Страхил Делийски: За мобилния избирател политиката е “краде или не краде”

https://www.24plovdiv.bg/mnenia/article/10440835 Страхил Делийски: За мобилния избирател политиката е “краде или не краде” Страхил Делийски: За мобилния избирател политиката е “краде или не краде” www.24plovdiv.bg
Страхил Делийски: За мобилния избирател политиката е “краде или не краде”

3 типа гласоподаватели тази година - 1 милион за промяна, 1 милион против и още 500 000, за които е важно кой носи промяната, казва политологът

Страхил Делийски е роден през 1981 г.

Завършил е политология в СУ, бакалавър и магистър, доктор по политология. Главен асистент в катедра "Политология" в СУ. Преподава там политически комуникации и политическа антропология.

Автор е на множество анализи и коментари в различни медии.

- На трите парламентарни вота тази година два пъти връчихме властта на нови играчи, които някои ваши колеги нарекоха електорални канибали. Мода ли е политически мобилният избирател, или трайна фигура, която ще определя крехките фрагменти на следващите парламенти, г-н Делийски?

- Политическият мигрант е интересен феномен, който се случи по силата на два основни фактора. Първият е т.нар. криза на политическото представителство и търсенето на нови субекти. Това обаче не е новост. Така например беше през 2001 г., когато на власт дойде Симеон Сакскобургготски, също през 2009 г., когато Бойко Борисов стана премиер.

Вторият фактор бе сгъстеният цикъл на политическия процес. И ако новите “спасители”, “месии”, “играчи”, както ги наричахме, преди се появяваха на 3-4 г., какъвто бе изборният цикъл, сега нова формация идваше на 3-4 месеца с всеки вот. Голяма част от избирателите тръгваха в новата посока, без да познават техните програми и визии за управление на държавата. Пускаха бюлетина с идеята да сменят старото, определено като лошо, с нещо ново, предварително определено като добро.

- Откъде тази безкритичност и черно-бяло мислене?

- Такъв мигриращ избор е много характерен за състоянието на органична криза, в каквато се намираме. Типичен е за ситуация, в която политическото представителство не обхваща големи социални интереси и не се случва през социални и социоикономически разломи, а става през някакви морални аргументи - добро и лошо.

- Каква по същност е сегашната криза в обществото ни?

- Минава по линията “тези горе” - “ние, обикновените българи, долу”. Впрочем тези “долу” също са общност, колкото и да са различни в социално-икономически аспект. Важно е да отбележа, че наричаното у нас криза на политическото представителство, което е в основата на отклонението на избиратели за нови проекти, всъщност не е точно криза на представителството.

- Защо?

- Защото в политическата ни система ние имаме свръхпредставителство на интересите на едно икономическо малцинство, свързано с определена данъчна система, с приватизация, дерегулация и пр. И не само в този, а в поредица от парламенти. То е приблизително 15-20% от обществото (а вероятно и по-малко). Съществено обаче отсъства представителство на интересите на огромното икономическо мнозинство – достъпни обществени “услуги”, по-справедливо разпределение на богатството, социална защита и пр. Затова който и да дойде на власт, прави едно и също, в името на едни и същи интереси. Както се казва, business as usual. Спорът остава на нивото кой колко краде. Онзи ден един таксиметров шофьор илюстрира този ефект много ясно:“Абе аз ударих бутона, ама според мен няма никакво значение кого избирам.”

- Какви групи видяхте вие сред избирателите на последния вот?

- От април до ноември се оформиха 4 типа по линията на два доминиращи разлома – отношението по оста статуквото - промяната и отношението към субектите на промяната.

Около 1 милион българи са обединени под лозунга “Долу статуквото, горе промяната!” и са убедени, че партиите, които я носят, са добри и способни, за да управляват правилно държавата. Тяхното представителство е ПП, ДБ и ИБГНИ.

За друг 1 милион обаче промяната е хаос, а носителите ѝ са измамници. Тази група намира представителство в ГЕРБ и ДПС.

На последните избори се очерта и един специфичен половин милион избиратели, които казват “Промяна трябва, но заявилите, че носят тази промяна, са измамници” - тук са избирателите на БСП и ИТН.

Ако в основен разлом се превърне идеята за промяна и статукво, тогава в парламента имаме представителство съответно на 1,5 млн. българи срещу 1 млн.

Ако обаче в основен разлом се превърнат субектите на промяната, то тогава имаме 1,5 млн. срещу партиите, носители на промяната, и 1 млн. българи зад тях.

Интересно е как разделените по двата типа разломи ще си комуникират оттук нататък и как ще реагира тяхното представителство. Като цяло това прави ситуацията не особено стабилна. Спор няма единствено по това, че имаме ясен мандат на промяната, каквото и да означава тя.

