Лъчезар Богданов: Повече пари за пенсии - добре, но екстремно бедните не са само пенсионери

https://www.24plovdiv.bg/mnenia/article/10190200 Лъчезар Богданов: Повече пари за пенсии - добре, но екстремно бедните не са само пенсионери Лъчезар Богданов: Повече пари за пенсии - добре, но екстремно бедните не са само пенсионери www.24plovdiv.bg
Лъчезар Богданов
Лъчезар Богданов

Кризата си е криза, но тя свърши. Трябва отново да се търсят решения на дългосрочните проблеми пред икономическия растеж, конкурентоспособността и качеството на живота, категоричен е икономистът

Още акценти:

Без актуализация на бюджета щяхме да станем най- консервативните, най-големият ястреб в Европа

До Коледа най-вероятно ще сме със служебно правителство. Но се трупат нерешени проблеми -планът за възстановяване, бюджетът за догодина, помощите за бизнеса

От гледна тока на бюджета повишението на цените дава краткосрочна глътка въздух, но на гърба на гражданите

– Актуализацията на бюджета е факт. Можеше ли без нея, или наистина бе много нужна, г-н Богданов?

– Можеше единствено ако правителството искаше и бе склонно да се ограничи до общия таван на разходите в оригиналния бюджет. Но се събраха допълнителни приходи и би било странно, не че не е възможно да не се увеличат разходите. Би било доста радикално да се каже – не, няма да правим по-големи разходи и цялото преизпълнение ще отиде за премахване на дефицита.

Така бихме се превърнали в най-големия ястреб, във фискално най-консервативната държава в Европа, а може би и в света - да направим балансиран бюджет в такава година. А и веднъж дадени социални придобивки много трудно се отнемат.

Поради това правителството реши да вкара добавката към пенсиите в базовия им размер. Поради факта, че е служебно и няма мнозинство зад себе си, имаше голям риск какво ще се гласува, за което предупредих още през май. В крайна сметка това и стана - депутатите отложиха увеличението на коефициента за стажа, а вместо това решиха за още по-голяма добавка от 120 лв. до края на 2021 г.

- Актуализацията попълни ли празен чек на правителството, заплашена ли е стабилността на държавните финанси?

- На макрониво и за тази година - не. Дори ако погледнем изпълнението на приходите до август, ще видим, че тази сметка е консервативна. С уговорката, че няма да има рязко влошаване на глобалната конюнктура. Европа се възстановява, Азия отново бумти. Данните са относително благоприятни въпреки започналата още в началото на лятото делта-вълна.

- Реалистично ли е да очакваме още 500 млн. лв. повече приходи, колкото записа парламентът? При условие че сме в поредна пандемична вълна и се очакват макар и само частични локдауни?

- Приходите са повече от очакваните. Това, което правителството обяви за очаквано, вече се е случило и от юли сме над него като приходи. Докато работят индустрията и основната част от услугите - у нас и по света, няма общи ограничения и затваряния, всъщност икономиката функционира в извънкризисен режим. Това, че нощни заведения няма да работят, има малко значение, знам, че някои от бранша ще се обидят, говорят разни неверни данни за 700 000 души, но всъщност тези заведения имат минимално макроикономическо значение. Много по-важно е какво се случва с индустрията в Европа - гръбнакът на икономиката.

- Добавките към пенсиите, макар и с отложено преизчисляване, какво отражение ще имат върху следващите бюджети? За догодина вече е ясно, че трябват 1,8 млрд. лв. повече.

- Това е доста щекотлива тема. Ако искаме да сме чисти политически, логичното е служебно правителство без ясно мнозинство, без консенсус да не бърника в пенсионния модел.

Логично бе просто да продължи с добавката от 50 лв. до края на годината. Ако си спомним 2014-2015 г., тогава имаше много по-широк дебат с т.нар. реформа “Калфин”. Имаше компромиси, преговори, нюанси как да се увеличават вноски, стаж, възраст, имаше баланс. Това е доста по-дългосрочен въпрос и не трябва да се прави в полунощ.

- Да, но “мирисът” на избори направи набързо едно мнозинство за пенсиите и всички се оказаха “за” до степен да започне наддаване…

- Не бива да съдим партиите строго, всяка от тях е притисната до стената и няма как да каже “ние сме против”. И става надпревара в популизъм. В един момент трябва да се стигне до устойчиво политическо решение.

