Да правиш добро днес, е много по-лесно - новите технологии и социалните мрежи помагат, каза още поп певицата
Природата си беше присвоила почти всичко в “Кайлъка” - любимото допреди 40 г. място на плевенчани
Част от парка бе занемарена - публична държавна собственост и защитена територия. Намерих съмишленици и се заех - усещах, че го дължа на родния си град, който ми е дал много
В къщата на създателя на парка Иван Винаров ще направим галерия на личностите, помогнал на Плевен да е градът, който е сега
Получих подкрепа от директора на затвора, който се чудел при кого да изпрати затворници да помагат, но никой не ги искал
Направихме три доброволчески акции по поддръжката на парка. В останалото време тук работим общо четиримата членове на фондацията ми, а до април - и 10 затворници. Безвъзмездно!
- “Малко хора са като вас, но дано доброто, което правите, е заразно, защото поражда добро” - този коментар прочетох под снимките от преобразяването на “Кайлъка” във фейсбук страницата на вашата фондация “Аз съм Кайлъка”, с която сте в дъното на това мащабно дело. Как се решихте, г-жо Дяковска?
- Две години живях в “Кайлъка”, зад хотела, защото се грижих за майка си след тежък инсулт. Беше на легло, после в инвалидна количка, но “Кайлъка” ни даде прекрасна опора, възможност да бъдем навън, доколкото е възможно. За съжаление, миналата година през февруари мама почина. После дойде пандемията. Останах почти сама в парка. В частта му откъм хотела в посока язовирите нямаше почти никаква проходимост. А това е място, което над 40 г. е било рай за плевенчани. Имаше санаториум, който сега е частна сграда, прекрасни алеи с места за сядане и за отдих. Всичко това вече го нямаше във втората част на парка, природата сякаш си беше присвоила почти всичко.
Първата част на “Кайлъка” се поддържаше, там има и места, които се отдават под наем. Втората част на “Кайлъка” обаче беше занемарена - нямаше кой да го поеме. Публична държавна собственост е и в същото време защитена територия. Така едно колело се въртеше, въртеше, въртеше. Имаше един план за управление, според който никой нищо не можеше да прави. Аз обаче си казах: окей, на мен и на семейството ми това място даде много голяма надежда. Имах усещането, че трябва нещо да върна, че е време да направя нещо по-градивно с живота си, отколкото да пея. Моят роден град ми е дал страшно много, там станах човек и това винаги ще си остане така. Затова намерих съмишленици и започнахме да правим планове.
- Не поискахте ли помощ от държавата?
- Разбира се, тръгнах по институциите - минах през областна управа, през община, през РИОСВ, през Басейнова дирекция, след това отидох и в София в министерствата на околната среда и водите, на регионалното развитие, на земеделието и горите. Научих много неща. В някакъв момент получих подкрепа от директора на затвора, който ми каза, че от много време се чуди при кого да изпрати затворници да помагат, но никой не ги искал. Каза ми:“Нека на теб да ги дам”, и сключихме споразумение. И от август миналата година тези хора започнаха прочистването на втората част на “Кайлъка”.
- Какво трябваше да свършите?
- Трябваше да разкрием алеите, да изчистим всичко между дърветата, защото беше изцяло непроходимо. Дойдоха хора с по-тежка техника, които започнаха да заравняват и да събират отпадъка. На места алеите бяха изчезнали изпод 30-сантиметрова биологична маса. Човек с контейнери започна да я изхвърля в депото, оттам я приемаха също безвъзмездно. Даже ни подариха контейнер и нещата едно по едно започнаха да се случват. Заедно със съучредителката на фондацията Десислава Николова вложихме и доста свои лични средства.
- Колко декара изчистихте?
- Успяхме да изчистим десетки декари от всякакви задушаващи дърветата растения и те започнаха да дишат. В началото, тъй като нямаше карта кое къде е, тръгвахме между шубраците. Разравяхме шумата, докато стигнем до асфалт, и така открихме към един километър алеи.
- От снимките във фейсбук страницата на “Аз съм “Кайлъка” се виждат чешми, мозайки, гигантска шахматна дъска.
- За да ги реставрираме, започнахме да чукаме на вратите на най-различни фирми в Плевен, дори и на болници. Помогна ни донякъде моята публичност, както и тази на съучредителката на фондацията Деси Николова. Започнаха да ни даряват пари за тежка техника. Успяхме да закупим трактор заедно с голяма индустриална дробилка, за да можем на място да преработваме отпадъците и да торим. Голяма българска фирма много помогна.
“Кайлъка” навремето е печелил награди за ландшафтна архитектура. Тук са идвали архитекти от Франция, Англия, от Виена, за да направят днешния дендрариум, да посадят дървета. Впрочем тук растат над 300 вида.
Сега по една друга програма започваме да маркираме дърветата и да поставяме табели - от какъв вид са, как се наричат. Искаме да има информация за посетителите на парка.
- Преди десетина дни не успяхме да се срещнем, защото от летището заминахте за откриването на реставрираната чешма “Пиклата”, нали не бъркам?
- Не, не грешите. Чешмата “Пиклата” е построена на карстов извор и цял месец хора от моята фондация работиха с младежи, назначени по програма “Заетост за теб”. Всичко около чешмата беше оправено, изчистено, реставрирано. Построихме и барбекю, изчистихме и Меча поляна, която е до чешмата. Парите за това - 5000 лв., получихме от “Виваком”. Спечелихме ги, след като написахме проект в полза на плевенчани. И поляната, и чешмата, и барбекюто са за тях.
