Страхил Делийски: За мобилния избирател политиката е “краде или не краде”

https://www.24plovdiv.bg/mnenia/article/10443018 Страхил Делийски: За мобилния избирател политиката е “краде или не краде” Страхил Делийски: За мобилния избирател политиката е “краде или не краде” www.24plovdiv.bg
Страхил Делийски: За мобилния избирател политиката е “краде или не краде”

3 типа гласоподаватели тази година - 1 милион за промяна, 1 милион против и още 500 000, за които е важно кой носи промяната, казва политологът

- На трите парламентарни вота тази година два пъти връчихме властта на нови играчи, които някои ваши колеги нарекоха електорални канибали. Мода ли е политически мобилният избирател, или трайна фигура, която ще определя крехките фрагменти на следващите парламенти, г-н Делийски?

- Политическият мигрант е интересен феномен, който се случи по силата на два основни фактора. Първият е т.нар. криза на политическото представителство и търсенето на нови субекти. Това обаче не е новост. Така например беше през 2001 г., когато на власт дойде Симеон Сакскобургготски, също през 2009 г., когато Бойко Борисов стана премиер.

Вторият фактор бе сгъстеният цикъл на политическия процес. И ако новите “спасители”, “месии”, “играчи”, както ги наричахме, преди се появяваха на 3-4 г., какъвто бе изборният цикъл, сега нова формация идваше на 3-4 месеца с всеки вот. Голяма част от избирателите тръгваха в новата посока, без да познават техните програми и визии за управление на държавата. Пускаха бюлетина с идеята да сменят старото, определено като лошо, с нещо ново, предварително определено като добро.

- Откъде тази безкритичност и черно-бяло мислене?

- Такъв мигриращ избор е много характерен за състоянието на органична криза, в каквато се намираме. Типичен е за ситуация, в която политическото представителство не обхваща големи социални интереси и не се случва през социални и социоикономически разломи, а става през някакви морални аргументи - добро и лошо.

- Каква по същност е сегашната криза в обществото ни?

- Минава по линията “тези горе” - “ние, обикновените българи, долу”. Впрочем тези “долу” също са общност, колкото и да са различни в социално-икономически аспект. Важно е да отбележа, че наричаното у нас криза на политическото представителство, което е в основата на отклонението на избиратели за нови проекти, всъщност не е точно криза на представителството.

- Защо?

- Защото в политическата ни система ние имаме свръхпредставителство на интересите на едно икономическо малцинство, свързано с определена данъчна система, с приватизация, дерегулация и пр. И не само в този, а в поредица от парламенти. То е приблизително 15-20% от обществото (а вероятно и по-малко). Съществено обаче отсъства представителство на интересите на огромното икономическо мнозинство – достъпни обществени “услуги”, по-справедливо разпределение на богатството, социална защита и пр. Затова който и да дойде на власт, прави едно и също, в името на едни и същи интереси. Както се казва, business as usual. Спорът остава на нивото кой колко краде. Онзи ден един таксиметров шофьор илюстрира този ефект много ясно:“Абе аз ударих бутона, ама според мен няма никакво значение кого избирам.”

- Какви групи видяхте вие сред избирателите на последния вот?

- От април до ноември се оформиха 4 типа по линията на два доминиращи разлома – отношението по оста статуквото - промяната и отношението към субектите на промяната.

Около 1 милион българи са обединени под лозунга “Долу статуквото, горе промяната!” и са убедени, че партиите, които я носят, са добри и способни, за да управляват правилно държавата. Тяхното представителство е ПП, ДБ и ИБГНИ.

За друг 1 милион обаче промяната е хаос, а носителите ѝ са измамници. Тази група намира представителство в ГЕРБ и ДПС.

На последните избори се очерта и един специфичен половин милион избиратели, които казват “Промяна трябва, но заявилите, че носят тази промяна, са измамници” - тук са избирателите на БСП и ИТН.

Ако в основен разлом се превърне идеята за промяна и статукво, тогава в парламента имаме представителство съответно на 1,5 млн. българи срещу 1 млн.

Ако обаче в основен разлом се превърнат субектите на промяната, то тогава имаме 1,5 млн. срещу партиите, носители на промяната, и 1 млн. българи зад тях.

Интересно е как разделените по двата типа разломи ще си комуникират оттук нататък и как ще реагира тяхното представителство. Като цяло това прави ситуацията не особено стабилна. Спор няма единствено по това, че имаме ясен мандат на промяната, каквото и да означава тя.

- А 60-те на сто, които не застанаха пред урните?

- Това са 3-3,5 млн. българи, в зависимост от това как ги смятаме. Тази голяма група е изключително хетерогенна в социоикономически план, но е обединена от това, че или не мисли политиката през споменатите два разлома, или не вярва, че политическата система, независимо от кого е представлявана, може да им свърши работа. Част от тях са маргинализирани и демотивирани, защото са убедени, че от политическото им участие не зависи нищо.

