Уважаеми г-н председател на Народното събрание,
Уважаеми г-н министър-председател,
Уважаема г-жо вицепрезидент,
Уважаеми членове на Конституционния съд,
Уважаеми министри и народни представители,
Уважаеми представители на съдебната власт,
Уважаеми ръководители на държавни институции,
Уважаеми г-н началник на отбраната
Уважаеми генерали, адмирали, офицери, сержанти и войници,
Уважаеми представители на религиозните общности,
Ваши превъзходителства,
Скъпи сънародници,
Преди пет години за първи път приех строя на гвардията тук, пред катедралния храм и вечния огън. Помня лицата на много от вас, очите на хората, които бяха дошли в мразовития януари, за да подкрепят първите стъпки на надеждата за Нова България. Надеждата ни бе обща и вие я възложихте на нас с г-жа Йотова.
Първият мандат мина в изтощителна борба, но вие подновихте пакта на доверие, от който черпим сили. Благодаря ви за подкрепата.
Пет години посветихме на битката за законност и демокрация. Призовавах и работех за единение, упрекваха ме, че разединявам. Но гласовете ви недвусмислено показаха, че обществото ни иска и трябва да се раздели с част от наследеното минало. Победихме с общи усилия, извадихме обществото от апатията, върнахме на хората честните избори, а на парламента - възможността да реформира отхвърления управленски модел, да укрепи държавността, да пребори корупцията, да съживи демократичните институции.
Народът се произнесе и днес знаем около кои принципи градим единството си: тези за законност, справедливост и просветеност, за истинско европейско развитие на България.
В идните години ще бдя страната да не се отклони от пътя. Ще отстоявам суверенитета, закона, сигурността и справедливостта, защото това е нашата дългосрочна и неотменна мисия. Политическата промяна е само първа стъпка, чакат ни още изпитания и се надявам цялото ни политическо поколение политици да го осъзнава. Хората потвърдиха пътя. От нас се иска да го положим.
И когато мислим, че ни е най-трудно, нека не забравяме, че не са много държавите, съхранили своето име, вяра и език през ветровете на историята. Ако днес България е една от тях, то е защото нашият народ е изпитал и осъзнал необходимостта от единството на меч, дух и слово. Убеден съм, че можем да постигнем целите си само ако обществото ни остане единно във волята си за реална промяна и напредък. Вярвам, че хилядолетната “държава на духа” е жива в България и тя ще вдъхновява и чертае пътя ни напред.
Скъпи съотечественици,
В началото на изтеклия мандат заявих, че за мен не е важно колко време ще бъда президент, а какъв президент ще бъда. Това убеждение ме мотивираше и в най-трудните моменти да не правя компромис с принципите си и да остана на страната на хората. Ще продължа да бъда президент на всички български граждани, независимо от партийна принадлежност, етнос и религия. Да отстоявам правата, интересите и достойнството на своя народ.
Вярвам, че заедно ще продължим да градим свободна, демократична, просперираща и модерна държава.
Да живее България!
