Разликата между ПП, ИТН и БСП е в рамките на половин процент
Шест формации сигурни за 47-ия парламент. Проектът на Петков&Василев привлича най-много от негласувалите през юли. 81% са силно притеснени от ръста на цените
Шест партии към момента със сигурност ще са в 47-ия парламент, показва последното проучване на “Екзакта”, проведено между 6 и 12 октомври.
ГЕРБ е първа политическа сила сред твърдо решените да гласуват българи и запазва тази позиция в няколко поредни изследвания на “Екзакта”.
Не толкова стабилно е подреждането на следващите три партии. В момента след ГЕРБ на местата
от второ до
четвърто се
нареждат
“Продължаваме
промяната”,
ИТН и БСП,
като разликата между трите формации е в рамките на половин процент. Това предвещава жестока конкуренция до самия край на кампанията, което е предизвикателство и пред прогнозите за изхода от вота.
Партията, която бъде припозната от избирателите като основен съперник на ГЕРБ, би могла да получи допълнителен електорален бонус в рамките на кампанията.
Три от по-малките формации също ще се стремят да подобряват резултата си до края ѝ.
Това са ИБГНИ, ВМРО и “Възраждане”. По време на двете кампании от началото на годината ИБГНИ успяваше да мобилизира привържениците си и двукратно влезе в парламента. ВМРО на тези избори се явяват самостоятелно след участие в две коалиции и това би могло да амбицира допълнително електората им. “Възраждане” също демонстрират растящо самочувствие.
На политическата сцена има нов играч - “Продължаваме промяната”, припознаван от немалко българи като лицето на промяната.
Около 1/4 от гласувалите за ИТН на парламентарните избори на 11 юли сега заявяват, че ще подкрепят ПП. Възможно е ИБГНИ да изгуби до 20% от избирателите си от юли и те да се преориентират към ПП. До момента формацията на бившите служебни министри Петков и Василев привлича не повече от 15% бивши избиратели на ДБ от юли. ПП не успява да привлече значим дял гласове от избирателите на БСП -
не повече
от 5% от
подкрепилите
БСП на 11 юли
биха дали гласа
си за ПП на
14 ноември
Проучването показва още, че ПП е партията, която привлича най-много гласове на избиратели, които не са гласували през юли.
Щрих от портрета на електората на новата формация е, че 57% от избирателите на “Продължаваме промяната” са от средите на разочарованите от партиите, за които са гласували на 11 юли. Останалите обаче не се самоопределят като такива.
52% от българите декларират твърдото си намерение да гласуват на предстоящите президентски избори. С 3% по-малко са решените да участват в парламентарните избори - или около 49%. Сред желаещите да отидат до урните на 14 ноември
13,6% се
колебаят кого
да изберат
за президент,
а 12% - за коя
партия да
гласуват
13,4% от българите се притесняват от това дали ще се справят с електронното гласуване, а всеки пети се страхува да не се зарази с COVID, ако отиде до урните.
Опасения, свързани с машинното гласуване, имат по-често хора на възраст над 60 г. (27% от тях) и нискообразовани жители на малките градове и села. По една трета от избирателите на БСП и на ДПС се притесняват от електронното гласуване.
Всеки пети българин е разочарован от партията, за която е гласувал на 11 юли, показват данните. В тази група около една пета твърдят, че няма да гласуват на 14 ноември - предимно хора на възраст 40-50 г. и жители на големите градове.
Повечето от разочарованите обаче възнамеряват да гласуват, и то за друга партия, различна от избраната през юли.
Познаването на страховете на хората е от първостепенна важност за следващото управление на страната. Немалко въпроси изискват бързи отговори - както от служебния кабинет, така и от политиците, които участват в изборната кампания.
81% от интервюираните твърдят, че са силно притеснени от ръста на цените на стоки от първа необходимост. Този дял сред столичани е още по-висок - цели 87%.
78% - предимно мъже и хора в активна трудова възраст, изпитват притеснения от ръста на цените на енергоносителите - горива, електрическа енергия и газ.
44% се боят за здравето си предвид ръста на COVID у нас. Това са преобладаващо възрастни хора, жители на столицата и на селата.
38% се страхуват от затваряне на бизнеси заради пандемията и се боят от рязко свиване на доходите си. Подобни страхове споделят главно хора на възраст под 50 г. и жители на големите градове.
Изследването на “Екзакта” приключи в деня, в който изтичаше крайният срок за регистрация на кандидатите за президент и вицепрезидент, затова от него отсъстват данни за подкрепата към кандидатите за президентския пост.
Национално представителното изследване на “Екзакта Рисърч Груп” е проведено в периода 6-12 октомври 2021 г. сред 1025 пълнолетни български граждани в 99 гнезда, в 70 населени места от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци, която възпроизвежда структурата на населението по местоживеене, пол и възраст. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано face to face интервю. Максималната грешка при 50%-овите дялове е +/- 3%. Изследването е проведено със собствени средства на “Екзакта Рисърч Груп”.
