Д-р Ангел Джамбов, отличен в световна класация: Жилищата да са най-много на 300 метра от паркове

https://www.24plovdiv.bg/mnenia/article/10432093 Д-р Ангел Джамбов, отличен в световна класация: Жилищата да са най-много на 300 метра от паркове Д-р Ангел Джамбов, отличен в световна класация: Жилищата да са най-много на 300 метра от паркове www.24plovdiv.bg
Доктор Ангел Джамбов се утвърди като един от най-перспективните български учени с международно презнинание.
Доктор Ангел Джамбов се утвърди като един от най-перспективните български учени с международно презнинание.

Силният шум и замърсяването водят до тревожност и депресии

- Вредните емисии от автомобилите причиняват алергии и болести сред децата, твърди младият лекар от Пловдив

Д-р Ангел Джамбов от Пловдив попадна в престижната класация на Странфордския университет, която го нареди в Топ 1% на учените с най-голямо влияние върху световната наука през 2020 година. Рейтингът включва над 9 милиона учени от цял свят, които са публикували в авторитетни международни списания, отpазени в базата данни SCOPUS.
Ангел Джамбов е доктор на медицинските науки, главен асистент в Катедра „Хигиена“ на МУ в Пловдив. Той получи награда „Питагор“ за млад учен за 2019 г. за изследванията си на действието на физическите и социалните фактори върху здравето на хората. Роден е в Пловдив през 1989 г. Завършил е ЕГ „Иван Вазов“ с испански и руски, а след това и медицина в родния си град.

- Д-р Джамбов, как приемате класацията на Станфордския университет, която ви постави сред личностите с най-голямо влияние върху световната наука за миналата година?

- Като голямо признание не само за мен, а и за екипа, с който работя, както и за Медицински университет в Пловдив. Няма да скрия, че останах малко изненадан, след като ми се обади колега, за да ме поздрави. Удовлетворен съм, че към нашата работа и резултатите от нея има интерес не само в България, а и във все по-широка аудитория в чужбина сред учени от различни дисциплини. Преподавам на студентите как околната и работна среда влияят на начина на живот и храненето върху човешкото здраве. В научната си работа се занимавам с вредното въздействие на атмосферното и шумовото замърсяване върху хората и най-вече върху тяхното психическо, но и физическо здраве.

- Какво показват вашите изследвания?

- Че вредните емисии, особено от автомобилите, са причина за възникването на алергии и други физически заболявания сред децата. По-застрашени в този случай може да са хората, които са в по-малък досег с природата.

- А проявяват ли интерес към вашите изследвания властите в България, след като много градове, включително и Пловдив, са в класациите за мръсен въздух?

- Напоследък да. В момента работим върху проект за повишаване на осведомеността и ангажираността с проблема, касаещ атмосферното замърсяване. През следващата година ще бъде публикуван доклад за състоянието на атмосферния въздух и наличните научни данни в България. Ще излезем с конкретни препоръки какви усилия са необходими за преодоляване на наличните ограничения и подобряване качеството на данните в страната.

- Вие специално какви решения предлагате в тази насока?

- Не може да се даде лесно решение. Отговорност на учените е да генерират необходимото познание и разбиране за ефекта на даден фактор на средата върху здравето. Практическото приложение на тези резултати не може да стане без активната роля на централната и особено местните власти. Считам, че повишаването на осведомеността на обществото за влиянието на средата върху здравето и сътрудничеството между учени с различен профил, включително клинични лекари, неправителствени организации и местните власти създава импулс за намиране на иновативни решения и предприемане на стъпки за промяна на градската среда.

- Как влияе пряко върху здравето на хората замърсяването на околната среда в град като Пловдив?

- Извършените от нас проучвания показват, че силният шум и голямата замърсеност на въздуха водят до чести симптоми на тревожност и депресия. Хората използват антидепресанти и постъпват по-често в болница за лечение. Стресът от околната среда оказва отрицателно въздействие и върху поведението на човека. Животът в такава среда ограничава възможностите за физическа активност и социалните контакти в откритите градски пространства. Тези вредни въздействия повишават заболеваемостта от инфаркт, инсулт, затлъстяване и диабет. Изчисления показват, че на година в България над 10 000 преждевременни смъртни случая се свързват със замърсения въздух.

- Проучвали ли сте какво отражение върху хората дава изолацията по време на COVID пандемията?

- През миналата година, когато беше въведен най-тежкия локдаун, направихме изследване сред студенти от Пловдив как им влияе изолацията. Тогава имаше период, когато не можеше дори да се посещават градските паркове. Установихме, че тези които живеят по близо до зелени площи, съобщават за по-ниски нива на тревожност и депресия. Същото важи и за хората, които имат повече растения в домовете си или гледка към зелени пространства. Това говори, че контактът с природата би могъл да окаже благоприятно въздействие върху здравето в подобна безпрецедентна ситуация на социална изолация. Тази резултати се потвърдиха впоследствие и в редица чуждестранни проучвания в по-големи и представителни извадки.

