Влияние от Русия и Китай: защо прониква лесно в България?

https://www.24plovdiv.bg/mnenia/article/11923313 Влияние от Русия и Китай: защо прониква лесно в България? Влияние от Русия и Китай: защо прониква лесно в България? www.24plovdiv.bg
Румена Филипова СНИМКА: "Дойче веле"
Румена Филипова СНИМКА: "Дойче веле"

Войната в Украйна показа, че има проблем с осмислянето на историческите връзки между България и Русия. Защо източните влияния – включително и тези от Китай – проникват така лесно в България? 

“Дори в ситуация на криза, когато се предоставят много повече възможности за трансформация, много често хората предпочитат да разчитат на установени модели, защото е по-трудно да се направи промяна”, казва Румена Филипова, съосновател на Института за глобални анализи в България пред "Дойче веле".

Според нея критичният момент с войната в Украйна представя един проблем, който е вкоренен в културните и социални представи на българите - осмислянето на историческите връзки между Русия и България.

“Винаги, когато има определени събития, които засягат Русия, и когато е важно да бъде разпространено пропагандно влияние, посланията на Москва много лесно се разпространяват в България точно заради тези социални нагласи”, казва Филипова. Основна причина за това, е че в страната има определени политически и бизнес кръгове, както и медийни такива, които разпространяват руската гледна точка, смята експертката.

В същото време, когато се говори за това, че България трябва да е ориентирана на Изток, в това се включва не само Русия, но и Китай, тъй като на международно ниво те си сътрудничат. А влиянието на Пекин в Централна и Източна Европа също не трябва да бъде подценявано.

Китайското академично влияние

Китайското влияние в България се подпомага от проруските мрежи в медиите, казва Филипова. “Руската външна политика, особено от 2014 г. насам, е насочена към сътрудничество с Китай. Проруските мрежи в България възприемат това послание - че трябва да са положително настроени към Китай”. Като пример за свързаността между проруските и прокитайските послания в българската среда Филипова посочва издаването на вестник “Китай днес” в България, който е с изцяло китайска насоченост. Същите са и издателите на българския вестник “Русия днес”, който получава държавна премия на правителството на Руската федерация за работата си през 2014 г.

Връзката може да бъде открита и в академичните публикации, където онези, които са с прокитайска насоченост в областта на политиката и международните отношения, често са и с проруска такава, казва Филипова. Експертката участва в проект на Централноевропейския институт за азиатски изследвания (CEIAS), който проучва академичното сътрудничество между университети в Китай и държавите в Централна и Източна Европа. “Почти не съществува български университет, независимо колко голям или малък е, който да няма връзки с Китай”, казва Филипова.

В България липсват регулации, които да засягат китайското влияние в академичната среда. Експертката отбелязва, че в държави като Великобритания, САЩ и Австралия вече съществува дебат за това доколко е редно да се позволяват финансови потоци от авторитарни държави в образованието. В България и останалите държави от региона обаче Китай се вижда повече като възможност, а не като заплаха. “Не е задължително това сътрудничество да е негативно, но е проблемно, когато води до определени пристрастия в съдържанието”, казва Филипова. Най-проблемен е обменът на образователни практики в социалните и политическите науки. В държави с авторитарен режим се налагат много ограничения в обучението именно по тези дисциплини, които би трябвало критично да разглеждат всички видове системи, предупреждава експертката.

Опасността от това влияние е по-скоро в дългосрочен план, отбелязва Филипова. След 1989 година за България най-силен притегателен център в образованието стават Западна Европа и Северна Америка. Ако задълбочаването на връзките между китайските и българските университети продължи, без да се наложат някакви регулации на тези процеси, е възможно това да се промени в полза на Изтока, коментира експертката. “От гледна точка на желанието на Китай да се установи като първостепенен международен фактор - политически и икономически, това върви ръка за ръка с образователното влияние”.

Балансът между Запада и Изтока

Липсата на дебат и регулации отваря вратите за лесното разпространяване на произточните послания не само на Китай, но и на Русия в обществената среда. Това сътрудничество в образователната система се представя като нещо положително за България, казва Филипова. “Казва се, че това е сътрудничество между много стари цивилизации - българската и китайската, и, че има много икономически и политически ползи за България от това. И съответно България трябва да си сътрудничи с Китай и Русия.” Все по-често Китай се включва в картината за потенциалната евразийска геополитическа ориентация на България.

Решението накъде да тръгне България е обусловено от влиянието на националните идентичности и дълготрайно установените културно-исторически представи за Европа и европейските ценности като противостоящи на източните, коментира Румена Филипова. Този сложен процес обикновено оставя страната ни някъде на ръба.

“Опитът за балансиране и заемане на неутрална позиция е характерен за България. Не само сега, както изплува на повърхността покрай войната в Украйна. По принцип опитът да се съчетае западната и източната перспектива е в резултат от колебливата позиция на България между Изтока и Запада. Съвместяват се и проевропейски, и проруски представи и това е препятствие пред заемането на ясна и твърда позиция”, обяснява експертката.

Пътят към промяна на установените механизми като тези е дълъг и сложен, смята Филипова. Според нея трябва да има сериозни промени и то на всички нива. Нужни са не само функциониращи регулации, но и изявено лидерство - някой, който да има смелостта и отговорността да започне този процес, коментира още експертката. “Освен въпросът за външнополитическата ни ориентация обаче много силно стои и въпросът как конструираме вътрешнополитическите си взаимоотношения. На базата на какви културни кодове, каква ценностна система и какъв тип политически играчи.”

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Мнения

Какво е енергийна диверсификация -  нарисува я Анри Кулев

Какво е енергийна диверсификация - нарисува я Анри Кулев

Д-р Диян Ганев: Бройките за специализация у нас са много малко, 30 души се борят за две по една специалност

Д-р Диян Ганев: Бройките за специализация у нас са много малко, 30 души се борят за две по една специалност

Христо Иванов от ДБ и Андрей Гюров от ПП разговарят в парламента.

СНИМКА: "24 часа"

Защо ПП няма да се коалира с ДБ

Голяма част от медиците не са доволни от парите, които получават, и това ги демотивира.

Не искаме ли да има лекари в България?

Студенти носят гигантски флаг на Индия по време на тържествата за 75-годишнината от независимостта на страната.
СНИМКИ: РОЙТЕРС

75 години прогресивна Индия

Тошко Йорданов и Любомир Каримански регистрираха ИТН в ЦИК.
Кадър: Фейсбук/Има Такъв Народ

Пак заявки "няма да се коалирам". Ами сега?

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Мнения

Асен Василев СНИМКА: Архив

Асен Василев: Поискахме гаранция, че ако платим в рубли, ще ни бъде доставен газ, не ни дадоха такава

Българските деца най-безчувствени към тормоза над връстник?

Българските деца най-безчувствени към тормоза над връстник?

Заседание на служебния кабинет на Гълъб Донев

Изчегъртай чиновника е любимата игра на политиците

Доц. Наталия Киселова

Доц. Наталия Киселова: Трябва да е ясно колко депутати избират българите в чужбина и да се изчистят списъците

"Газпром" 
Снимка: Архив

Огнян Минчев: "Газпром" разиграва трагикомедия - заедно със своите стипендианти в българската политика

Миодраг Сорич

Русия, Китай, Сърбия - нима започва нова варварска епоха?

Последно от

Последно от

Най-важното