Красимир Катев: Еврото няма да качи инфлацията

https://www.24plovdiv.bg/mnenia/article/11662485 Красимир Катев: Еврото няма да качи инфлацията Красимир Катев: Еврото няма да качи инфлацията www.24plovdiv.bg
Красимир Катев
Красимир Катев

Чертаенето на апокалиптични картини се прави от тези, които обслужват ориентирани на Изток националистически формации, казва финансистът 

- Приемането на еврото пак поляризира мненията, г-н Катев. Броят се плюсове и минуси, излизат различни страхове. Като финансист и бивш зам. финансов министър какво мислите?

- Икономическите аргументи за влизане в еврозоната винаги са били много силни и те остават непроменени. По-силна конвергенция на доходите ни, което означава по-добре интегрирана икономика и по-високи реални доходи дългосрочно. Има ясна статистика, че колкото по-бедна спрямо средното ниво на еврозоната е новоприсъединила се членка, толкова по-силен е положителният икономически ефект от приемането на еврото.

Погледнете само изпреварващото икономическо развитие и ръста на доходите на присъединилите се източноевропейски държави – цифрите говорят сами за себе си. Неслучайно Хърватия - една подобна по развитие експортно ориентирана икономика, бърза да приеме еврото през 2023 г. - т.е. ще имаме пресен положителен пример още другата година.

По-високо доверие и засилени преки чуждестранни инвестиции, по-голяма предвидимост и стабилност, така че и местните бизнеси да реинвестират и разширяват дейността си у нас. По-ниска ще е цената на финансиране и по-висок кредитният ни рейтинг. По-ниски трансакционни разходи, по-голяма ценова прозрачност и избягване на местни ценови спекулации и картели.

- Добри новини в бъдеще време, но инфлационни очаквания тревожат хората…

- Страховете от инфлация в годината на приемане са силно преувеличени. Пак статистиката показва, че ефектът от въвеждането на еврото в балтийските републики, Словения, Словакия и т.н. е минимален и по-скоро еднократен – 0,3-0,4%.

Дългосрочно ефектът от въвеждането на еврото би следвало да е положителен, защото се присъединяваме към валутен блок със структурно по-ниска инфлация, с развита експортно ориентирана икономика и с формални критерии за ограничаване на бюджетния дефицит под 3%.

Ние и сега сме в еврозоната поради валутния борд и нямаме независима монетарна политика, но не сме де юре представени в управителните органи на ЕЦБ, така че нашият глас там да се чува, нашите интереси не се отчитат при вземането на решения.

Ние сме членове на ЕРМ-2, а и на банковия съюз, така че степента ни на готовност и интегрираност е много висока.

- Защо тогава се претоплят стари страхове, кой има интерес?

- Претоплянето и чертаенето на апокалиптични картини се прави от тези, които обслужват ориентирани на Изток националистически формации, а може би и бизнес интереси, които не искат да имаме по-тясна интеграция в еврозоната и евро-атлантическите структури. Войната в Украйна, несигурната геополитическа обстановка и враждебното отношение на режима в Русия към инакомислещите “неприятелски” държави като България прави необходимостта от приемането на еврото в срок още по-голяма, за да получим още една гаранция за необратимостта на интегрирането ни в ЕС и за принадлежност към демократичния евро-атлантически свят.

- Дали тези, които искат дебати по темата, са истински привърженици на членството ни - не само в еврозоната, а и в ЕС?

- Малко е късно за дебати. С подписването на договора за присъединяването ни в ЕС поехме ангажимент да приемем и еврото. Вече сме в чакалнята, с курс, фиксиран от 25 години, и сме членове на банковия надзор - всички тези решения са взети с национален консенсус от различни правителства.

Според мен с отварянето им сега по-скоро се търсят тяснопартийни политически дивиденти, а някои нови политически играчи, яхвайки популистката и националистическа метла, се опитват да се позиционират за евентуални предсрочни избори.

- С аргументи “против” се появи и икономистът Стив Ханке. Чухте ли ги?

- Запознат съм с повечето от аргументите на иначе уважавания от мен икономист. Ако не се лъжа, най-сериозният е, че ни чака висока инфлация заради еврото, и видите ли, сме щели да обеднеем. Това твърдение просто не е подплатено с факти, както вече споменах.

