Цветелина Пенкова: Ин-хаус процедурите са проблем за проектите с европари

https://www.24plovdiv.bg/mnenia/article/11369875 Цветелина Пенкова: Ин-хаус процедурите са проблем за проектите с европари Цветелина Пенкова: Ин-хаус процедурите са проблем за проектите с европари www.24plovdiv.bg
Цветелина Пенкова е евродепутат от БСП и Групата на социалистите и демократите
Цветелина Пенкова е евродепутат от БСП и Групата на социалистите и демократите

В страната ни не трябва да има недосегаеми лица

При 70% - 80% от случаите само една фирма или компания е преминала до последния етап от процеса при възлагане на обществени поръчки

- Г-жо Пенкова, вие бяхте част от мисията на Комисията по бюджет на ЕП, която дойде в България, която разследва твърденията за корупция и злоупотреба с обществените фондове и как те се отразяват на финансовите интереси на ЕС. Какви са резултатите от проверката ви?

- Започвам с уточнението, че ние не сме разследващ орган. Нашата задача е да съблюдаваме дали европейските средства се разходват правомерно от гледна точка на националното и европейско законодателство. Системите за контрол констатират формални пропуски и грешки, изолирани случаи, но не отчитат проблемите и слабите страни за състоянието на целия процес, който у нас в немалка степен е бил порочен през изминалите 10 години.

За да направим обективни заключения се срещнахме с НПО сектора, разследващи журналисти, представители на законодателната, изпълнителната и съдебната власт.

Огромна част от този публичен ресурс, без директните плащания, се разходва най-вече чрез възлагания към частния сектор за доставка на стоки и услуги. В това число влиза строителство и дейности по големи инфраструктурни проекти. Анализите показват, че при 70% - 80% от случаите само една фирма или компания е преминала до последния етап от процеса при възлагане на обществени поръчки. В последните години масово възлагането се е осъществявало по т.нар. ин-хаус процедури. Може да се каже, че процесът на обществена поръчка е проектиран така, че да отговаря на условията, които предлага конкретен оферент, а не да се взима предвид как да бъде постигната по-голяма добавена стойност и ефективност за обществото. А това е една от основните цели на европейското финансиране.

Други проблеми са недопустимите и неоправдани разходи предвид обхвата и целите на проектните предложения, корупцията и злоупотребите със служебно положение, конфликтът на интереси, ниският административен капацитет и липсата на прозрачност. Всички тези практики са известни на обществото от близкото минало.

- Само къщите за гости ли са проблемни? Кои са най-фрапиращите случаи и какво ще предприемете за тях?

- Проверката показва системни проблеми в последните 10 години от управлението на предишното редовно правителство. Ключови манипулации са видни при изпълнението на обществени поръчки. Злоупотреби и корупционни практики са налични при „големите“ инфраструктурни проекти.

Къщите са гости също станаха обект на дискусия. При последната изнесена информация пред Комисията по бюджетен контрол от ЕК и ОЛАФ се потвърдиха фактите за масови нередности с европейски средства по тази линия. Генералният директор на ОЛАФ г-н Виле Илла отчете, че в резултат на разследване на службата от 746 къщи за гости, получили над 103 милиона евро финансиране, 377 са били проверени и приблизително 80% не изпълняват поставените социално-икономически цели на програмата. В резултат са наложени финансови корекции. Срещата ни в Министерство на земеделието беше полезна, тъй като ни бе предоставена информация относно механизма, по който средствата се възстановяват и отговорността ще се понесе от нарушителите, а не от българските данъкоплатци.

- Тази проверка има ли отношение към бъдещето на отпусканите от Европа средства за страната ни?

- Не. Мисията на ЕП разглежда случаи и сигнали за злоупотреби и нередности за последните 10 години от управлението на ГЕРБ. Решението за нейното провеждане е от преди 2 години. То беше взето в резултат на обезпокоителните факти и констатации в докладите на ЕК относно върховенството на правото в България и изнесените данни от страна на компетентните европейски органи в лицето на ОЛАФ и ЕК. Заради пандемията и предсрочните парламентарни избори у нас през миналата година, проверката се състоя сега.

Както нееднократно подчертах, докладът с препоръки, който ще бъдат разработен в резултат на нашето посещение, няма отношение към бъдещето отпускане на европейски средства за България. Това са препоръки към българските власти, които имат за цел да предпазят финансовите интереси на ЕС и да осигурят работеща система на контрол и управление. Целта на мисията беше да установим нарушения от миналото, но и да получим информация за инициативите и реформите, които се предвиждат, за да не се позволява това в бъдеще.

- Какво ще предложите оттук-нататък като контролни механизми за разходването на евросредства?

- Доброто управление на европейските фондове и на публичните финанси предполага икономичност, ефикасност и ефективност. Всички сме наясно, че средствата от ЕС, съизмеримо с нашия БВП, представляват значим ресурс за нас като държава. За по-малките населени места, както се потвърди и от срещите ни, основните инвестиции са именно по линия на европейско съфинансиране.

Със свръхрегулация и формализация трудно може да бъде преборена корупцията и да бъдат преодолени засегнатите проблеми. Необходимо е не само политическа воля, но и реално привеждане в действие на ефективни механизми за борба с корупцията. Нужни са реформи, които да гарантират върховенство на правото, справедливост и ефективно правосъдие за всеки престъпил законите, независимо от политическото и общественото му положение.