- А 60-те на сто, които не застанаха пред урните?

- Това са 3-3,5 млн. българи, в зависимост от това как ги смятаме. Тази голяма група е изключително хетерогенна в социоикономически план, но е обединена от това, че или не мисли политиката през споменатите два разлома, или не вярва, че политическата система, независимо от кого е представлявана, може да им свърши работа. Част от тях са маргинализирани и демотивирани, защото са убедени, че от политическото им участие не зависи нищо.

- Според екзитпола на “Тренд” политическият мигрант ,или избирателят флуид, както го наричат още, е 30-50-годишен, трудово активен, живеещ в столицата и областните градове и носи чертите на масовия българин. В някакъв смисъл неговият вот е улеснен и от това, че тези 60 на сто от българите не отидоха до урните. Какви нови щрихи бихте добавили към портрета му?

- Този политически мигрант всъщност живее в един преобладаващ деполитизиран свят. В него политиката може да е всичко, но не и точно политика. Конфликтът там е в полето на морала - крадящите срещу окрадените, знаещите срещу невежите.

Този политически мигрант е от моето поколение, което беше политически социализирано чрез Фукуяма - края на историята, края на политиката. Няма политика, защото няма конфликт, пътят е ясен - либерална демокрация и свободен пазар. Оттук нататък трябва само да се менажира посоката. Но ако някой избран краде, значи не управлява добре. Това е неполитическо мислене за политиката. И всеки, който убедително заяви, че ще държи посоката и ще я менажира, без да злоупотребява, кара хората да гласуват безотносително на политическите идеи, които стоят зад тези оферти.

- Случилото се в България се оказва част от тенденция в страните от бившия източен блок - Словакия, Чехия, Унгария също се опитват да сменят досегашните си управници. Интересно българската особеност каква е?

- Изоставаме от тази тенденция, макар да я следваме. Избрахме млади, образовани, усмихнати, излъчващи увереност и позитивизъм хора, които силно контрастират на фона на калните компроматни борби по терена. Тук откривам и българския щрих към промяната, който е на равнище естетика и маркетинг на този тип съображения. Защото за електоралната група зад ПП политиката е по-скоро естетика, отколкото сблъсък на визии за бъдещето.

- Какво ни предлагат?

- Дотук най-често употребяваните думи са приватизация, съкращаване на администрация, образование в интерес на бизнеса. Очевидно категорично отиваме към дясна, бизнес икономическа програма - нищо различно от онова, което се правеше до момента.

Сега сме на “десните

инструменти”. Нека

обаче видим

левите цели,

афиширани от ПП. Всичко е наред, “Просто трябва да спрем кражбите!”, казаха те. Но тази оферта сме я чували много пъти от 2001 г. до днес. Тя обаче е част от деполитизираната политика, която Европа изживя след голямата финансова криза през 2008-2009 г. След това конфликтът се върна и се чуха гласове, че обществата май трябва да се развиват по друг начин. Европейската реполитизация от този период не се случи в България. Останахме на махленското ниво - да махнем онези, които крадат, и да сложим другите, които не крадат.

- Според политоложката Румяна Коларова правителствата на Борисов са въвели стриктна финансова дисциплина, но не са провели реформи, затова са и оцелели. Дали тази рецепта за оцеляване ще е валидна и за ПП?

- Вероятно, макар че там заявките са за малко по-гъвкава фискална политика. Борисов държеше на този фетиш, не го промени дори когато навсякъде в Европа започнаха да преосмислят т.нар. политики на остеритет - затягане на колани. И това доведе до още по-дълбоки неравенства и маргинализация на големи социоикономически групи. Все си мисля, че ако сега бъдещият кабинет тръгне в посока на големи трансформации, няма да е лесно, защото партиите в коалицията са различни. Но един от начините да се задържи по-дълго е да се фокусира върху непосредственото управление на кризите. Там вероятността да се срещнат и сблъскат различни представи е много по-малка.

- Най-пострадала на този вот е БСП, твърдят повечето анализатори. Дори се заговори за нова лявоцентристка партия “Продържаваме левицата”. Солидарен ли сте?

- Проблемът с ниския резултат на БСП не е в това, че е левица, а в това, че не е истинска левица - нормална, европейска, прогресивна, насочена към младите в XXI век. Всички изследвания показват, че огромна част от българските граждани търсят по-справедливо разпределение на обществените блага, универсален лесен достъп на всички до образование, здравеопазване, социални услуги, независимо дали слагат върху това търсене етикета “ляво”, или не.

