Ако не променим отношението си към ваксинацията, има риск да си предизвикаме сами миникриза още този зимен сезон, казва финансистът
И още акценти:
След края на локдауните, търсенето се отпуши и заедно с печатането на пари доведе до перфектна инфлационна буря. Очакванията са тя да се задържи около 3,5% -4% още поне година, година и половина
Има инвестиции , които носят добър доход, извън депозитите. Акции на петролни компании , имоти, злато, сребро, земеделската земя чрез борсови фондове
Ако се емитира много дълг има политически изкушения да се харчи , така че най-добре е да сме проактивни, но и консервативни в управлението му
Трябва да направим комплимент на централната банка и на търговските банки, които тихо и компетентно си вършат работата
Балон при имотите засега няма, цените им ще растат поне докато влезем в еврозоната
- Какво е “здравето” на икономиката, г-н Катев? Едни анализатори казват, че сме излезли от кризата, други - че сме в платото, а трети плашат, че кризата предстои.
- И трите твърдения са в известна степен верни. Ако се съди по цифрите, сме излезли от кризата и вече има ръст на БВП от около 3,9%. То при нас и спадът не беше толкова голям, както в САЩ и Западна Европа. Дали сме в плато - може би отчасти е вярно, доколкото икономиката расте с ръст от около 4%. Макар че последната вълна и частичните затваряния може би още не са отразени в прогнозите за БВП тази година, но като цяло влиянието им ще е негативно. Повечето икономисти предричат че следващата година ръстът ще бъде около 4-4,5% и това се дължи повече на благоприятното влияние на ръста в Западна Европа и експорта към нея, както и на глобалното затихване на пандемията и възстановяването на търговските и туристическите потоци.
- А финансовата система опази ли се? Виждате ли скрити опасности за нея?
- Тя наистина е стабилна. Тук трябва да направим комплимент на централната банка и на търговските банки, които тихичко и компетентно си вършат работата. Може би и дългата ръка на ЕЦБ стои отзад, но компетентността на БНБ е извън съмнение. В периодите на пик на кризата лошите кредити до голяма степен бяха провизирани веднага, кредитирането беше ограничено, където се налагаше. Данните за ръста на депозитите, за кредитирането, за рекордната печалба на банките го доказват. Скрити опасности винаги може да има, макар и неголеми, особено ако не се овладее пандемията.
- За каквото и да говорим, стигаме до пандемията и ахилесовата ѝ пета - ваксинацията. Има предупреждения, че ако висим на опашката по брой ваксинирани, ще си предизвикаме локална икономическа криза.
- Абсолютно. Ще се случи ли и доколко дълбока ще бъде тази икономическа криза, не знам, но със сигурност ефектът от поредната ковид вълна е негативен. Статистиката е ужасяваща. Една от причините е нежеланието на политическата класа да адресира ребром този въпрос, за да не изгуби гласове, след като немалка част от електората е против ваксините. Но това е недалновидно, късогледо политическо поведение, което води до ненужни човешки жертви. Това е трагедията. Всеки от нас има близки, познати, приятели, паднали жертва на това поведение. Риск от миникриза, свързана с пета вълна и локдаун този зимен сезон, има, особено ако не се вземат по-решителни мерки и не си променим отношението към ваксинацията.
- Какво може да се направи?
- Много неща. Надявам се едно работещо правителство след изборите да адресира това приоритетно. Като въведе задължителна ваксинация поне за държавната администрация, за хората на гише, за лекари и учители, военни. Това е належащо и не знам защо се коментира въобще. Развити държави, които впрочем са много по-стари демокрации със свободни медии , го правят. Не се спори. А и има не само принуди, но и много стимули, в т.ч. и финансови за това. Този вирус няма да изчезне и трябва да се научим да се ваксинираме. Колкото и да сме тарикати и да мислим, че ще ни се размине.
- Другата най-обсъждана тема след ваксинацията е инфлацията. Да, идва отвън, но не можем ли поне да намаляваме темповете на този ръст?
- Инфлацията е факт, който няма да отмине толкова бързо, и е най- вече породен от безпрецедентното печатане на пари и монетарните стимули на главните централни банки. В резултат виждаме едно огромно количество пари, които отиват навсякъде - в акции, в недвижими имоти и в суровини. Отпуши се и търсенето след края на локдауните и всичко това доведе до една перфектна инфлационна буря. Според повечето анализатори тя ще бъде на по-високо ниво, около 3,5% -4%, още поне година, година и половина.
- Има ли местни мерки, с които да я стопираме?
- По-скоро не - ние сме втора производна на световната и особено на европейската икономика. По-неприятен момент е инфлацията в суровините и електроенергията, която най-вероятно ще се укроти, след като в следващите месеци ще видим пика. Не на последно място и заради очакваното вдигане на лихвите и оттегляне на монетарните стимули. По-умереният икономически растеж и вдигането на лихвите постепенно ще укротят инфлацията.
- Кредитирането расте въпреки кризата, подтиквано и от ниските лихви. Реална ли е опасността от ръст на лошите кредити?
