Флоранс Робин: Апелът на Виктор Юго за Батак е основата на българо-френските отношения

https://www.24plovdiv.bg/mnenia/article/10290788 Флоранс Робин: Апелът на Виктор Юго за Батак е основата на българо-френските отношения Флоранс Робин: Апелът на Виктор Юго за Батак е основата на българо-френските отношения www.24plovdiv.bg
Флоранс Робин е посланик на Франция у нас. Родена е на 12 август 1959 г. Доктор по епистемология и история на точните науки и научните институции от парижкия Университет. Кавалер на Националния орден на Почетния легион, офицер на Националния орден за заслуги, Кавалер на Ордена на изкуствата и литературата, Командор на Ордена на академичните палми.
Флоранс Робин е посланик на Франция у нас. Родена е на 12 август 1959 г. Доктор по епистемология и история на точните науки и научните институции от парижкия Университет. Кавалер на Националния орден на Почетния легион, офицер на Националния орден за заслуги, Кавалер на Ордена на изкуствата и литературата, Командор на Ордена на академичните палми. СНИМКА: Румяна Тонева

30-ата годишнина на Френския културен институт в София маркира епохата на новия европейски път на България, започнал още с визитата на президента Митеран, казва посланичката на Франция у нас

- Г-жо посланик, Франция винаги е имала силна дипломация, но като че ли културната дипломация винаги е била най-силната й част. Навършват се 30 г. от откриването на Френския културен институт в България. С какво тази годишнина си заслужава да бъде отбелязана?

- Това е важна дата, която Френският културен институт ще отбележи в партньорство с посолството на Франция и Столичната община. Именно тази годишнина кореспондира с новия европейски път на България.
От организационна гледна точка нещата ще бъдат по-сложни, отколкото предполагахме, заради здравната криза. Идеята ни бе да отбележим годишнината с цяла седмица събития, чествания, сътрудничество в културната област, но също и в други области. Например франкофонските дни, посветени на върховенството на правото, които ще организираме в сътрудничество със Софийския университет и още десетина френски университета, които ще бъдат представени тук.

Говорим за 30 години от установяването на Френския културен институт в София, но това е и време, маркиращо една по-особена епоха, която започва още с посещението на президента Франсоа Митеран в България през 1989 г., когато той говори за вятъра на свободата в тази част на Европа. Затова желанието ни е да подчертаем отношенията между Франция и България по един забележителен начин.

Разбира се, добри отношения между България и Франция са съществували и много преди тази дата. Имало е още по-рано голямо движение на хора и идеи между нашите две страни.

- Действително, макар че през 1991 г. идването на Френския институт в София бе знаково събитие, българо-френските културни връзки са много по-стари. Как според вас френската култура е повлияла на българите и обратното?

- В рамките на тази обмяна на хора и идеи, за която споменах, е имало различни български мислители, философи, хора на изкуството, които се установяват във Франция.

Първите имена, които ми идват наум, са Юлия Кръстева и Цветан Тодоров, които наистина оставят отпечатък във френския интелектуален кипеж. Не можем да не споменем в този момент и Кристо. Виждам един символ в това, че отбелязването на 30-ата годишнина съвпада с прекрасното му творение - опаковането на Триумфалната арка в Париж.

Това събитие бе възможност за много французи да си припомнят за тези важни отношения и да погледнат към България, а в същото време бе и прекрасен повод за много българи да посетят Париж и да съпреживеят тази наша обща българо-френска културна връзка.

Това лято имах щастието да посетя една хубава изложба в централния парижки квартал “Маре”, където се говореше за така наречената Парижка школа. Тази школа обхваща епохата от края на XIX век до началото на войната и обединява емигранти от различни държави, които гравитират около Монпарнас.

Тези художници оставят незабравим отпечатък във френската култура.
И точно на тази изложба преоткрих произведенията на Жул Паскин, който е превъзходен пример за това, което България е дала на Франция, както и въобще за начина, по който тези творци са оставили отпечатъка си върху френската културна сцена.

- Като роден във Видин аз самият винаги съм се изкушавал да давам като пример за българо-френските културни връзки най-напред Жул Паскин, чийто жизнен път тръгва именно от Видин, за да бъде наречен след години Принца на Монпарнас, творейки заедно с имена като Пикасо, Модиляни, Матис и Шагал.

- Имате право, защото наистина тази изложба в Париж сложи акцент върху тези художници, мнозина от тях емигранти, дали толкова много не само на френската, но и на европейската култура.

Представете си цялото това врящо гърне от гениален заряд в Париж по онова време, срещите, които са имали, идеите които са обменяли помежду си, във всичко това са учасвали и българи. И то до такава степен, че българите са приемани като французи. За Кристо и Жул Паскин всички имат чувството, че са французи. Френската култура просто ги е асимилирала.

Макар и да сме в друг регистър, ще припомня и за Силви Вартан, която е изключително обичана изпълнителка във Франция. Тя е световно призната, но винаги е казвала, че е българка. Това също е създало в сърцата на французите едно малко кътче, наречено България. Всички французи например знаят, че Марица е българска река, благодарение на Силви Вартан.

