"Дойче веле": Прави се опит България да бъде натикана обратно в руска сфера на влияние

https://www.24plovdiv.bg/mnenia/article/10658509 "Дойче веле": Прави се опит България да бъде натикана обратно в руска сфера на влияние "Дойче веле": Прави се опит България да бъде натикана обратно в руска сфера на влияние www.24plovdiv.bg
Членки на руския танцов ансамбъл на Черноморския флот танцуват на проруска демонстрация в Симферопол.
Членки на руския танцов ансамбъл на Черноморския флот танцуват на проруска демонстрация в Симферопол. СНИМКА: 24 часа

Демокрацията е управление, което позволява обществото бързо и независимо от държавната власт да се мобилизира зад определени цели. Затова е много важно какви са тези цели, казва политологът и специалист по конституционно право Даниел Смилов в анализа си за "Дойче веле".

Ето какво още пише той.

В грешната посока

През последните седмици българското общество се самоорганизира основно по два въпроса – македонския и зелените сертификати. И по двата въпроса, уви, мобилизацията е в грешната посока: по първия се помпа националистическа реторика, така че да се затрудни всяко разумно решение със съседната държава. А по втория се оспорват работещи мерки, като ваксинацията и зелените сертификати в страната с най-голяма извънредна смъртност в света по време на пандемията. В българската история тази извънредна смъртност е вече сравнима само с 1918 г. – годината, маркирана от края на Първата световна война и испанския грип.

Още по-жалко е, че подобни безполезни или направо вредни мобилизации у нас се случват на фона на международни събития, които представляват реална външнополитическа заплаха за Източна Европа като цяло. През последната седмица се проведоха три кръга от преговори между Запада и Русия: в Женева (САЩ-Русия), в Брюксел (НАТО-Русия) и Виена (формат ОССЕ). След последната среща руският представител в ОССЕ Лукашевич заяви: “Русия е държава, която обича мира. Но ние не се нуждаем от мир на всяка цена. Нуждата да получим правно формализирани гаранции за нашата сигурност е безусловна.” При такива изказвания обобщението на полския министър на външните работи Збигнев Рау не звучи пресилено: “Изглежда, че рискът от война в региона на ОССЕ е най-голям за последните 30 години.”

Ескалацията на напрежението не е само вербална. Русия – държавата която разполага с най-големия арсенал от ядрени оръжия и има непоканени войски в съседни държави като Грузия и Украйна – се оказа загрижена за собствената си сигурност. В отговор тя не само че вече струпа 100-хилядна армия на границата с Украйна, но ще премества и още войски в тази посока в рамките на логистични военни упражнения. Американското разузнаване пък вчера обяви, че Русия подготвя провокации под фалшив флаг, които да ѝ дадат основание да навлезе в Украйна. Историческите паралели са ужасяващи – Хитлер е използвал подобни операции при нападението над Полша.

Целта: източноевропейците да са непълноценни членове на НАТО

Най-притеснителното е обаче, че руската позиция е ултимативно формулирана и не дава възможност исканията да бъдат сериозно разглеждани. В крайна сметка Западът не може да си позволи да бъде изнудван. Исканията са заложени в проектодоговори, които руската страна публикува преди самите преговори. Това на дипломатически език е по-скоро ултиматум – или приемате, каквото предлагаме, или ще използваме други средства за постигането му. Точно тези искания на Русия са изключително важни не само за България, но и за цяла Източна Европа. Тяхната цел е да направят източноевропейците непълноценни членове на НАТО и да дадат на Русия право да се намесва в техни суверенни решения.

Ултиматумите на Москва

Член 4 от проектодоговора, например, изисква НАТО и Русия да не разполагат войски в държави от Европа, освен такива, които вече са били там през 1997 г. С това връщане на часовника с няколко десетилетия Русия би получила вето над всяко решение за разполагане на каквито и да е войскови части на НАТО в Европа. Така не само се цели обезсилването на договора за Северноатлантическия алианс, но всъщност Русия би получила и вето върху решения на ЕС за задълбочаване на интеграцията във военната сфера между страните членки. Би се получила сериозна асиметрия: Русия запазва пълни суверенни права да мести войските и въоръжението си на огромната си територия, а НАТО би трябвало да иска руско съгласие за всякакви размествания на сили в Европа.