- Издателят на “24 часа” Венелина Гочева направи интересен коментар на резултатите от двата последни вота. Според нея на 11 юли сме гласували за каквито сме, а на 14 ноември за това, какви ни харесва да бъдем. Какво ни казва сравнението с други европейски страни по този въпрос?

- Ако наистина направим това сравнение, ще видим, че никъде в света, към който сме се запътили, няма толкова нисък дял на преразпределение в дръжавата като у нас. Средните стойности за правителствените харчове като дял от БВП в Европа са 46%, а у нас са 36% (това отпреди ковид кризата, сега е разликата е още по-фрапантна). Навсякъде другаде, данъчната система минимизира икономическите разломи, докато у нас тя ги задълбочава.

Също така никъде другаде освен у нас няма такова радикално свръхопазаряване на здравеопазване и образование. Нещо повече - в структурата на правителствените разходи най-високи са социалните - за пенсии, социални защити и т.н. Средният дял в европейските страни за това перо е 18% от БВП, а при нас - едва 11%. А това са 10 милиарда допълнително от настоящия ни БВП.

Очевидно става дума за различен тип концепция за държавата и ако БСП беше левица, щеше да посвети последните 5 г. да я обяснява. Защото, ако преди 10 г. някой кажеше, че нещо не е наред в данъчната или в здравната ни система, щяха да го обявят за идиот или за комунист. Сега обаче не става въпрос за идеологическа идентификация, а за нормално и алтернативно разбиране как трябва да изглежда държавата. Но БСП тотално отказа да участва в този разговор. И ако попитате хората на Нинова и самата нея какво е важно, ще ви отговорят, че това е борбата с джендърите.

Според мен българската политическа система би върнала политическия си смисъл, ако се заговори по тези теми. Защото не можеш да спреш корупцията, когато имаш свръхконцентрация на богатство у ограничен брой хора, което задълбочава неравенствата в едно общество. Свръхконцентрацията на богатство води и до свръхконцентрация на власт и ето ви системните измерения на грандкорупцията. Най-вероятно такъв разговор ще започне да се води и ще е нужна политическа сила, която да го изведе публично. БСП вече не е в състояние да го направи.

- Очаквате ли раждане на нова лява партия?

- Нова лява партия вероятно ще има, защото в момента вакуумът в това пространство е огромен. Големият въпрос е дали ще е автентична т.е. създадена от долу нагоре, с мотивация да защити определен социален интерес. Другият начин е да бъде инженирана, за да запълни една електорална ниша.

- Кога ще изчезне политическата миграция?

- Когато политическото представителство започне да се разказва през призмата на различни социални интереси и типове представи какво да прави държавата. Тогава няма да има проблем с втечняването на твърдите ядра или с флуидните прескачания към новородени субекти, излъчващи просто сигнали за промяна.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

19-годишната Татяна Иванова: Голямата ми цел е да съм първата българка в Космоса

19-годишната Татяна Иванова: Голямата ми цел е да съм първата българка в Космоса

СНИМКА: ТЕМЕЛКО ТЕМЕЛКОВ

Башар Рахал и Райна Караянева спорят като Зелда и Скот Фицджералд

Акад. Константин Хаджииванов

Акад. Константин Хаджииванов: Младите бягат от науката - 500 лв. стипендия, а след 30 г. - 1200 лв. професорска заплата

Божидар Божанов

Скоро в България: с чипове и електронни карти, без стикери, талончета и печати

Живко Тодоров, кмет на Стара Загора

Живко Тодоров: Усеща се издевателство върху местната власт вместо диалог

Красен Кралев

Красен Кралев: Ако новите управляващи осигурят повече от нашите 500 млн. лв. за спортна инфраструктура - ще ги поздравя

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Гроздан Караджов

СНИМКА: Николай Литов

Гроздан Караджов: Безплатното саниране ще продължи, първо без доплащане, после с 20%

Николай Вълканов

Николай Вълканов: Геотермалните централи работят 365 дни в годината, токът им може да струва 100 лева за мегаватчас

Радостин Василев: Рухнали са инфраструктурата и финансирането на спорта

Радостин Василев: Рухнали са инфраструктурата и финансирането на спорта

Сергей Цветарски

Сергей Цветарски: Най-лошото е, че с емигрантите изнасяме и раждаемост, у нас остават възрастните, които не раждат, а умират

Адвокат Юлия Раданова: Развод по скайп е по-добре, отколкото в съда, където се усеща тишината

Адвокат Юлия Раданова: Развод по скайп е по-добре, отколкото в съда, където се усеща тишината

АЛЕКСАНДРА СЪРЧАДЖИЕВА

Алекс Сърчаджиева: Как се преборих ли? Нямах избор, дъщеря ми има само мен

Последно от

Последно от

Най-важното