Страната ни определено може да научи „просветеното“ европейско общество какво означават човешко поведение и толерантност, казва председателят на Международна фондация "България"
Докато цяла Европа по време на Втората световна война предава своите евреи за бързо унищожение, ние, българите, сме успели да спрем и двете наложени ни депортации към лагерите на смъртта
Най-добрият избор, който съм правил в живота си, е да дойда в България
Преди дни Яков Джераси прати писмо до Катарина фон Шнурбейн, новия координатор на ЕС за усилията за борба с антисемитизма, в което предлага Европейската комисия да обяви Ден на България заради спасяването на евреите.
- Г-н Джераси, предлагате Европейската комисия да обяви Ден на България, с който да почита заслугите на страната ни за спасяването на българските евреи. Направихте предложението си в писмо до Катарина фон Шнурбейн, новия координатор на ЕС за усилията за борба с антисемитизма. Защо трябва да има такъв ден?
- Знам, че ултранационалистите и преданите комунисти трудно ще се съгласят с мен, както и всички останали хора, вярващи, че България е отговорна за злата съдба на македонските (югославските) и тракийските (гръцките) евреи, но въпреки това ние като българи трябва да бъдем честни със себе си, защото вече е време за Cheshbon hanefesh. Този библейски термин означава буквално „отчитане на душата“. В еврейския календар Cheshbon hanefesh се прави всяка година, защото, ако човек не си направи равносметка, как може да разбере какво е нужно да промени.
В този ред на мисли трябва да си признаем, че освен
уникалния български фолклор,
чубрицата и историческия "миг"
на спасяването на цялата ни еврейска общност
по време на Втората световна война, ние като нация не сме дали на Европа велики философи, учени, скулптори или атлети. Имахме такива, но те не желаеха да се асоциират с родината си. Вземете за пример покойния лауреат Елиас Канети. Бягайки от българските си корени, той предпочете британското си гражданство, макар и роден в Русе, България. Или световноизвестният артист Христо Явашев - малко след смъртта му се осъществи дълго чаканото му желание да се опакова Триумфалната арка в Париж. А когато преди години го помолиха учтиво да се присъедини към световни имена в подкрепа на Софийския университет, той отказа с острото изявление, че не желае никакво асоцииране с родината си.
Докато цяла Европа по време на Втората световна война предава своите евреи за бързо унищожение, ние, българите, сме успели да спрем и двете наложени ни депортации към лагерите на смъртта. При втория опит царят се е скрил в планините, за да не е на разположение, в случай че бъде принуден да подпише документи за депортация. Къде в Европа държавен глава би избягал от столицата само за да не предаде евреите си? Та те са били най-евтиният и незначителен човешки ресурс в онези години. Животът им не е струвал нищо освен в България.
Вземете Унгария - 12 000 евреи на ден са изпращани в нацистката машина за унищожение. Или най-големия лагер на смъртта на Балканите, само на часове път от София - Ясеновац, Хърватия, там са убити брутално почти 400 000 цигани.
Спомням си как преди време присъствах на семинар за Холокоста в Атина. Там станах свидетел на това как гръцки евреин, оцелял от Холокоста, заявява откровено: „Бях предаден от собствените ми съседи гърци“, той дори не спомена немците.
- Как България успява да спаси евреите си?
- България е постъпила различно. Основавам твърдението си на личния опит на моето собствено семейство, живеещо в страната през онези години. Но подобни преживявания може да чуете от семействата на всички 45 000 български евреи, които предпочетоха Израел пред това да живеят в комунистическа България.
Позволете ми да дам някои разяснения за този исторически период.
Да, имало е полицейски час. Да, евреите са носели жълтата звезда, за да ги отделят от всички останали. Софийските евреи например са били помолени да се преместят в провинцията.
