Въпреки периодичните – най-вече предизборни – обещания за действия, днес – международният ден за елиминиране на #насилието срещу жени, за пореден път констатираме, че нищо не се е променило за изминалата година.
Моята позиция срещу насилието е ясна и последователна. Заявявал съм я честно, както в моята партия, така и с гласуванията си в Европейския парламент. Не разбирам как е възможно след като политическите сили се явиха три пъти на #избори тази година, темите за насилието да не присъстват в предизборните платформи на нито една от тях. Не присъстват и в дневния ред на текущите #преговори за съставяне на #правителство. А промяната трябва да се случи навсякъде – в институции, в правила, в спиране на порочни практики, но и в общественото мислене като цяло, в усещането ни за съобщност, в националната ни способност за емпатия.
Да, отделните трагедии предизвикват вълна от състрадателни коментари от политиците. Но това е #лицемерие. Именно поведението и реториката на основни политически лидери през последните години създадоха среда на недоверие, разделение и омраза, в която насилието вирее, а политическото бездействие засили чувството за безнаказаност у всеки насилник.
Всъщност, криворазбраното патриотарство и предизборния бабаитлък сложиха табу на теми като насилието над жени и бежанците, а в тази група замалко не попадна и ваксинацията. Те създадоха модел на един изцяло нов личностен и поведенчески архетип, почти нова дефиниция на „българин“.
Ето проявлението й: “220 000 пълнолетни български граждани продължават да смятат, че е допустимо мъж да удари жена, ако тя го провокира, а за над 900 000 насилието над жени у дома остава личен проблем, който трябва да се решава в семейството.” (Според проучване на “Алфа рисърч” през 2018 и 2021 година)
Това повдига изключително сериозно въпроса за отговорността на политическите партии и лидери. Според същото проучване на “Алфа рисърч”, „начинът, по който политиците и другите публични фигури говорят по темата може да оказва съществено влияние върху нагласите на гражданите и разпространението на стереотипи по отношението на равенството между половете и насилието над жени.“ Изводът? “Може да се допусне, че наблюдаваните промени в разпространението на стереотипни виждания за насилието над жени през последните три години имат връзка” с интензивността на една политическа и медийна кампания през 2018 г.
Извън #България съм и затова искам тук да подкрепя протеста Нито Една Повече: Протест срещу насилието над жени! тази вечер. Благодаря на организаторите му от и на всички неправителствени организации в цялата страна, в чийто ръце е грижата за жертвите на насилие! Заслужава си да отбележим и куража на стотици полицаи, адвокати и съдии, които се сблъскват ежедневно с проявленията на насилието и прилагайки закона, защитават беззащитните.
От тази си роля държавата от години е дезертирала… Иска ми се да вярвам, че ново редовно правителство ще промени това. Как? Като попита тези, които всеки ден са на фронтовата линия с насилието.
Много ни станаха първите линии. Жертвите – също. Докато не разберем, че животът и достойнството на всеки човек са обществения ни хоросан и че насилието, омразата и антиваксърството имат еднакви корени, няма да мръднем от дъното на класациите. А ако не успеем, можем да обявим локдаун на човечността. За нея ваксина няма измислена.