- Според екзитпола на “Тренд” политическият мигрант ,или избирателят флуид, както го наричат още, е 30-50-годишен, трудово активен, живеещ в столицата и областните градове и носи чертите на масовия българин. В някакъв смисъл неговият вот е улеснен и от това, че тези 60 на сто от българите не отидоха до урните. Какви нови щрихи бихте добавили към портрета му?

- Този политически мигрант всъщност живее в един преобладаващ деполитизиран свят. В него политиката може да е всичко, но не и точно политика. Конфликтът там е в полето на морала - крадящите срещу окрадените, знаещите срещу невежите.

Този политически мигрант е от моето поколение, което беше политически социализирано чрез Фукуяма - края на историята, края на политиката. Няма политика, защото няма конфликт, пътят е ясен - либерална демокрация и свободен пазар. Оттук нататък трябва само да се менажира посоката. Но ако някой избран краде, значи не управлява добре. Това е неполитическо мислене за политиката. И всеки, който убедително заяви, че ще държи посоката и ще я менажира, без да злоупотребява, кара хората да гласуват безотносително на политическите идеи, които стоят зад тези оферти.

- Случилото се в България се оказва част от тенденция в страните от бившия източен блок - Словакия, Чехия, Унгария също се опитват да сменят досегашните си управници. Интересно българската особеност каква е?

- Изоставаме от тази тенденция, макар да я следваме. Избрахме млади, образовани, усмихнати, излъчващи увереност и позитивизъм хора, които силно контрастират на фона на калните компроматни борби по терена. Тук откривам и българския щрих към промяната, който е на равнище естетика и маркетинг на този тип съображения. Защото за електоралната група зад ПП политиката е по-скоро естетика, отколкото сблъсък на визии за бъдещето.

- Какво ни предлагат?

- Дотук най-често употребяваните думи са приватизация, съкращаване на администрация, образование в интерес на бизнеса. Очевидно категорично отиваме към дясна, бизнес икономическа програма - нищо различно от онова, което се правеше до момента.

Сега сме на “десните

инструменти”. Нека

обаче видим

левите цели,

афиширани от ПП. Всичко е наред, “Просто трябва да спрем кражбите!”, казаха те. Но тази оферта сме я чували много пъти от 2001 г. до днес. Тя обаче е част от деполитизираната политика, която Европа изживя след голямата финансова криза през 2008-2009 г. След това конфликтът се върна и се чуха гласове, че обществата май трябва да се развиват по друг начин. Европейската реполитизация от този период не се случи в България. Останахме на махленското ниво - да махнем онези, които крадат, и да сложим другите, които не крадат.

- Според политоложката Румяна Коларова правителствата на Борисов са въвели стриктна финансова дисциплина, но не са провели реформи, затова са и оцелели. Дали тази рецепта за оцеляване ще е валидна и за ПП?

- Вероятно, макар че там заявките са за малко по-гъвкава фискална политика. Борисов държеше на този фетиш, не го промени дори когато навсякъде в Европа започнаха да преосмислят т.нар. политики на остеритет - затягане на колани. И това доведе до още по-дълбоки неравенства и маргинализация на големи социоикономически групи. Все си мисля, че ако сега бъдещият кабинет тръгне в посока на големи трансформации, няма да е лесно, защото партиите в коалицията са различни. Но един от начините да се задържи по-дълго е да се фокусира върху непосредственото управление на кризите. Там вероятността да се срещнат и сблъскат различни представи е много по-малка.

- Най-пострадала на този вот е БСП, твърдят повечето анализатори. Дори се заговори за нова лявоцентристка партия “Продържаваме левицата”. Солидарен ли сте?

- Проблемът с ниския резултат на БСП не е в това, че е левица, а в това, че не е истинска левица - нормална, европейска, прогресивна, насочена към младите в XXI век. Всички изследвания показват, че огромна част от българските граждани търсят по-справедливо разпределение на обществените блага, универсален лесен достъп на всички до образование, здравеопазване, социални услуги, независимо дали слагат върху това търсене етикета “ляво”, или не.

- Издателят на “24 часа” Венелина Гочева направи интересен коментар на резултатите от двата последни вота. Според нея на 11 юли сме гласували за каквито сме, а на 14 ноември за това, какви ни харесва да бъдем. Какво ни казва сравнението с други европейски страни по този въпрос?

- Ако наистина направим това сравнение, ще видим, че никъде в света, към който сме се запътили, няма толкова нисък дял на преразпределение в дръжавата като у нас. Средните стойности за правителствените харчове като дял от БВП в Европа са 46%, а у нас са 36% (това отпреди ковид кризата, сега е разликата е още по-фрапантна). Навсякъде другаде, данъчната система минимизира икономическите разломи, докато у нас тя ги задълбочава.

