- Гърците воюваха за две неща и ги постигнаха
- Ние се борим за цялата ни история - от Борис Първи до Втората световна война
"Правата на македонските българи трябва да бъдат равни с тези на останалите народи, посочени в конституцията на Северна Македония и това не може да бъде обект на преговори".
Така президентът Румен Радев формулира едно от решенията на последния Консултативен съвет за национална сигурност, който прати масово участниците в карантина.
Не само Радев, а много от първите ни хора в държавата употребяват израза "македонски българи". Историците се потрисат. Да оставим настрана, че на въпросния консултативен съвет за Македония не беше поканен нито един изследовател на миналото, дето се казва за мая.
Спомням си как големият проф. Милчо Лалков на секундата пишеше двойка, ако на изпита по история на балканските народи (изключително тежка и обемна дисциплина - б.а.) някой кажеше "македонските българи".
"Не, колега!
Такова понятие няма!
Има "българите от Македония"!
Хайде да се видим другия път", реагираше спокойно той и моментално пращаше на поправка. И ние много внимавахме какво изричаме. Молихме се да не ни се пада заплетеният "Македонски въпрос". Аз бях късметлия, защото говорих за "Албанско възраждане" и за "Гърция при управлението на Елевтериос Венизелос и Харилаос Трикупис".
Да казваш "македонски българи" е нонсенс. Това показва грубо непознаване на исторически понятия. "Сръбски българи" ли наричаме сънародниците ни от Западните покрайнини? Българите, останали да живеят в Турция, "турски българи" ли са?
Тези и ред други факти илюстрират защо
нашата позиция по отношение
на Северна Македония остава
неразбрана и неясна.
А тепърва предстоят сложни преговори. Северномакедонците искат да вземат не просто отрязък, а векове от нашата история. И не отстъпват. Гърците навремето воюваха с тях за две неща - смяната на името, за да няма Скопие един ден териториални претенции към южната ни съседка (около Солун цялата област се казва Македония), както и за премахване от знамето им звездата на Вергина (символ от времето на Филип II и Александър). И ги постигнаха. Защото ги формулираха ясно и всички ги разбраха. Но Гърция има национална политика и кауза от началото на XIX век, която отстоява еднакво, без значение кое правителство е на власт. А ние не знаем какво искаме.
Сега трябва да се борим за почти цялото ни минало - Средновековие, Възраждане и Нова история, което те си присвояват - от Борис Първи до Втората световна война, когато Тито превръща тази чисто българска територия в македонска. И е време да изведем ясно какво отстояваме, така че и в ЕС да ни разберат, за да подкрепят справедливите ни искания.