- Опасенията при какъв курс на лева ще приемем еврото, възродени основно от ИТН, имат ли основания?

- Опасенията са по-скоро неоснователни, макар че винаги е добре да има демократичен политически дебат, в който би трябвало да се ражда истината. Естественият изход от валутния борд е приемането на еврото на 1 януари 2024 г. при сегашния фиксиран курс. Всякакви други експерименти, отлагане или неприемане на еврото крият по-големи рискове при сериозна бъдеща криза, каквато не очаквам, но на теория не може да бъде изключена.

- Внушава се още, че като сме в еврозоната, ще плащаме дълговете на богати, но недисциплинирани държави. Има ли истина в тях?

- Несериозно е да се твърди, че ще се включим солидарно в бъдещо, малко вероятно спасяване на проблемни членове на еврозоната.

Нима Словакия или Литва пострадаха от спасителния пояс за Гърция? Не! Той е конструиран така, че да не ощетява по-малките, по-слаборазвити икономики в еврозоната, а по-скоро ги облагодетелства и действа като застраховка срещу бъдещи кризи.

- Сегашната висока инфлация може ли да ни препъне за еврото?

- Инфлационният критерий за 2023 г. е единствената евентуална пречка, но всичко това е на фона на извънредна ситуация. През тази година и догодина доста страни от еврозоната сами няма да отговарят на инфлационния критерий. Затова е добре правителството да се опита да договори още сега евентуално изключването му за следващата година.

- Преди дни кабинетът обяви пакет от мерки срещу полуделите цени. Критиците смятат, че те всъщност ще увеличат поскъпването. Вие от тях ли сте?

- Целта на мерките явно е да се смекчи инфлационният удар за най-ощетената част от обществото, което, естествено, е похвално.

В част от мерките, като например нулев ДДС за хляба, прозира популистки опит да се спечели народната любов, а ефектът върху крайната цена е, меко казано, съмнителен.

Като цяло съм против диференцираните ставки, тъй като, приети като временни, често остават постоянни. Може и да стимулират изобретателни икономически субекти към злоупотреби с ДДС, което не е добре за устойчивостта на фиска.

Други мерки, като 25-те стотинки намаление за най-евтиния бензин и дизел, би трябвало да са по-добре таргетирани към истински нуждаещите се, но такава диференциация е трудна и дори невъзможна поради технически проблеми.

Общо взето, инфлационният ефект би трябвало да е минимален, тъй като бюджетният дефицит няма да се увеличи в резултат на тези мерки. Те явно се финансират от преизпълнението на бюджета, причинено от по-високата от заложената инфлация. Тази година е кризисна, такъв пакет е по-скоро адекватен, но временните мерки наистина да са временни.

- Притеснителен ли е бюджетният дефицит? Казахме ли довиждане на фискалната дисциплина?

- По-големият дефицит бе заложен за тази година и се надявам при актуализацията да не бъде увеличен като процент от БВП. Ако не се отчитат мерките срещу пандемията, т.нар. структурен дефицит е около 3,6%, което е под средното за еврозоната за тази година. Дори истинският дефицит от 5,2% е приблизително на средното ниво на ЕС, така че аз особена драма тук не виждам.

По-важното е дали догодина ще е под 3%, което е един от критериите за еврозоната, както и дали в средносрочен план ще успеем отново да балансираме бюджета. Силно се надявам да не сме казали сбогом на фискалната дисциплина и да има трайно намаляване на текущите разходи. Надявам се то да се случи чрез оптимизация и реформи на държавната администрация и увеличаване на инвестициите в инфаструктура. Дано те да са ефективни и прозрачни и да се разделим с порочните практики на минали правителства.

- Имате опит в излизането на международните пазари - да се появим ли точно сега с нов дълг, или да изчакаме?

- Фискалният резерв към края на април е на прилични нива от 7,5 млрд. лв., преизпълнението на бюджета е над 800 млн. лв., при около 170 млн. лв. миналата година. Икономиката расте през първото тримесечие и се очаква за цялата година да сме с над 2,5% реален ръст на БВП, което е над 12,5%.

Държавният дълг като процент от БВП е още на 25% - втората най-ниска стойност в ЕС, и след новите емисии най-вероятно даже ще падне под 25% от БВП. Доходността, респективно лихвите, на които се финансираме, са ниски и стабилни, по-ниски от някои членки на еврозоната.

