БСП е пропукана в ядрото, а България е напът да остане без голяма лява партия, каза председателят на ПЕС
Левицата не беше най-желаният партньор в коалицията, но за да оцелее трябва да отстоява социалните политики
„Разтревожен съм от състоянието на нашата партия. Въпросът вече е какви са инстинктите за самосъхранение на БСП. Изправени сме пред трудния избор дали да спасяваме лидера или БСП. Ако някой не разбира колко сериозни са предизвикателствата и опасностите пред левицата, не разбира отговорността пред тази 130 годишна партия. Рискът е тя да мине в категорията на незначителните партии, защото в доклада на Корнелия Нинова не чух истински, откровен, сериозен анализ как за четири години загубихме близо 700 хил. избиратели. Да, бяха посочени пандемията, машинното гласуване и др., но това не попречи на възхода на други политически субекти“, заяви лидерът на ПЕС и български евродепутат Сергей Станишев в предаването „Политически НЕкоректно“ по БНР.
„Истинският отговор за резултатите от последната година е, че БСП не успя да бъде възприета като ясна и категорична опозиция, а и като алтернатива на статуквото. Сега сме в управлението и това е приятно за една партия, но не гарантира, че сме в състояние с 10% от гласовете и 26 депутати да формираме основните насоки на политиката на правителството. Не гарантира и че ще има ръст в доверието към БСП – вече имаме проблем не с периферията, а с ядрото на партията.
Всеки делегат трябва да осъзнае отговорността си не само пред собствената си кариера, но пред нашата партия дългосрочно. Правителството беше формирано доста набързо под натиск на обстоятелствата и БСП не е най-желаният партньор. Останалите три партии в кабинета са с доста по-близки отношения и позиции отколкото с БСП. Разтревожен съм, че в тъй наречените преговори, които започнаха прозрачно, всички ключови и чувствителни въпроси бяха тласнати във времето към работни групи. Това означава, че е вероятно въобще да не бъдат решени. Пример са настояването на БСП болниците да не са търговски дружества, както и бъдещето на атомната енергетика. Тук няма ясни ангажименти и посока в коалиционното споразумение, а позициите на част от партиите в управлението са коренно различни от тези на БСП.
Хората са изморени от изборния маратон през изминалата година, но ако оставката на председателя на БСП не бъде потвърдена, ще изглеждаме гротесктно в очите на онези 700 хиляди избиратели, които не избраха БСП. Все едно им казваме: „Ние си живеем в наш собствен свят и вашата оценка е без значение“. Такава липса на връзка с реалността се заплаща тежко в дългосрочен план.“
По отношение на предстоящия пряк избор за председател на БСП, Станишев коментира:
„Нямам особени илюзии за този избор. Не мисля, че нагласата е да се създадат условия за честно състезание. Видяхме как беше аранжиран процесът през 2020 г. Този формат поставя председателя над всички партийни органи и създава условия за вождизъм. Ние не сме ГЕРБ, не бяхме ГЕРБ, но сме се запътили именно към този модел. Формално прекият избор е най-демократичната форма, но не и когато няма честно състезание на идеи, а всеки, който мисли различно, се заклеймява с различни табели. Днес между членове на БСП се разменят реплики като „предател“ – така не се говори в една партия, където традиционното обръщение е „другарю“, това е лицемерие.
Говоря с много делегати днес на Конгреса – няма особено висок дух, една трета от делегатите въобще не дойдоха – показателно за нивото на демотивация на членовете на БСП.
След едни от изборите, които загубихме миналата година, реакцията на ръководството беше „загубихме, но продължаваме напред“. Аз мисля, че трябва да се спрем и да помислим накъде продължаваме, иначе може да се окаже, че продължаваме надолу. След като паднахме до позицията на трета политическа сила си мислехме, че не може по-надолу. Е, оказа се, че може.