Да, имало е Закон за защита на нацията и масово мобилизиране на българските еврейски мъже да строят ненужни пътища в трудови лагери, но тези сформирования не са били със строг режим. Знаете ли къде през Втората световна война евреите са организирали и участвали в лагерни опери и оперети? Зико Грациани, вероятно най-известният израелски българин за всички времена с улица на негово име в София, можеше да ви отговори на този въпрос с: „Тук, в България“. Евреите са можели да идват и да си отиват. През уикендите са имали право да посещават дори семействата си. В кои други европейски лагери е имало нещо подобно? Наистина, не е било „пикник“, но въпреки това
всеки полски евреин би искал да бъде
на мястото на българските
И това е разбираемо, защото къде по време на Втората световна война в Европа евреите са имали позволение да посещават университети например? Та Законът за защита на нацията е забранявал достъпа им до висши учебни заведения!
- В писмото си до Катарина фон Шнурбейн я убеждавате, че обявяването на Ден на България има образователна и морална стойност. Защо?
- Даваме ли си сметка, че след Втората световна война българските евреи, имигрирали в Израел през 1949 г., полагат основата на медицинския корпус там?! 60% от медиците в новоизграждащата се държава през онези години са били с български произход. Осъзнаваме ли какъв голям принос има България за създаването на новата еврейска държава?! Това едва ли е било в съответствие със Закона за защита на нацията.
Освен това трябва да спомена, че моите родители, техните връстниции и аз в качеството си на второ поколение категорично не бяхме засегнати от комплекса на Холокоста.
Кой друг в Европа по време на Втората световна война, освен може би монсеньор Ронкали, представителя на Ватикана в Турция, се е застъпил за евреите така, както целият Свети синод на Българската православна църква?
В коя друга европейска държава прогермански депутати са подписали петиция срещу депортирането на евреите? Къде в Европа цялото общество - от обикновения фермер, който дори не можеше да изпише името си, до държавния глава, е застанало толкова смело зад своите еврейски граждани?
Знаете ли, че бягащите евреи от другите европейски страни, достигайки границите на България, са били посрещани и ескортирани от Българския червен кръст? Посочете ми в коя друга страна се е случило нещо подобно.
Жалко, защото след всички тези години, ние не се научихме да разпознаваме доброто. Или както казват в Израел - Le’hakir et Hatov (“Разпознай доброто“). Ние плачем и възпоменаваме злото, но също така трябва да помним и преповтаряме доброто.
Всяко нещо има своето време: „Време за плачене, и време за смеене; време за жалеене, и време за ликуване“, Еклисиаст.
Да,
България представлява това ДОБРО
и определено може да научи „просветеното“ европейско общество какво означават човешко поведение и толерантност. Ето защо смятам, че ЕС ни дължи Ден на България!
- Как възникна идеята да предложите създаването на Ден на България?
- Целият ми живот е преминал в подкрепа и защита на тази историческа истина. Така че подобна идея не трябва да изненадва никого.
Хората по природа имат вродения недъг да се съдят един друг, особено в трудни времена, а ние, българите, сме доказали пред света, че сме друга „порода“. Гордея се, че съм българин. Приятелите ми в Израел дори сформираха сдружение „Първо съм българин”. Представете си, израелски евреи - войниците от израелската армия, които дори не могат да четат и пишат на български, се гордеят с наследството си, донесено от техните баби с български корени. Проверете фейсбук страницата им, ако не ми вярвате.
- Имате ли вече отговор от г-жа Шнурбейн, тя как е възприела предложението ви?
- В интерес на истината не очаквам отговор. Струва ми се, че я „развълнувах“ повече от нужното.
Но пък тук е моментът да кажа, че е време нашите евродепутати да покажат единство и отношение поне по тази тема. Няма да крия, че се надявам българският комисар г-жа Мария Габриел също да прояви интерес. Зависи и от начина, по който нашият държавен глава гледа на темата и вярвам, че той може да направи чудеса.
- Вече съществува Международен ден на възпоменанието за почитане на паметта на загиналите евреи в Холокоста. Защо Денят на България ще бъде по-различен?
