисвани и поддържани в новия контекст.

- Какво е мнението ви за така нареченото устойчиво строителство и тенденциите за намаляване на въглеродния отпечатък?

- Архитектурата от епохата на модернизма започва да се лута между много тенденции, включително еклектизъм, постмодернизъм и други, които винаги са били резултат на търсения.

Сега имаме следващ етап на развитие – възобновяемата енергия и енергоефективните материали са възможности за скок в архитектурата. Такъв тип сгради предлагат лукс и комфорт, но по никакъв начин не вредят на природата. Това са мащабни предизвикателства.

- А как виждате създаването на единен и завършен вид на различни зони на града? За какво трябва да се мисли първо, когато се прави нещо мащабно?

- Аз разглеждам с любопитство процесите, които се случват. Такива възможности дават инвестиционни проекти, но и планирането на инфраструктурата и транспортните системи. Във всеки случай старите части на града не дават много възможности. Дори в световен план наблюдаваме изместване на инвестициите в периферните части на градовете. И в София е така – районът на “Хладилника” и на Бизнес парка например съсредоточават в себе си голям интерес и се развиват като типични многофункционални зони, вторични градски центрове.

Но

старите части

носят духа на

града

и по тази причина те привличат предимно туризма и артистичните индустрии. Например в София наблюдавам това в карето между булевардите “Сливница”, “Мария Луиза” и “Дондуков” и улица “Раковски”. Това е пространство, което се развива с изявена туристическа и артистична насоченост, насища се с културно съдържание.

- Интересно – редакцията на вестник “24 часа” се намира точно там.

- Да, виждаме, че това каре все повече се превръща в градски акцент и туристическа дестинация и се разпознава като такова. Става нещо като творческия квартал на София. Многото стари постройки, които се намират там, включително такива, които са запуснати, придават известна нехомогенност на пространството, но пък дават възможност за ново строителство. Когато има смесване на стари с нови сгради, това води и до смесване на потребителите. Затова специално този квартал дава много възможности, каквито няма в другите части на стария център, които са плътно застроени.

 

CV
l Завършва УАСГ през 1996 година
l Автор е на проектите за Бизнес център Белисимо, клуб “Ялта”, “Софарма и Литекс Тауърс”, както и летищна контролна кула
l Председател на сдружение “Архитекти за София”

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Кирил Домусчиев е председател на УС на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България ( КРИБ ) от 2014 г.

Кирил Домусчиев: Да, токът е скъп в цяла Европа, но никой не си позволява лукса да държи бизнеса без дългосрочни договори

Николай Мелемов: Със смяна на горивната база и саниране животът в Смолян става по-качествен

Николай Мелемов: Със смяна на горивната база и саниране животът в Смолян става по-качествен

Николай Пенчев работи в една от най-натоварените пожарни в Лондон.

Николай Пенчев, пожарникар в Лондон: Когато принц Уилям ме поздрави, знаеше факти за мен

Юлиан Вергов

Юлиан Вергов: Играя Вазов, когото не сме виждали - и с хипохондрията, и с хумора му

Флоранс Робин е посланик на Франция у нас. Родена е на 12 август 1959 г. Доктор по епистемология и история на точните науки и научните институции от парижкия Университет. Кавалер на Националния орден на Почетния легион, офицер на Националния орден за заслуги, Кавалер на Ордена на изкуствата и литературата, Командор на Ордена на академичните палми.

Флоранс Робин: Апелът на Виктор Юго за Батак е основата на българо-френските отношения

Лидерите на Републиканци за България Цветан Цветанов и на КОД д-р Петър Москов подписаха коалиционно споразумение за общо явяване на президентските и парламентарните избори на 14 ноември.

Цветан Цветанов и Петър Москов: Десният отговор срещу скока на тока - мораториум върху въглеродните квоти и до 2050 г. затваряне на ТЕЦ-Марица

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Тихомир Безлов

Тихомир Безлов: Банди от София гастролират в страната, преди беше обратното

Димитър Ганев: Най-опасният противник на Радев са токът и инфлацията, не Герджиков или Панов

Димитър Ганев: Най-опасният противник на Радев са токът и инфлацията, не Герджиков или Панов

Ангел Михайлов е работил в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН и “Топлофикация Враца”. В момента е адвокат на свободна практика с висока експертиза в областта на енергийното право и защита на потребителските права.

Ангел Михайлов: За да избегнете шока от сметките за парно, изберете плащане на равни вноски

Депутатът от "Демократична България" Ивайло Мирчев

Ивайло Мирчев: Няма лична вражда с Методи Лалов, обвиненията в клиентелизъм не почиват на нищо реално

Невяна Митева: В моята България Орлин Горанов казва “Обичам ви!” на Богдана и Стефан - нищо че са от конкурентни инициативни комитети

Невяна Митева: В моята България Орлин Горанов казва “Обичам ви!” на Богдана и Стефан - нищо че са от конкурентни инициативни комитети

Ники Кънчев: Представих си, че дъщеря ми не може да говори. И си казах: И тези деца са наши

Ники Кънчев: Представих си, че дъщеря ми не може да говори. И си казах: И тези деца са наши

Последно от

Последно от

Най-важното