От новото правителство чухме категоричност по отношение на това европейските средства да се разходват целево, по предназначение и да няма отклонени средства в нечии джоб. Най-чувствителният момент е, че досега няма резултати в борбата с корупцията по високите етажи на властта.

Беше засегната необходимостта от електронизация на повечето процеси свързани с разходването на публични средства.

Друга посока на усилията следва да бъде прилагането на по-добре интегрирана и взаимосвързана система за наблюдение и независим контрол. Чухме твърди намерения за ограничаване на ин-хаус процедурите и законодателни промени, които да гарантират конкурентност при възлагане на обществени поръчки.

Ключови промени в положителна посока ще се постигнат чрез предвидената реформа в съдебната система и КПКОНПИ. Ще се вземат мерки за укрепване на капацитета на Агенцията за обществени поръчки, която само с 22 души досега, се е очаквало да извършва ефективен предварителен контрол при десетки процедури. Непосилно и още по-малко ефективно е с такъв капацитет да бъдат пресичани злоупотребите на един по-ранен етап. И не на последно място се очаква активната работа и взаимодействие с Европейската прокуратура, която ще се занимава със съдебни производства за злоупотреби с европейски средства.

- Един от проблемите, сочен от години във всички доклади за България, е липсата на осъдени - много случаи са предадени за разследване, но има нулева наказуемост. Как може да се промени това?

- За съжаление, това е неоспорим факт – той се потвърди многократно по време на срещите ни и присъства в доклади на европейски и национални органи. Данни за потенциални злоупотреби и корупция изобилстват, но сигналите и разследванията не стигат до съда. Още по-малко можем да говорим за наказуемост и понасяне на отговорност. Миналата година от 50 доклада на Сметната палата, изпратени до прокуратурата, само един е разследван. Самата прокуратура е посочила в доклада за дейността си през 2020 г., че по делата взети под специален надзор и свързани със злоупотреби със средства от ЕС, наблюдаваните производства са 54, а внесените в съда са 4. Осъдени и санкционирани лица с влязъл в сила съдебен акт няма. А защо няма разследвания? Защото разследванията опират до обвързаности с личности по високите етажи – тоест има предпоставки за обосновани предположения за чадър над знакови лица и други свързани с тях.

Тук идва и ролята на Европейската прокуратура. Българското правителство очаква неоспоримите доказателства и разследванията на Европейската прокуратура да доведат до отворени дела, по които към този момент нашата прокуратура „тупа топката“ и няма решения, а всички те са от обществен интерес.

За съжаление, няма как да подминем констатацията, че все още очакваме правораздаване отвън. Крайно време е да разчитаме като български граждани на независим съд и ефективно правораздаване в собствената си страна.

- В последния вариант на Плана за възстановяване бяха разписани мерки в подкрепа на реформите за върховенство на закона чрез засилен контрол върху главния прокурор и стимулира процесите, така че България да стане прозрачна, правова държава. Това достатъчно ли е според вас?

- Факт е, че една от причините за забавяне одобрението на Българския план за възстановяване и устойчивост идваше от сериозните коментари на Европейската комисия, касаещи правосъдието и борбата с корупцията. Посещението на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен в България преди няколко дни може да четем като първоначален кредит на доверие към новото правителство и предвижданите в сферата реформи. В страната ни трябва да спре да има недосегаеми лица - не може да няма отчетност на главния прокурор и да няма предвидена възможност да бъде разследван. Правителството декларира пред Европейската комисия ангажимент това да се промени. С разделянето на КПКОНПИ на разследващо антикорупционно звено и на звено за отнемане на незаконно придобито имущество се очаква да бъдат постигнати конкретни и значими резултати, защото сега такива няма.

Всички тези реформи няма да са лесни, ситуацията няма да се промени с магическа пръчка и да изпадне от дневния ред включително на европейските институции, но това, което виждаме като инициатива и като действия е разумно и обнадеждаващо. Едно добро начало!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Мнения

БНТ пак с Кошлуков - не без специалното участие на президента

БНТ пак с Кошлуков - не без специалното участие на президента

Политологът Юрий Асланов СНИМКА: "24 ЧАСА"

Юрий Асланов: По-логично и по-честно е да отидем на избори

2 жертви, 8.05.2016

Смърт или 24 минути търпение в Кресненското дефиле

Румена Филипова СНИМКА: "Дойче веле"

Влияние от Русия и Китай: защо прониква лесно в България?

Руският президент Владимир Путин СНИМКА: РОЙТЕРС

Разумният изход от кризата: евро-атлантическо мнозинство да спре влиянието на Кремъл

Кирил Петков

Гадно ко**ле излезе Кирил Петков

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Мнения

Д-р Костадин Коев: Велинград е жив град, предпочитан курорт за 4 сезона

Д-р Костадин Коев: Велинград е жив град, предпочитан курорт за 4 сезона

Христо Мутафчиев: Ако реформата е от  31 държавни театъра да останат 5, лично ще ги ударя през ръцете

Христо Мутафчиев: Ако реформата е от 31 държавни театъра да останат 5, лично ще ги ударя през ръцете

Русофили на Шипка на 3 март Снимка: Ваньо Стоилов

Проруските среди в България: какво ни разказаха хора отвътре

Алишер Усманов

Защо в Сардиния си искат руските олигарси обратно?

Любомир Кючуков

Любомир Кючуков: Доближаваме се все повече до кръга на ястребите спрямо Русия

Любомир Кючуков

Любомир Кючуков: Доближаваме се все повече до кръга на ястребите спрямо Русия

Последно от

Последно от

Най-важното