България има нужда от силна лява партия, която е европейска. Тази линия, която доминираше през последните години, патриотарският подход, антиевропейската риторика помогнаха на други политически субекти, а не на БСП. Идентичността на всяка лява партия, независимо от епохите е социалното, човешките права във всичките им аспекти, достойнството на всеки човек.
Ще видим в каква степен ще се реализират социални политики. Основните социални теми се говорят от „Продължаваме промяната“, министърът на финансите „раздава“ парите за социални плащания. По тези теми не личи ролята на БСП. В едно коалиционно управление водещата партия винаги обира позитивите, а по-малките най-често – негативите. И опитът на БСП го показва – ние „плащаме сметката“. Затова трябва внимателно, ясно и категорично да отстояваме нашата визия, ако искаме нашето участие да донесе някаква полза за държавата.“
България е суверенна страна и не бива да се поддаваме на ултиматуми, а да бъдем гласът на разума.
Попитан от Петър Волгин за исканията на Москва да бъдат изтеглени силите на НАТО от България, Станишев заяви:
„Нормално e всяка суверенна държава да реагира категорично на подобни искания, не може да ни се поставят ултиматуми. България сама определя националния си интерес и как да гарантира националната си сигурност.
Друг въпрос са цялостните отношения между Русия и НАТО, това е комплексна тема. За първи път виждаме руската страна толкова ясно и категорично да поставя своите притеснения. Водят се разговори. Тревогите и сигурността на всяка държава трябва да бъдат гарантирани достатъчно сериозно.“
Президентът на ПЕС коментира, че България може да бъде глас на разума и диалога. “Вярвам, че и най-трудните разговори са по-добри от всяка конфронтация и ескалация. Против съм говоренето тип ескалация от студената война, без да се чува другата страна. Това е опасно, когато става дума за супер държави с ядрено оръжие.“
Подкрепям подхода на премиера да разшири темите за диалог със Северна Македония
На въпрос за посещението на примера Кирил Петков в Северна Македония, президентът на ПЕС посочи:
„Моята оценка е по-скоро положителна. Имаше немалко критики, но самият жест е в наш интерес, ние сме в по-силната позиция в този спор като член на ЕС. С това посещение се създава неформално отношение и се демонстрира доброжелателство. Най-важното е да излезем от говоренето от последната година – ултиматум от едната страна и контраултиматум от другата. България има ясна позиция, гласувана от Народното събрание, която не оставя много място за маневри. Македонската страна също има никак негъвкава позиция. Затова е отговорност на политиците да намерят решение. Разбира се, дългосрочният български интерес е всички страни от региона да влязат в ЕС.“
Лидерът на европейската левица заяви посочи, че постигането на компромиси е въпрос на много тънък баланс. „Одобрявам подхода да се измести фокусът от чисто историческите спорове към обединяващи неща. Неизбежно ще стигнем и необходимостта от решение по най-чувствителните въпроси, но няма как да стоим в тази затворена позиция, която е много удобна за някои политици – да се крият зад националния интерес, но в крайна сметка тя не обслужва дългосрочния български интерес.“
Не се съмнявам в добрите намерения на кабинета „Петков“, но твърде много ресурс се концентрира в ръцете на една партия
„Не се съмнявам в добрите намерения, но ми се струва, че прекалено много управленски и финансов ресурс се концентрира в ръцете на един субект – „Продължаваме промяната.“ Няма ясен механизъм за вземане на коалиционни решения. По мое време имаше специален формат – Съветът на коалицията, където на заседания, последвани от пресконференции, се водеха спорове по политики, включително преди да се внесе бюджетът. Липсата на подобен формат сега е риск най-вече за БСП, а не за ПП. Правителството трябва да се фокусира повече върху социално-икономическата политика, която засяга ежедневието и на работниците, на бизнеса, на пенсионерите. На този етап основното говорене е за съдебната реформа – безспорно много важна тема, но смятам, че е необходим по-разумен баланс между приоритетите.“