Също така никъде другаде освен у нас няма такова радикално свръхопазаряване на здравеопазване и образование. Нещо повече - в структурата на правителствените разходи най-високи са социалните - за пенсии, социални защити и т.н. Средният дял в европейските страни за това перо е 18% от БВП, а при нас - едва 11%. А това са 10 милиарда допълнително от настоящия ни БВП.

Очевидно става дума за различен тип концепция за държавата и ако БСП беше левица, щеше да посвети последните 5 г. да я обяснява. Защото, ако преди 10 г. някой кажеше, че нещо не е наред в данъчната или в здравната ни система, щяха да го обявят за идиот или за комунист. Сега обаче не става въпрос за идеологическа идентификация, а за нормално и алтернативно разбиране как трябва да изглежда държавата. Но БСП тотално отказа да участва в този разговор. И ако попитате хората на Нинова и самата нея какво е важно, ще ви отговорят, че това е борбата с джендърите.

Според мен българската политическа система би върнала политическия си смисъл, ако се заговори по тези теми. Защото не можеш да спреш корупцията, когато имаш свръхконцентрация на богатство у ограничен брой хора, което задълбочава неравенствата в едно общество. Свръхконцентрацията на богатство води и до свръхконцентрация на власт и ето ви системните измерения на грандкорупцията. Най-вероятно такъв разговор ще започне да се води и ще е нужна политическа сила, която да го изведе публично. БСП вече не е в състояние да го направи.

- Очаквате ли раждане на нова лява партия?

- Нова лява партия вероятно ще има, защото в момента вакуумът в това пространство е огромен. Големият въпрос е дали ще е автентична т.е. създадена от долу нагоре, с мотивация да защити определен социален интерес. Другият начин е да бъде инженирана, за да запълни една електорална ниша.

- Кога ще изчезне политическата миграция?

- Когато политическото представителство започне да се разказва през призмата на различни социални интереси и типове представи какво да прави държавата. Тогава няма да има проблем с втечняването на твърдите ядра или с флуидните прескачания към новородени субекти, излъчващи просто сигнали за промяна.

Страхил Делийски е роден през 1981 г.

Завършил е политология в СУ, бакалавър и магистър, доктор по политология. Главен асистент в катедра "Политология" в СУ. Преподава там политически комуникации и политическа антропология.

Автор е на множество анализи и коментари в различни медии

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Мнения

Рони Ромеро: Бившата ми съпруга се опитва да опетни имиджа ми

Рони Ромеро: Бившата ми съпруга се опитва да опетни имиджа ми

Проф. Иван Чалъков: Безсилна администрация ни върза с гръцката борса за ток, за да печелят шепа фирми

Проф. Иван Чалъков: Безсилна администрация ни върза с гръцката борса за ток, за да печелят шепа фирми

Новак Джокович напуска Австралия, след като подкрепи протестите в Сърбия.

Златото на XXI век - литият, нахъса Австралия срещу Джокович

Арх. Пламен Мирянов: За доброто човек трябва само да запали искрата. После хората с еднакви ценности и идеали се намират

Арх. Пламен Мирянов: За доброто човек трябва само да запали искрата. После хората с еднакви ценности и идеали се намират

Иво Атанасов

Заканата за закриване на СЕМ е слабост, маскирана като сила

Царят и царицата в началото на януари тази година в “Царска Бистрица”
СНИМКА: ДУШКО ДЕСПОТОВИЧ

Царят и царицата: Децата ни се шегуват, че сме издържали толкова години, защото сме различни

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Мнения

Проф. Огнян Герджиков

Огнян Герджиков: Промени в конституцията не трябва да се правят по хрумвания на някого

Здравко Иванов е завършил "Право" в СУ "Св. Климент Охридски" и "Публични финанси" в УНСС. Има над 15-годишен опит като адвокат.

Здравко Иванов: Доброволно уреждане на дълга е най-доброто решение

Токев зад решетките - и да не ви се вярва, и у нас наказанието е неизбежно

Токев зад решетките - и да не ви се вярва, и у нас наказанието е неизбежно

Корицата на списание “Тайм” от 20 януари 1941 г.

Цар Борис III не е бил фашист - виж корицата на “Тайм” точно преди 81 г.!

Президентите Георги Първанов и Росен Плевнелиев присъстваха на дискусия със студенти на СУ на тема ролята на словото на държавния глава.

Служебен кабинет и вицепрезидент били излишни за Плевнелиев

СНИМКА: Pixabay

Коронавирусът затри цял български град, но ваксините са все така по-страшни от Ковид

Последно от

Последно от

Най-важното