- Има такава опасност. БНБ е права да действа превантивно. Макар че не само и не толкова ниските лихви са фактор, който го предизвиква. Факторът, който стои отзад, е голямата депозитна база, която стои на нулеви или негативни лихви. Имотите са атрактивна алтернатива с 4% доходност от наемите. От друга страна, ръстът в цените на имотите също е ефект от инфлацията. Опасност от ръст на лошите кредити винаги има. Балон при имотите засега няма и има потенциал за ръст на цените до влизането ни в еврозоната.
- Банките събират такси за депозити, а лихвите са близки до нулата. Къде да си влагат парите хората с малки спестявания?
- Да - има инвестиции , които още могат да носят добър доход. Акции на петролни компании, имоти, суровините - злато, сребро, те са класически хедж срещу инфлацията. Добра инвестиция е и земеделската земя чрез борсови фондове например. Тя е продукт, който вече поскъпна, но е с ограничено предлагане и добра доходност от около 5%.
- Като се каже инвестиция в злато и сребро, някои разбират буквално - кюлче, златна монета. А говорим за акции от фондове, нали така?
- Говорим за фондове, разбира се. Които в свои сейфове в Лондон и Ню Йорк държат физическо злато и сребро. На борсата в Ню Йорк се търгуват с кодове GLD и SLV. Наистина не говорим нито за кюлчета, нито за монети, а за фондове, които репликират поскъпването на самата стока и я държат физически.
- Ще има регулации за криптовалутите. Това ще доведе ли до нови опасности, или слага ред на факт, който извоюва правото си на живот?
- Регулация - да, но имам чувството, че централните банкери не приемат тези валути. Да уточним - не говорим за дигиталните долари и дигиталните пари изобщо. Самите криптовалути, които възникват спонтанно, носят риск. За съжаление, тъй като златото и среброто не си изпълняват ролята на хедж, това поражда увлечението по тези криптовалути, затова биткойните ги наричат “новото дигитално злато”, което звучи доста смущаващо. Но това е факт, феноменален ръст. Защото спекулативните средства отиват там. Според мен това няма да е завинаги. Като се вдигнат малко лихвите и ситуацията се нормализира, ще има отлив от тези валути. И традиционните роли на златото и среброто ще се върнат. Като технология и иновация, разбира се, блокчейна ще остане.
- Управляваме ли като държава добре финансите си? Има ли хляб в идеята бюджетът да тръгне от нула, а не да възпроизвеждат миналогодишния с лека корекция?
- По-скоро добре управляваме финансите си. И това е традиция вече над 20 години. Консервативно се управляват. Дори прекалено консервативно - по време на кризата можеше повече да се помогне и на бизнеса, и на хората. Но за щастие българинът винаги намира начин да оцелее. Смятам, че бюджетът няма да има нужда от актуализация благодарение и на стабилизаторите, които съдържа. Благодарение и на по-силния икономически ръст на БВП.
- Е, благодарение и на това зло - инфлацията…
- Дори може би най-вече на инфлацията. Дали е добра идеята да се тръгва от нула - интересна идея, смятам, че има резерви за преструктуриране и оптимизация на бюджетите на ведомствата. Но най-важното е да се прекратят кражбите и прахосването на държавен ресурс.
- Расте ли задлъжнялостта ни като държава, или намалява? Можем ли да имаме по-активна стратегия за управление на дълга и каква да бъде тя?
- Добре се управлява. Нещата вече доста се канализираха, благодарение и на солидния фундамент, поставен от нас преди 19-20 г. А иначе и в абсолютно, и в относително изражение задлъжнялостта се увеличава, особено в последните 2-3 години. Но остава на приемливи нива. Помните, нашият икономически екип постигна съотношение около 18% от БВП. Но все пак сегашните 28% не са фатални, особено на нивото на високия фискален резерв. Наскоро видях дори емисия ДЦК с лихва около нулата, което ми е трудно да го осмисля дори. Може ли по-активно? Винаги може, въпросът е дали трябва. Виждам, че сега тихичко си емитират дълг на ниски лихви, а това е проактивна стратегия и тя е правилната. Така могат да се вземат превантивно и 4-5 милиарда. Целият въпрос е, че като емитираме много дълг, има политически изкушения да се харчи, така че най-добре е да сме проактивни, но и консервативни в управлението на дълга.
- Каква ще бъде съдбата на Плана за възстановяване - ще получим ли навреме европари, ще ги употребим ли ефективно? Закъснението фатално ли ще се окаже?
- Че закъсняхме, закъсняхме и това беше очаквано. Няма нищо фатално. Все пак сме членове на ЕС. Надявам се да ги усвоим по-скоро.
- Вашите очаквания какви са от наближаващите избори - ще имаме кабинет на всяка цена с кратък живот, няма да има кабинет, а нови избори? Какви са предпочитанията на човек като вас - бил във властта, а сега в частния бизнес?
- Българинът се умори от избори. Така че очаквам да имаме кабинет, и то сравнително стабилен с не толкова кратък живот. Силно се надявам да няма нови избори. Бизнесът не обича несигурност, обича честно, предвидимо отношение, предвидими ниски данъци, ефективно усвояване на европейски средства, спиране на кранчета, от които изтичат пари. Надявам се най-накрая политическият “Титаник” да завива в правилната посока. И още нещо - следизборната коалиция, защото е ясно, че такава трябва, за да има кабинет, ще има и силна опозиция, което е добре. Затова съм оптимист, че ще вървим към по-сериозни реформи и повече прозрачност и ефективност в изразходването на публични средства.