Член 6 пък изисква от НАТО да не приема повече нови страни членки, в това число, разбира се, и Украйна. Тук отново Русия се намесва в суверенни решения на трети страни. Това е политика на “зони на влияние”: Русия иска да се признае, че без нейно съгласие и одобрение страни не могат да се присъединяват към НАТО, дори и те да искат да вземат подобно решение. Всъщност самата формулировка на чл. 6 разтяга зоната на влияние на Русия по целия свят – никоя страна не би могла да се присъедини към НАТО без руско съгласие. Но дори и подобни абсурдни интерпретации да се изключат, този член цели да забрани приема на страни като Украйна и Грузия, за които още през 2008 г. беше взето решение на НАТО, че биха могли (някога) да станат членки. На фона на тези руски предложения не е изненадващо, че скандинавски неутрални държави като Швеция и Финландия започнаха сериозно да обмислят присъединяването си към НАТО с оглед на ескалиращите руски претенции.

Разбира се, в проектодоговора има и клаузи, по които може да се преговоря – например разполагането на определени нападателни системи, което така или иначе се урежда с различни споразумения. Но проблемът е, че външният министър на Русия Лавров вече заяви, че исканията на страната му трябва да се разглеждат като цялостен пакет. В този смисъл чл. 4 и 6 са част от онази “безусловност”, която Москва иска да скрепи с правно обвързващи клаузи.

Русия изнудва – засега безуспешно

Поставени по такъв начин, претенциите на руската страна най-вероятно ще останат неудовлетворени. Американският представител в ОССЕ Майкъл Карпентър вече заяви: “Докато се готвим за диалог..., трябва решително да отречем изнудването и възнаграждаването на заплахи за агресия”. Така че в следващите седмици трябва да очакваме продължаваща дипломатическа ескалация и дрънкане на оръжия от страна на Русия. Намеренията за разполагането на руски нападателни системи в Куба и Венецуела са по-скоро с театрален ефект, но срещата между Владимир Путин и китайския президент Си Дзинпин в началото на февруари може да се окаже важна за развоя на събитията в Украйна.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Мнения

Протест на опозиционната македонска партия ВМРО-ДПМНЕ по време на гласуването на правителството през 2020 г. СНИМКА: РОЙТЕРС

Заради ветото: краен антибългаризъм в С. Македония, а у нас - антимакедонизъм

Ивайло Нойзи Цветков Кадър: бТВ

Нойзи: Всички се държат все едно са на палубата на „Титаник“, но се карат кой е по-готин

Галъп: 58% искат правителство в този парламент, 40,6% - избори

Галъп: 58% искат правителство в този парламент, 40,6% - избори

Д-р Аспарух Илиев

Д-р Аспарух Илиев: Пациентът боледува по-дълго – до две седмици, с новите мутации на COVID

Жоао Неграо

СНИМКА: НИКОЛАЙ ЛИТОВ

Жоао Неграо: Подпомагаме малките и средни предприятия за алтернативно разрешаване на спорове в ЕС

Вирусологът проф. Радка Аргирова КАДЪР: Би Ти Ви

Проф. Радка Аргирова: Има скрита заболеваемост от COVID, много ме тревожи

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Мнения

Цветелина Пенкова

Евродепутатът от БСП Цветелина Пенкова: Не е време за избори

Червеният площад в Москва, Русия СНИМКА: Ройтерс

Ще изнудва ли Русия света със затварянето на Баб ал-Хава

Преди 30 г., само след 13 месеца управление, пада правителството на Филип Димитров - първото демократично след 45 г. комунизъм в България.

Коментар на седмицата №2: Кирил Петков ще си тръгне, но дали е чел историята на Ф. Д.?

Джо Байдън пристига в Европа заради срещата Г-7
Снимка: Ройтерс

Колко е важна групата Г-7?

Марияна Арсенова
СНИМКА: РУМЯНА ТОНЕВА

Сопраното Марияна Арсенова: Младите познават вълнуващите оперетни мелодии

Румен Гечев

Гечев: Ще подкрепим бъдещо правителство при нови преговори с "Газпром"

Последно от

Последно от

Най-важното