- В Пловдив обаче проблемът със зелените площи е сериозен. Какви са вашите препоръки от гледна точка на здравето?

- Да, коефициентът на озелененост на града е нисък. Трябва да бъдат взети мерки за неговото решаване. Предизвикателство е да се постигне препоръката на Световната здравна организация отстоянието на всяко жилище от градски парк да бъде не повече от 300 метра. В много български градове степента на озеленяване е ниска, а парковете са често неравномерно разпределени. Това не е само естетически и градоустройствен проблем, а се отразява и върху общественото здраве. Опитваме се да съдействаме с изследвания в тази насока. Озеленяването се свежда не само до засаждане на повече дървета. Преди да стане това, е необходимо да се извърши проучване какви дървесни видове е най-добре да се засадят и как да се организират зелените насаждения в градското пространство, да няма такива, чиито цветове могат да предизвикат алергии или други вредни въздействия, както и да се вземат под внимание предпочитанията и нуждите на местните жители. Само така хората ще могат да се възползват максимално от предимствата на природата, тъй като откритите градски пространства са не просто механичен сбор от елементи като растителност, а имат и социални функции, които повлияват нивото на физическа активност на открито и социалните контакти, а това от своя страна може да повиши устойчивостта спрямо стреса и предизвикателствата, които срещаме в ежедневието си.

- Защо се насочихте точно в тази част на медицината?

- Първо исках да уча медицина, защото няма по-важно от това да спасяваш хора. В хода да обучението развих интерес към профилактиката на болестите и разкриването на механизмите, по които факторите на околната среда въздействат върху здравето не само на конкретния индивид, но и на населението като цяло. Може да звучи клиширано, но работата, която върша, ми доставя удоволствие. Помага ми и фактът, че контактувам с учени от различни дисциплини извън медицината, от които усвоявам нови умения.

- Не ви ли изкушава да специализирате и работите в чужбина, както много ваши български колеги?

- Смятам, че в Медицински университет в Пловдив и в страната като цяло условията за развитието на науката се подобряват. За това допринесе и решението водещите ни университети да добият статут на научни и изследователски центрове. Това би стимулирало повече млади хора да се занимават с наука. Получавал съм предложения за работа от западноевропейски университети. При съвременните средства за комуникация не е проблем не да се работи дистанционно. В момента участвам в проект с колеги от Австрия. Така обменяме опит и знание, като оставам свързан основно с Медицински университет в Пловдив.

- А как гледат студентите към вашата дисциплина?

- Повечето от тях, разбира се, се увличат предимно от клиничните специалности. Но ми се иска да вярвам, че успяваме да изградим у тях комплексно разбиране за човешкото здраве и за необходимостта както от адекватна диагностика и лечение на заболяванията, така и от първична профилактика и намаляване вредното въздействие на рисковите фактори в средата на живот и труд.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Пловдивски

Славчо Атанасов

Славчо Атанасов: Слагат скоби на коли с инвалидни стикери в Пловдив. Редно ли е?

Митрополит Николай.

Митрополит Николай: 11 май да стане национален празник вместо 3 март

Лидия Шулева

Шулева: Свален ДДС на хляба пести 74 ст. на месец, а таван на цените води до спекула

Прокурор Добринка Калчева

Прокурор Добринка Калчева, кандидат за член на ВСС: Бих взела решение за Гешев, ако има доказателства

Да изолира Русия като геополитически Чернобил, ще е грешка на Запада

Да изолира Русия като геополитически Чернобил, ще е грешка на Запада

Областният управител на Пловдив Йордан Иванов.

Областният управител на Пловдив: Нека най-светлият християнски празник изпълни сърцата ни с мир

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Пловдивски

Президентът на Франция Еманюел Макрон СНИМКА: Ройтерс

Президентът Макрон: Франция не зависи от доставките на руски газ

Томислав Дончев

Томислав Дончев: Планът в енергийната част ще е най-скъпата авантюра след бюджета за 2022 г.

Асен Василев минути преди учредяването на новата партия. Снимка: "24 часа"

Асен Василев пред "24 часа": Сред учредителите може да има и хора с политически биографии, но няма да са много

Проф. Момеков: В медицината няма пълно каско, но моноклонални антитела може да лекуват и да са профилактика на COVID

Проф. Момеков: В медицината няма пълно каско, но моноклонални антитела може да лекуват и да са профилактика на COVID

Общинските съветници на ДБ Веселина Александрова, Добромира Костова, Веселка Христамян и Владимир Славенски.

ДБ: Бюджет 2022 не е на пловдивчани, а на една отиваща си администрация

На 15 декември миналата година кметът на "Южен" Костадин Язов /вляво/ и зам.кметът по строителството в община Пловдив дадоха старт на мащабната реконструкция пред погледа на градоначалника Здравко Димитров. Снимка: Ваня Драганова

Евелин Парасков: Расте недоволство от спрения ремонт на ул. "Даме Груев" в Пловдив

Последно от

Последно от

Най-важното