Единственият начин части от РСМ да
са отново български е влизането в ЕС
Политиката на България към Скопие през последните 150 години прилича на броеница, на която са нанизани прекрасно полирани кехлибарени зърна, но на всеки пет има по едно много бодливо, от което страдаме следващите десетилетия.
Първото такова бодливо зърно е изобщо идеята, че има нещо такова като Македония. Такова нещо няма и заради това бодливо зърно страдаме повече от век. На територията, където днес се намира РС Македония, живеят българи, сърби и албанци. Вместо през ХIХ век тази територия да бъде поделена между тези три нации и въпросът да бъде приключен, преди 150 години се появява идеята за независима Македония, която се възприема от София, Белград и Тирана като форма на втора българска, албанска или сръбска държава, а използва митология от елинската история, което добавя още един бодил - гръцкия. Друго такова бодливо зърно е митологията около българското Съединение.
Приказките, че злите Велики сили са подбудили Белград да ни нападне, защото не искали Пловдив да е в България или искали София в Нишки окръг. Нищо подобно, причината за Сръбско-българската война е заради територията, която се нарича Македония. Белград усеща агресивност от страна на София към Македония и напада България.
Следващият бодил е през Балканската война и идеята да има спорна зона между Сърбия и България, която да се дели с арбитража на руския цар. България освобождава Македония и вместо да я окупира, я оставя цялата на Сърбия и тръгва да превзема Цариград. Естествено след войната няма никакъв арбитраж, а Македония става част от Сръбско-Словенско-Хърватското кралство (бъдеща Югославия).
Друга голяма грешка бе признаването от Желю Желев на независима република Македония. Всички врътки, че не признаваме езика, нацията, но признаваме само държавата, бяха пунт и пластика. Признавайки Бутан (и дарявайки им стотици хиляди ваксини), не означава, че признаваме бутански език. Там хората говорят дзюндха - език, който се говори и в китайски Тибет, и в Пакистан, и в Сиким, съвременна форма на ведическия санскрит (праиндоевропейски език, който напомня на литовския), което не означава, че бутанците са китайци или индуси. Бутански народ съществува и е ваксиниран и благодарение на усилията на посланик Елеонора Димитрова България най-после ще установи дипломатически отношения с планинското кралство.
Нито пък (въпреки драмите им с Китай) Литва не претендира, че имат обща праистория с Бутан.
Но в случая с Македония ние признахме държава, съответно и нация и това е неизбежно - това, че езикът им има общи корени с българския, не може да бъде разбрано от никого.
Пускайки ги в ЕС заедно с Албания, а някой ден и Сърбия, ще решим националния ни въпрос чрез дележ на Македония. Българите от Струмица и Охрид, естествено, ще гравитират към България, сърбите от Скопие към Белград, а албанците от Преспа и Тетово - към Тирана.
Както стана с Беломорието след влизането в ЕС. Половината България почива там, а другата половина работи. Е, какво като е част от Гърция? България е на две морета без войни, ако пуснем РСМ и Албания, ще сме на три (изключвайки Атлантическия океан, Северно и Балтийско море).
Грешката, новото бодливо зърно, което не трябва да се нанизва на броеницата, е да настояваме, че има българско малцинство в РС Македония. Това ще е поредното доказателство, че т.нар. македонци са етнически друго нещо. Изглежда дребно и правилно, но ако това стане, ще берем десетилетни ядове.
Единственият начин да присъединим части от Македония към България, е да приемем Скопие в ЕС. А за историята това, за което трябва да настояваме да се признае, е, че освобождението на Повардарието от нацистките окупатори е дело на българската армия, а не на сръбските партизани от ЮНА. Това е безспорен факт, който разбива на пух и прах пропагандната теза, че сме фашистки окупатор. Ние сме освободители на Македония от германските нацисти. (Впрочем да наричаш нацистите фашисти е проява на неграмотност. Фашистите са в Италия. Албания е била под фашистка окупация, Сърбия - под нацистка.)
И преговорите не трябва да се правят със Заев или Пендеровски, а с Вучич, защото българо-македонски проблем не съществува. Има продължение на Сръбско-българската война, но с други средства.