България има проблем с бедността и в частност с тази при възрастните хора. Има някои с много ниски доходи. Върху част от тези хора се е стоварила цялата тежест на прехода, смяна на икономическия модел, част от тях може да са работили в сивата икономика. И решение трябва да се търси.

Това, което Кирил Петков и Асен Василев прокламираха - нула пенсионери под прага на бедността, не е вярно. Едно, че прагът се мести през годините, второ - това е само пенсия за стаж и възраст. Има значителен брой хора, които нямат такава, проблемът за бедността е много широк.

Някакъв натиск бе естествен и логичен, има отношение към дългосрочния икономически растеж, и към социалната кохезия. Но пенсиите ще тежат с по-голяма сила - може би с 1,5% от БВП, в следващите години.

От друга страна, ако влезем в период на по-висока инфлация, това ще означава номинално по-високо нарастване на осигуровки и цени, това ще се отрази и на бюджетните приходи.

- Да погледнем към получателите на увеличените пенсии и добавки. Всички ли са вътре, има ли изпуснати?

- До края на годината всички са вътре. Но въпросът с бедността е по-широк - не са само пенсионерите, има някакво увлечение да се говори за тях, може би звучи умилително…

- Не само умилително, това са 2 милиона потенциални гласоподаватели…

- Има и други бедни гласоподаватели, но за тях се говори срамежливо. Но е факт, че ако погледнем разпределението на социалните помощи, ще видим, че има и други бедни, а пенсионери там почти няма.

Има хора, които нямат доходи, и това се отразява и на техните деца. Нямат пари за сметките за ток и вода, децата им отпадат от училище, това възпроизвежда бедността.

Но там не се пипа, защото не може да се реши с няколко прости стъпки. В тази част на социалната политика няма особено раздвижване. Може би само в парите за втората година майчинство. Там според мен се получава един парадокс - не знам дали не е променено, има майки, които ще поучават процент от осигурителния си доход и може да се окаже, че първата година ще получават по-малко от втората, когато имат фиксирани 650 лв.

- А би трябвало да е обратното ли?

- Логиката е на втората година доходът да е по-нисък, за да има насърчаване да се върнат на трудовия пазар.

- Помощите от държавата ще се отразят ли на инфлацията, която вече расте?

- Наливането на пари не влияе. Вдигането на цените не зависи от това има ли българският пенсионер 50 лв. повече. Инфлацията вече започна да се вдига, но тя влияе добре на бюджетните приходи - събират се по-лесно. От гледна тока на бюджета повишението на цените дава краткосрочна глътка въздух, но на гърба на гражданите.

- Има ли основание твърдението, че по-големите приходи ще бъдат събрани, без да се посяга на данъци и осигуровки, или това е признак на голям оптимизъм?

- Със сигурност за тази година ще бъдат събрани. Кризата обаче е свършила по всички международни икономически индикатори, да се надяваме, че няма да има нов шок. Но българският бизнес се държи като че ли очаква схемите за подпомагане да останат не само до края на годината, а и за напред. Това е структурен проблем. Макроикономически означава разход, който преди това не е съществувал, и изкривяване на конкуренцията и независимостта на бизнеса от политическото въздействие.

- Закъснението с новата бюджетна процедура за догодина може ли да бъде наваксано? Ако се стигне дотам, че имаме актуализиран за 2021 г., но нямаме за 2022 г., какво правим?

- То е ясно - харчи се 1/12 всеки месец до съставянето на нов. Процедурата на експертно ниво по новия бюджет върви. Въпросът е, че това изисква политическа воля, за да бъде завършена и да стане закон.

- Ще се случи ли това преди Коледа?

- По-скоро не. Дори да има ново правителство, надали ще успее в този срок да предложи бюджета за 2022 г. за гласуване в парламента.

Защото ще се наложат решения по структурни въпроси. Например какво се прави за януари с пенсиите и добавките, да се каже остава ли 9% ДДС за ресторантите, запазват ли се програмите в помощ на бизнеса и за колко време. Това не са проблеми, които ще срутят бюджета, но някой трябва да каже какво е решението.