Ако не се пусне емисия сега, дефицитът от 5,2% към края на годината би изял голяма част от фискалния резерв, ако не се рефинансира от вътрешния пазар. Прекомерни емисии в левове на местния пазар обаче могат да доведат до дислокация на банков ресурс и не са препоръчителни.

На този фон, ако успеем да хванем емисионен прозорец на затишие на външните пазари, преди ЕЦБ да започне да вдига лихвите през юли 2022 г., е добре да емитираме превантивно и да рефинансираме в голяма степен очаквания дефицит с настъпващите падежи през 2022 г.

С интерес наблюдавам, че се планират две емисии - една в долари и една в евро, което оценявам положително с оглед на това, че немалка част от вноса на енергоемки суровини се плаща в долари. Също и защото чрез доларова емисия ще разширим значително кръга от инвеститори, което е добре дългосрочно.

- Очакванията ви за световната финансова система след войната - какво ще се пренареди и готови ли сме за това?

- Първо се надявам войната да свърши колкото се може по-бързо, за да се избегнат не само ненужни човешки жертви, но и да се успокоят цените на енергоносителите и зърното, а инфлацията да започне да се нормализира.

Иначе в геополитически план поне засега се очертава големият губещ да е режимът на Владимир Путин за сметка на едно по-сплотено и разширено НАТО, водено от САЩ. Старите прогнози за многополюсен свят и възход на Китай и Русия сякаш се отлагат за известно време, особено по отношение на Русия.

Световната финансова система би трябвало да не е засегната особено, ако конфликтът остане локален и не се разрасне. Иначе замразяването на валутните резерви на Руската централна банка, които се съхраняват в западни банки, ограниченията в SWIFT разплащанията и произтичащите от това силно негативни последствия за руската икономика са неща, което Китай би трябвало да калкулира много внимателно като рискове, в случай че реши да се намеси в Тайван.

CV

Има бакалавърска степен от Будапещенския университет по технологии и икономика и магистърска степен по финанси от Лондонското училище за бизнес и финанси. Прави следдипломна специализация в Харвард бизнес скул

От 1994 до 1995 г. работи в “Париба Капитъл Маркетс” в Лондон

През 1997 г. оглавява отдел за търговия с дълг и валути в Daiwa Europe Limited

2000 –2001 г. е вицепрезидент в AIG International Trading, Лондон

От 2001 до 2004 г. е заместник-министър на финансите в правителството на Симеон Сакскобургготски

Има собствена консултантска компания

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Мнения

Татяна Буруджиева КАДРИ: НОВА НЮЗ

Политолози: Управленската програма на кабинета "Василев" са наброски

Калоян Паргов

Калоян Паргов: Катастрофата на "Черни връх" е дълга сянка от стар грях

Мястото на катастрофата

Дали 20 г. затвор ще спрат такива шофьори да газят хора

Трейнспотинг*

Трейнспотинг*

Президентът Румен Радев връчва мандата на Асен Василев миналия петък.

Само чудо може да намери некорупционна подкрепа за кабинета Василев

Бойко Рашков поздравява полицаите на празника на МВР преди дни. А може ли това да е прощално помахване на вътрешния министър?

Асен Василев май смигна дяволито на Борисов: Рашков няма да е министър

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Мнения

Кадър от БНТ от извеждането на Георги Семерджиев от жилището му

Такива като Семерджиев с мощен коктейл от дрога винаги ще ги има

След страшната катастрофа в София, която погуби две млади жени.
Снимка: Найден Тодоров

Убиецът с джипа и онези мъже, които тероризират нормалните хора в България

Растящите цени на газа създават притеснения на икономистите. СНИМКА: АРХИВ

Енергийният шок от газа в Европа остава (Графика)

Георги Семерджиев, който с бясна скорост минава на червено на кръстовището на столичните булеварди "Черни връх" и "Арсеналски"

Наказание за полицаи, съдии, прокурори, "замитали" престъпленията на този "патриот"

Делян Добрев

Делян Добрев: Опитват да си купят 11 депутати, а зад тях са гласовете на 3 области

След страшната катастрофа в София, която погуби две млади жени.
Снимка: Найден Тодоров

Две млади жени са мъртви, защото някой се мисли над закона

Последно от

Последно от

Най-важното