- Ако се върнем още по-назад във времето, има толкова френски имена, които са дълбоко свързани с българската историческа памет. Като Леандър Леге, един от най-ревностните защитници на българите и спасител на София от опожаряване при изтеглянето на османската армия в Руско-турската война. Или пък Луи Леже - първият френски преводач на “Житие и страдания грешнаго Софрония”, човек с неоценим принос за популяризирането на българската култура. Жул Верн дори посвещава романа си “Дунавският лодкар” на българското националноосвободително движение. И още много имена, които няма как да бъдат забравени.

- Наистина е чудесно, че казвате това, защото наскоро мои френски приятели за първи път посетиха България и аз ги заведох в Пловдив. Един прекрасен град, който много обичам. И там, между всички красоти на града, им показах къщата на Алфонс дьо Ламартин.

Приятелите ми се развълнуваха искрено, виждайки мемориалната плоча с името на Ламартин, защото това е славно име за Франция не само като писател, мислител, но и политически деятел. Живеейки в тази къща в България, той пише забележителни страници.
В пътуванията си из България открих и Батак - един град, който много ме вълнува и затова заведох моите приятели и там. Отидохме при бюста на Виктор Юго и им прочетох част от речта му, с която е искал да събуди съвестите за трагедията, която преживява българският народ и в частност хората на Батак.

- Може да се каже, че Виктор Юго е най-известният французин, изказал се в защита на жертвите на Априлското въстание, а апелът му до правителствата на Европа е неоценима помощ за българите.

- Да, наистина, гордея се и се вълнувам винаги когато заставам пред този бюст на Виктор Юго. Четейки написаното от него, мисля, че това е имало основополагащо значение за българо-френските връзки.

- Да, има такива велики имена в миналото, но нека отправим и поглед към бъдещето. На 1 януари Франция поема председателството на Съвета на ЕС. В България помним през 2008 г. друго ваше председателство, когато за първи път у нас гостува “Комеди Франсез”. Какво да очакваме през 2022 г.?

- Това е малко труден въпрос, имайки предвид здравната криза, която не улеснява международните пътувания и организирането на събития. Но се опитвам да не губя кураж.

Естествено, френското председателство трябва да бъде повод за засилване на френско-българските връзки и да направи по-видима всяка една от нашите две страни.

Имаме намерението да поканим френски творци, които да покажат в България своето изкуство. Бих споменала по-специално организацията, която правим за световноизвестния френски виолончелист Готие Капюсон.
Този артист с международна слава ще направи всичко възможно да дойде и да свири със Софийската филхармония.

В рамките на световния фестивал на театъра в София през юни ще има спектакъл, който вече е обиколил света и според мен ще остане в историята на танца. Спектакълът се казва May be и е на хореографката Маги Марен.

Имаме и много други идеи, не само големи публични събития на високо ниво, но и за конкретни срещи между творци, които поддържат жива връзката с Франция. Ще отдадем специално внимание на преподавателите по френски език, организирайки колоквиум.

Бих искала България да стане място за среща на ученици, дошли от целия регион, организирана около темата за франкофонията и темата за езика. Европа има смисъл, ако е мултикултурна и мултиезична. Обръщането към младите и насърчаването им да учат повече езици и да могат свободно да пътуват е едно от големите завоевания на Европа.

Имаме още много идеи за идната година, тепърва ще говорим за тях, когато през декември уточним окончателно програмата.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Хасан Адемов: Когато популизмът влезе в парламента, логиката свенливо го напуска

Хасан Адемов: Когато популизмът влезе в парламента, логиката свенливо го напуска

Даниела Везиева

Даниела Везиева: Започнахме промени в ДКК и хора, които не ги искат, ни атакуват

Диян Стаматов

Диян Стаматов: Всички обратно в клас – пропуските вече стават непреодолими!

След Мика Зайкова, която откри двата злополучни предишни парламента, отново депутат от ИТН ще удари първия звънец.

Мика Зайкова: Кабинет ще има и той трябва да издържи цял мандат

Директорът на медицинския център в Раковски д-р Иван Попов. Снимка: Личен архив

Излезлият от ареста шеф на МЦ в Раковски д-р Иван Попов: Сигурно е донос

Симеон Дянков: Ще има стабилно управление, а не просто преходно правителство

Симеон Дянков: Ще има стабилно управление, а не просто преходно правителство

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Мирослав Стамов прие "24 часа" в офиса си.

Снимки Авторът

Само в "24 часа"! Бизнесменът с тунелите в Пловдив: Бил съм иманяр и търговец на диаманти? Нека го докажат!

Димитър Ганев: Профилът на кабинета ще е либерално прогресивен с доза консерватизъм от БСП

Димитър Ганев: Профилът на кабинета ще е либерално прогресивен с доза консерватизъм от БСП

Хусейн Хусейнов, посланик на Азербайджан в България

Хусейн Хусейнов: България получава само 1/3 от договорения газ от Азербайджан заради липсващата връзка с Гърция

Михаил и Константин Белчеви: Днес няма песни, които да съберат двама

Михаил и Константин Белчеви: Днес няма песни, които да съберат двама

Страхил Делийски: За мобилния избирател политиката е “краде или не краде”

Страхил Делийски: За мобилния избирател политиката е “краде или не краде”

Мирослав Ненков: Лекарите, които продават фалшиви COVID сертификати, са престъпници

Мирослав Ненков: Лекарите, които продават фалшиви COVID сертификати, са престъпници

Последно от

Последно от

Най-важното