Гръцките трусове са с почти
1000 пъти по-голяма енергия
- Проф. Ботев, напоследък земята под нас често се люлее, последно вчера - на 26 януари, беше регистрирано земетресение със сила 3 край Кърджали. Каква е сеизмичната обстановка на Балканите?
- Още в навечерието на новата година започнаха земетресенията с магнитуд, по-голям от 5. На 20 декември стана земетресение с магнитуд 5,8/5,9 в района на остров Крит, което беше последвано от поредица от няколкостотин труса. Те задържаха дълго време жителите на острова извън домовете им. На 5 януари имаше земетресение с магнитуд около 5,5 към остров Кипър, пак в южната покрайнина на Балканския полуостров. На 9 януари стана земетресение в Северна Гърция в град Флорина с магнитуд 5,6, което отново държа два дни хората на улицата. Там няма сеизмично огнище в исторически план, но сградите не са съвсем устойчиви. Хората са били притеснени, защото почти всички сгради са имали частични повреди или сериозни щети, но слава богу, без много ранени и без загинали. На територията извън нашата страна през януари се активизира и Албания, особено в северната си част. В района на град Пуке става земетресение с магнитуд 4,8/4,9. И в Румъния се случва земетресение на 16 януари със сила 4,3.
- Какво се случва у нас?
- Нашите са значително по-слаби локални трусове. Най-силното земетресение за този период е в района на Доспат. То става на 25 януари в 4,25 часа със сила 3,8. Усетено е слабо в района на Доспат, въпреки че е било през нощта. Оценяваме го като 2-3-а степен от 12-степенната скала на Медведев-Шпонхойер-Карник, която оценява интензивността на въздействието на повърхността. Магнитудът 3,8 пък е далече под 5,8, както беше на Крит.
Нашето е с 2 единици по-слабо от най-силните земетресения през последния месец - най-вече на юг. В енергиен план 2 единици магнитуд означава, че нашето е почти 1000 пъти по-слабо от гръцките земетресения. Геодинамичните процеси, които се развиват на юг от България, са със значително по-голяма амплитуда, по-голям потенциал и перспектива за въздействие в близко време.
- Има ли увеличение на сеизмичната активност у нас?
- Просто се създаде усещане у хората, че имаме увеличаване на активността. За това способства най-много датата 16 януари. Тогава от рано сутринта имаше активизация в района на Перник и станаха 2 земетресения. По-силното е с магнитуд 3. Перничани живеят във високи блокове. Там има резонанс и са го усетили доста хора. На същата дата се случва земетресение в Халкидики с магнитуд 5,5. Макар и на повече от 150 км извън територията ни, то е усетено доста сериозно в Югозападна България, в района на Перник включително.
Имахме обаждания от по-чувствителни
хора, които са усетили
и последващи по-слаби земетресения от Халкидики. Там в рамките от 16 до 25 януари са се случили повече от няколкостотин труса. На 26 януари земетресението у нас е на 15-ина км североизточно от Кърджали. Затова нямаме данни да е усетено. Магнитудът му обаче е 3, което го поставя в категорията на т.нар. земетресения. Всички с магнитуд, по-малък от 3, са микроземетресения според скалата, която се използва в Европа. Земетресенията под 3 са с много малка вероятност да се усещат от хората, стига да не са непосредствено на мястото, където те се случват. Земетресенията с магнитуд, по-голям от 3, се наричат много слаби. Дори тези със сила от 4 до 5 се наричат слаби земетресения.
- Какво подсказва това?
- На територията на нашата страна в момента
наблюдаваме стандартна серия от фонови
микроземетресения
Само 2 са с магнитуд, по-голям от 3. Привдвижването на отделните земекорни блокове един спрямо друг са по 1-2 милиметра на годишна база. На остров Крит са 35 милиметра, на Халкидики - 18-20 милиметра. Десетки пъти по-големи са движенията на юг от нас. Това обяснява натрупването на по-големи напрежения за по-бързо време, съответно по-висока сеизмична активност. Искам да въведа линия на спокойствие по отношение на сеизмичната активност на територията на България. За момента нямаме данни за подготовка на някаква много силна сеизмична активност. Коронавирусът е в значителна степен по-сериозната опасност.
