За българина хлябът е далеч по-важен от свободата и демокрацията

Евробарометър: Почти всеки втори у нас оценява Русия положително, а едва 10% от европейците са на подобно мнение

Едва за 28% от българите защитата на общите европейски ценности като свободата и демокрацията е приоритет. За мнозинството (70%) много по-важни са задържането на покачващите се цени и разходите за живот.

На ниво ЕС картинката е доста по-различна, като масово хората приемат, че свободата не е безплатна и това е окей. Почти всеки шести от десет запитани (59%) казва, че демокрацията е по-важна от персоналните му разходи за живот. Това е мнението на относителното мнозинство в 20 от държавите - членки на ЕС, установява пролетното проучване на Евробарометър, поръчано от Европейския парламент.

Войната в Украйна извади на повърхността един жизненоважен въпрос: трябва ли да дадем приоритет на защитата на общи европейски ценности като свобода и демокрация, или да поддържаме цените и разходите за живот дори ако това компрометира защитата на тези ценности?

Мнението на българите е по-скоро изключение от тенденцията,

като повечето европейци са много по-склонни да смятат, че защитата на свободата и демокрацията трябва да бъде приоритет. Тази картина е вярна и на ниво държави членки, като резултатите варират от 49% в Португалия до 85% в Дания и Швеция. Все пак не само в България ценовата стабилност би била приоритетна за повечето респонденти. Такъв е случаят също в Унгария (67%), Малта (63%), Румъния (62%), Гърция (51%) и Кипър (51%). Защитата на общите ценности е много по-вероятно да се споменава от тези, които са готови да се сблъскат с повишаването на цените на храната (74% срещу 49%, които не са готови) или енергията (73% срещу 50%).

Проучването Евробарометър на Европейския парламент от пролетта на 2022 г. е проведено между 19 април и 16 май 2022 г. сред 26 580 граждани от всички 27 държави членки под формата на интервюта лице в лице, допълнени с онлайн такива, когато това е било наложително. Средните данни за ЕС са претеглени според броя на населението във всяка държава членка. (Мнението на запитаните българи - виж в графиките.)

Поради нарастването на инфлацията и разходите за живот още преди началото на руското нашествие в Украйна, което допълнително усили тенденцията, 4-ма от всеки 10 европейци заявяват, че вече усещат негативно въздействие върху стандарта си на живот (40%). В България почти двама от трима респонденти заявяват, че вече изпитват отрицателен ефект върху начина си на живот (62%), като това е най-високият дял от всички държави членки. Следват Кипър (57%), Португалия (57%), Малта (55%), Гърция (49%), Испания (49%), Словакия (48%), Румъния (46%), Франция (45%) и Полша (45%). В почти всички останали страни респондентите очакват това да се случи през следващите месеци. В 4 от членките на ЕС значителни дялове от населението

не очакват войната да засегне стандарта им на живот: 30% в Дания,

26% в Нидерландия и Швеция, както и 25% във Финландия.

Според общите изводи войната на Русия срещу Украйна е засилила обществената подкрепа за ЕС. Почти две трети (65%) от европейците смятат членството в ЕС за нещо добро. Това е най-високият резултат от 2007 г. насам, когато този показател бе 58%. Членството в ЕС е определено като “нещо добро” от абсолютно мнозинство от гражданите във всички държави членки с изключение на Гърция и Словакия, където повече респонденти го определят като “нито добро, нито лошо”. В сравнение с последното проучване на ЕП, проведено в края на 2021 г., резултатите по този показател са се увеличили значително в повечето държави, особено в Литва (+20%), Малта (+12 процентни пункта) и Естония (+9 на сто), докато

в България се отчитат 2% спад в подкрепата за ЕС

(47%), като отрицателни нагласи са изразили 20% от респондентите. Националните резултати по този показател варират от 76% в Ирландия до 32% в Гърция.

Неотдавнашните събития също така формираха вижданията на европейците за други големи участници на международната сцена. Русия се оценява положително само от 10% от анкетираните европейци, което представлява спад от 20 процентни пункта в сравнение с 2018 г. (30%), когато този въпрос беше последно зададен. Китай е с втория най-нисък резултат от 22% (спад от 14 процентни пункта). В сравнение европейците имат по-положителна нагласа към Обединеното кралство (65%, +1 процентен пункт), следвани от САЩ с 58% (+13%). Българските респонденти също имат висока положителна нагласа към Обединеното кралство (62%), но нагласите им към останалите геополитически субекти се различават съществено. Почти всеки втори българин оценява Русия (49%) и Китай (50%) положително към настоящия момент, като

преобладаващата у нас оценка спрямо САЩ е отрицателна

(53% отрицателна срещу 40% положителна).

Възприятията за войната и значението ѝ за Европейския съюз се отразяват и при определянето на основните ценности, които гражданите искат ЕП да защитава приоритетно. Демокрацията отново заема челно място и бележи увеличение с 6% в сравнение с есента на 2021 г. (38%). Следват защитата на правата на човека в ЕС и по света, както и свободата на словото и на мисълта, всеки показател с 27%. За българските респонденти водещата ценност, която ЕП трябва да защитава, е свободата на придвижване в ЕС (33%).

Повече от 80% от европейците са съгласни, че това, което обединява гражданите на държавите - членки на ЕС, е по-важно от това, което ги разделя. И повече от две трети казват, че е важно страната им да е част от съюза.