Същото важи и за плана за възстановяване. Ако се прати за одобрение от ЕК, по предложените проекти трябва да се направи 70% възлагане на договорите, да има поръчки и търгове, т.е. през декември-януари трябва да започне обявяването на поръчките. Няма вариант за промяна на регламента, никой няма да го промени заради това, че ние не успяваме да си изберем правителство.

Трупат се неща, които разгледани поотделно, не са фатални и няма да доведат до фалит на държавата.

- Казвате, че кризата е отминала, но бизнесът, а и хората продължават да очакват помощ от държавата. Какво може да се направи?

- Трябва да се прояви здрав разум. Няма спор, че туристическият бранш още е засегнат. Но да се говори, че цялата икономика потъва, че има тежка криза, че трябва да продължим със субсидиите и спасяването - това е пропаганда.

За здравеопазването също си мислим така. Като че ли досега дълги години имаше отказ изобщо от промяна – позицията на предходни управления беше “плащаме пътеки, как точно си разпределят парите не е наша работа”. Временно бюджетът дофинансира с тези добавки към заплатите, но трябва да има дългосрочно структурно решение, което да реши недостига, да мотивира и задържа кадрите. Ето за такива промени трябва редовно управление с хоризонт и с парламентарно мнозинство.

Проблемът е същият като с пенсиите – трябва да се реши дългосрочно. Тези въпроси ще означават разместване на харчовете, различни приоритети пред публичните финанси. Кризата си е криза, но тя свърши. Трябва отново да се търсят решения на дългосрочните проблеми пред икономическия растеж, конкурентоспособността и качеството на живота.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Кирил Домусчиев е председател на УС на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България ( КРИБ ) от 2014 г.

Кирил Домусчиев: Да, токът е скъп в цяла Европа, но никой не си позволява лукса да държи бизнеса без дългосрочни договори

Николай Мелемов: Със смяна на горивната база и саниране животът в Смолян става по-качествен

Николай Мелемов: Със смяна на горивната база и саниране животът в Смолян става по-качествен

Николай Пенчев работи в една от най-натоварените пожарни в Лондон.

Николай Пенчев, пожарникар в Лондон: Когато принц Уилям ме поздрави, знаеше факти за мен

Юлиан Вергов

Юлиан Вергов: Играя Вазов, когото не сме виждали - и с хипохондрията, и с хумора му

Флоранс Робин е посланик на Франция у нас. Родена е на 12 август 1959 г. Доктор по епистемология и история на точните науки и научните институции от парижкия Университет. Кавалер на Националния орден на Почетния легион, офицер на Националния орден за заслуги, Кавалер на Ордена на изкуствата и литературата, Командор на Ордена на академичните палми.

Флоранс Робин: Апелът на Виктор Юго за Батак е основата на българо-френските отношения

Лидерите на Републиканци за България Цветан Цветанов и на КОД д-р Петър Москов подписаха коалиционно споразумение за общо явяване на президентските и парламентарните избори на 14 ноември.

Цветан Цветанов и Петър Москов: Десният отговор срещу скока на тока - мораториум върху въглеродните квоти и до 2050 г. затваряне на ТЕЦ-Марица

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Тихомир Безлов

Тихомир Безлов: Банди от София гастролират в страната, преди беше обратното

Димитър Ганев: Най-опасният противник на Радев са токът и инфлацията, не Герджиков или Панов

Димитър Ганев: Най-опасният противник на Радев са токът и инфлацията, не Герджиков или Панов

Ангел Михайлов е работил в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН и “Топлофикация Враца”. В момента е адвокат на свободна практика с висока експертиза в областта на енергийното право и защита на потребителските права.

Ангел Михайлов: За да избегнете шока от сметките за парно, изберете плащане на равни вноски

Депутатът от "Демократична България" Ивайло Мирчев

Ивайло Мирчев: Няма лична вражда с Методи Лалов, обвиненията в клиентелизъм не почиват на нищо реално

Невяна Митева: В моята България Орлин Горанов казва “Обичам ви!” на Богдана и Стефан - нищо че са от конкурентни инициативни комитети

Невяна Митева: В моята България Орлин Горанов казва “Обичам ви!” на Богдана и Стефан - нищо че са от конкурентни инициативни комитети

Ники Кънчев: Представих си, че дъщеря ми не може да говори. И си казах: И тези деца са наши

Ники Кънчев: Представих си, че дъщеря ми не може да говори. И си казах: И тези деца са наши

Последно от

Последно от

Най-важното