Сред небивалици смирено чакаме да разберем колко още изгубени души ще вербуват агентите на “Промяната” до петък
ВСЕ ПО-ТРУДНО се ориентираме в кръжока, който ни се представя за политика. Властта не е била на чак толкова самодейно ниво дори във Великото народно събрание, когато демократите се разхождаха чорлави и брадясали, носеха плетени пуловери, седяха по мокета и пушеха лули.
Преди първия в съвременната ни история успешен вот на недоверие към правителството шестима депутати се отцепиха от “Има такъв народ”, а борците за промяна и медийният им кръг заговориха за “остатъците от групата на Слави Трифонов”. Чакайте сега! Тази група наброяваше 25 човека, напуснаха я 6-има, на кое викаме “остатъци”? ИТН и в момента са повече от “Демократична България” и от “Възраждане”, “остатък” не е ли малкото, останало от нещо по-голямо?
В последвалия порой от глупости този детайл мина незабелязано. Премиерът в оставка, който до последния момент бе вербувал тайно депутати, се провикна мъченически от трибуната като Джордано Бруно от кладата: “Свалиха ни Пеевски, Борисов, Трифонов и Митрофанова”. А в това време отвън се провеждаше “протест в подкрепа на правителството”.
Вместо смутено да затихнат, небивалиците продължиха. Изгубилият доверие Петков еднолично се разпореди 70 служители на руското посолство да напуснат страната. Депутати се държаха за главите потресени, но не можаха да разкрият подробности за скандала, защото били секретни. Така и не се разбра България шпиони ли прогони, чистачки с домашни любимци ли, какво, по дяволите, стана?
Корнелия Нинова се заинати, че няма да преговаря за нов кабинет, ако Кирил Петков пак е министър-председател. За да я омилостивят, ПП излъчиха на негово място Асен Василев. Все едно мартеница премятат - смениха Пижо с Пенда. БСП се върна в играта. Маньовърът не смути дори принципния Крум Зарков, който не размърда тънките си устни.
Откакто изгряха, Петков и Василев вървят в пакет, германският “Франкфуртер алгемайне цайтунг” ги нарече “харвардското дуо”. Сега гадаем: дали БСП предпочита Василев, защото е бил против изгонването на руснаците за разлика от своя партньор? Вярно ли в неразделното дуо отношенията рязко са охладнели?
Междувременно “24 часа” съобщи, че половината в ПП искали кандидатът за премиер да бъде Никола Минчев, сваленият с едно гласуване председател на НС. Да се чуди човек тази партия толкова ли не разполага с небламирани кадри.
Момент! Думата “партия” отключва нова галимация!
На фона на престижното си Харвардско образование ПП не са намерили време да се регистрират в съда, тепърва ще се разправят с кмета на Добрич за правата над името “Продължаваме промяната”. Неясно защо тъкмо образователният министър излезе да коментира безпросветния им пропуск: “Не ни притеснява чак толкова”.
Сега смирено чакаме да разберем колко още изгубени души ще вербуват агентите на “Промяната” до петък, за да мине кабинетът “Василев”. Опитите за раздробяване на ИТН се провеждат задкулисно, не в парламента пред медиите. На Ива Митева например лично Петков звъннал, но тя не му се вързала за разлика от нейни по-сговорчиви колеги.
Откъдето и да я погледнем, парламентарната демокрация никога не е била по-фриволна – бъдещото мнозинство се поставя в зависимост от шепа разлюбили фолка фенове на Слави. Възрожденката Елена Гунчева, до вчера подритвана като джапанка, днес е стожер на прогреса и истински патриот със съвест и решителност да подкрепи великите дела. Радостин Василев се заканва да е вътрешен министър, щял да коли и беси. Фейсбук разбира посланието така: “Не можахме да ви напазаруваме, затова ви плашим с арестуване!”. А прогресивните избиратели крещят в еуфория “По-бе-да!” и “За-едно!”.
Венец на тази “надрусана” (според Йордан Цонев от ДПС) история е един смразяващ пост във фейсбук на Станислав Балабанов (от ИТН), председател на парламентарната комисия за взаимодействие с гражданското общество: “С какви точно записи, ако има такива, разполага прокуратурата? Какво има на тях? Кой влиза и излиза от МС през нощта? Кои са “пицарите”, ако има такива, и какви “пици” доставят? Питайте, колеги, за да разберем всъщност как изглеждат политиците на “бъдещето”, които се крият зад популистката “промяна”.
Проста да падладееш, както казваме почти на руски.
* Номиниран за “Оскар” филм на английския режисьор Дани Бойл, който разказва за живота на хероиново зависими в Единбург, по едноименния роман на Ървин Уеш.