- Още колко души работят с вас?
- До април тази година имахме отбор от 10 души затворници, но ги изпратиха и на други места. Надяваме се да се върнат. Сега само 4 човека поддържат втората част на парка, която е около 40 дка.
- Това не е ли непосилно за толкова малко хора?
- Поддържат алеите, като раздухват листата и ги събират на купчини. Поне веднъж месечно подрязват храстите. В момента няма много висока трева, но в тази част на “Кайлъка” има много поляни. Но благодарение на уникалната техника за големи площи, които закупихме, работата върви.
- Безвъзмездно?
- Само оперативният мениджър получава заплата, разходите са за консумативи за техниката - много бензин се лее. Контейнерите ни ги вдигат на 35 лв. например. Разноски имаме и за материали - поне 3000 лв. на месец. Всичко останало е работа и ентусиазъм.
- Не ви ли помагат и доброволци?
- Правили сме само три такива акции, защото работата е изключително тежка. Едната акция беше за Меча поляна, дойдоха към 60 души, имаше групи от фирми. Свършихме много работа.
Направихме акция “Добрият пример” с Би Ти Ви, тъй като вече 4 години ни следят в “Кайлъка”. Ние сме една от структурите, които правят най-големите екологични промени в България, при това с постоянство.
- Срещате ли проблеми с властите, които отговарят за парка?
- От парк-хотел “Кайлъка” в посока язовирите, понеже няма стопански обекти, от които да се прибират наеми, май никой няма мерак да прави каквото и да е. Ние от фондацията останахме някак неофициални. Работим обаче сравнително добре с областната управа. Да, имаме постоянно проблеми с РИОСВ, защото според мен са теснолинейни, а нещата, които трябва да бъдат направени, са страшно много.
- Какво предстои?
- Още много алеи трябва да изровим и открием. Ще се борим за общински транспорт до тази част на парка. Говорила съм с един шофьор, може би ще го финансирам донякъде за този маршрут, защото май никой не проявява интерес. Но има нужда от автобус, който поне пет пъти на ден да кара хората до тази част на парка и до язовирите, особено възрастните.
Спечелихме търг и за язовирите, вече и там разчистваме - изхвърлихме около 200 кубика по време на акция на 18 септември тази година. Всички камиони, които участваха в акцията, бяха безвъзмездни - отпусна ни ги приятел строител - Ивайло Нешев. Прави го вече година и половина. Около 40 човека събираха боклуците около язовирите.
- Прочетох, че ще превърнете дома на създателя на този парк - Иван Винаров, в музей.
- Да, така е. Това е много красива къща, около която е имало езеро с бели и черни лебеди, с розариум. Искана е от сдружение, но общината е отказвала години наред. Дадох си сметка, че трябва да направим пореден опит, за да я възстановим, защото е пред срутване. Моята идея е да я превърнем в музей “Аз съм Плевен”. В него със снимки, с малко история и всичко дигитализирано ще направим галерия на личностите, помогнали на Плевен да стане градът, който е. Този проект мина на първо четене в общинския съвет. А миналата година той взе решение тази къща да бъде отдадена безвъзмездно на нашата фондация за 10 години.
Започнали сме проектите, калкулациите и предстои събиране на средства чрез DMS. Вече има желаещ да дари 500 лилии, друг е готов да поеме средствата за покрива. Клубовете “Лайънс” поемат три моста, които изцяло ще бъдат възстановени. Нужно е частично преасфалтиране на алеи, но и това ще направим.
- Кое най-много ви радва в тази огромна работа, която вършите за града си?
- Понеже живея в “Кайлъка”, като тръгна по алеите, срещам много хора. Мнозина спортуват тук, сенчесто и прохладно е през горещото лято. Някои ме спират с насълзени и невярващи очи, че са доживели старта на едно възстановяване на това място, както го помнят отпреди 30-40 години. От пейките, на които са седели, бяха останали едни метални основи, а днес са напълно възстановени. И не само пейките. Даваме си сметка, че оставяме нещо, което и след 10 години ще го има.
Изобщо човешката неволя, а мен тя ме сполетя в личен план - извади от мен най-ненормалното, което се оказа и най-хубавото, колкото и на моменти да ми е било трудно. Но признавам, че повечето от вратите, на които съм почукала, са се отваряли и съм получавала рамо.
- Вече сте част от голямото семейство на “Достойните българи”, което “24 часа” всяка година награждава на церемония, която, за жалост, отложихме заради мерките в пандемията. Но няма как да не ви попитам каква е формулата за доброто?
- Новите технологии и социалните мрежи ни приближават много повече до проблемите на различни социални кръгове, с които сме близки. Затова да вършим добро днес, според мен е много по-лесно. Трябва само да действаме!
CV
Родена е в Плевен в семейство на музиканти
През 1995 г. заминава за Хамбург, Германия, за да учи в Stage School of Dance & Drama (специализирано училище за танци и актьорско майсторство)
През 2000 г. става част от групата “Ноу Ейнджълс”, която издава 5 албума, от които са продадени над 5 млн. копия. Неотдавна 500-членно жури в Германия присъди на групата наградата Life time Achievement за принос в немската попкултура
С фондацията си “Аз съм Кайлъка” е сред най-големите екоактивисти