- Споменах библейската книга на Еклисиаст. Има време за всичко. Има време светът да разбере, че сме различни. Сигурен съм, че ЕС ще иска да почете Дания, ако такъв ден бъде създаден. Но не вярвам, че тя го заслужава толкова, колкото България. Вижте, ние не сме изпратили евреите си в друга страна, както са постъпили датчаните, нито сме изисквали от тях да се отплащат с най-ценните си притежания, за да ги извозим с рибарски лодки тихомълком в мрака на нощта. Датчаните просто са прехвърлили „проблема“ на друго място, далеч от страната си, така че техният крал да не изпита нито чувството на отговорност, нито дискомфорта от набъбващия конфликт на интереси с взимането на твърдо решение в защита на евреите си, както е постъпил нашият цар. И нека не забравяме също, че те са „обърнали“ към Гестапо всеки евреин, който се е опитал да премине в Дания. Не е имало Датски червен кръст на границите.
- Само преди месец - на 5 октомври, Европейската комисия прие първата по рода си стратегия на ЕС за борба с антисемитизма и насърчаване на еврейския живот. Мотивите са, че антисемитизмът е в обезпокоителен възход в Европа и извън нея. У нас виждате ли прояви на антисемитизъм?
- Въпреки че някои български евреи, лоялни към комунистическата система от миналото, биха използвали термина "монархофашизъм", родителите ми говореха само за дълбоката любов и уважение, които получиха от българските си съседи и редови граждани, особено след въвеждането на жълтата звезда.
Ще се върна отново на Зико Грациани, известния израелско-български музикант, роден в Русе и завършил Музикалната академия „Панчо Владигеров“ в София. Той разказваше, че когато се появил в класа си с жълтата звезда, всички негови съученици са
поставили жълти звезди
на своите палта в знак на солидарност
Не вярвам, че попълването на анкети за степента на антисемитизъм в България, съдържащи смехотворни въпроси като: „По-лоялни ли са евреите към Израел от страната, в която живеят?“ или „Имат ли евреите влияние върху световните финансови институции?“, могат да дадат точна статистика за процента на антисемитизъм в днешно време. Това е просто несериозно. Подобен тип питания са не само подвеждащи и безсмислени, а са изначално главната причина за създаването на конспиративни теории със силно негативен и доста опасен привкус.
Не всяка свастика е знак за антисемитизъм. Някои от „моите хора“ подхранват този тип инциденти, които само разширяват пропастта в разбирането.
Да, има нарастване на антисемитизма в много европейски страни. Според мен процентно увеличението му е свързано пряко с неспокойните и непредвидими отношения между Израел и Палестина, както и останалата част от Арабския свят.
Аз съм член на затворено общество, еврейският народ по природа е затворена група от хора, в която другите нямат място. Смятам, че еврейските общности трябва да се отворят повече и да станат отново „светлината на народите“. Поканете други да споделят нашия успех и традиции.
И да, аз съм в България почти тридесет години. Само си представете - аз дойдох уж само за шест месеца. През целия си живот никога не съм изпитвал каквато и да е упражнена форма на антисемитизъм върху мен.
Точно обратното. Допускам, че вероятно заради еврейския ми произход дори получих повече внимание и любов. Ето как шест месеца се превърнаха в 30 години и това беше най-добрият избор, който съм правил в живота си - да дойда в България.
- Израел е една от първите държави в света, които успешно се борят с коронавируса. Докъде стигнаха, свалиха ли маските? Какво може да научим от техния опит?
- Израел вероятно беше сред първите страни, чиито граждани бяха старателно „обработени“ колко е важна ваксината. Наистина не е трудно да обясниш на израелците колко съществена е за тяхното здраве.
Реалността в България е коренно различна. Дори медиците тук са против ваксината. Според мен главно заради всички слухове и полуистини, които обхождат медийното и общественото пространство. А и лекарите у нас много често обичат да влизат в ролята на Бог. Време е да се вземат мерки срещу този тип медицински персонал.
