- Зимата ще е тежка, но възможностите на Турция за газов пренос ще са във ваша помощ, казва посланикът на Турция
- За нас е без значение дали лабораторията е частна, или държавна. Дори ако е държавна, за нас е по-добре
- Капъкуле - Капитан Андреево е входната ни врата към Европа. Ние изнасяме през тази врата стоки за 200 млрд. евро годишно
- От десетилетия турските превозвачи, износители и компании се оплакват от работата на пункта – от дългото чакане, от случаите на корупция
- Госпожо посланик, точно преди година коментирахте, че очаквате новия български кабинет, за да заработите по въпросите, засягащи българо-турските отношения. Сега сме в същата позиция отпреди година. Но очаквахте ли ситуацията на ГКПП Капитан Андреево да е сред причините, довели до разрив в управляващата коалиция?
- Разбира се, помня нашия разговор от миналата година и притесненията, че не може да бъде сформирано правителство. По-късно, когато беше съставено правителството след последните избори, бяхме обнадеждени. Разговорите ми с премиера Кирил Петков бяха интензивни и много обещаващи. Той даде особено позитивни сигнали и изглеждаше твърдо решен да работи здраво по всички тези въпроси от взаимен интерес. Започна много интензивна обмяна на визити. Нашите министри на търговията, транспорта и вътрешните работи бяха тук. Тези толкова важни министри в турското правителство дойдоха в София един след друг. Защото България е много ценен наш съсед и съюзник и има куп важни въпроси, по които бързахме да работим активно с българското правителство.
Що се отнася до Капитан Андреево, ще започна с това, че граничните контролно-пропускателни пунктове са много особени места. Това са места, на които държавният суверенитет и контрол, силата на държавата и на закона са най-видими. Като държава ние трябва да контролираме тези пунктове, за да предотвратим незаконен трафик на хора и стоки. Трябва да контролираш своите граници срещу всеки опит за нерегламентирано проникване и в същото време да осигуриш спокойно и бързо преминаване на хора и стоки.
Това е много деликатна материя, която изисква сложен и интегриран механизъм - гранична полиция, митнически власти, хранителен и фитосанитарен контрол. Всички тези звена трябва да работят координирано.
А специално Капитан Андреево - Капъкуле е още по-особено и специално място, защото това е един от най-големите гранични контролно-пропускателни пунктове в света, освен че е най-големият в Европа.
И българското правителство, както и турското правителство имат международни задължения и отговорности относно защитата на тази верига за доставки. През този пункт дневно преминават между 1200 и 1500 камиона. Само в едната посока. И още толкова в другата. Говорим за 3000 камиона дневно! Като операция това е нещо огромно. Това трябва да е държавна политика. Така разбираме нещата от наша гледна точка.
Въпросите, свързани с ГКПП Капитан Андреево, не трябва да се превръщат във вътрешнополитически теми. Капъкуле е много важен за нас граничен пункт. Там има ред, всичко е под контрол, много добре организирано. Огромен персонал, най-нови технологии и екипировка... Имаме капацитет да обработваме дневно по 2000 камиона. Сигурно, безопасно и бързо.
В тези дейности имаме нужда от партньорството на България. Затова миналата година това беше от първостепенен приоритет за нас и искахме да сме сигурни, че българските ни партньори могат да отговорят със същата степен на готовност. С отварянето на две допълнителни ленти и допълнителни пунктове, както и осигуряване на техника и персонал изготвихме пътна карта. Българското правителство ни обеща да направи всичко по силите си да отговори на тези очаквания. Междувременно се случи неочаквано за нас развитие. Беше затворена частната лаборатория на Капитан Андреево.
Добре, ние нямаме проблем с това. За нас е без значение дали тази лаборатория е частна, или държавна. Дори ако е държавна, за нас е по-добре, затова подкрепихме стъпките на българската държава и все още нашата подкрепа продължава. Бяхме ангажирани не на дневна база, а почасово с това. Защо? Защото веднага след затварянето на лабораторията на границата стана хаос. И това беше причината да ида там заедно със заместник-министъра на земеделието, за да видя какво се случва.
Това е въпрос на български държавен суверенитет, отговорност на държавата. Но в следващите дни и седмици хаосът стигна такива размери, че времето за обработка от страна на българската граница на един камион стана 170 часа. Вярвахме на българските власти, че ще възстановят контрола, а турските превозвачи и износители проявиха търпение в очакване да бъдат взети мерки. Изгубихме около месец. В тази насока искам да благодаря и да подчертая, че днес е достигнато много добро ниво на пропускливост на граничния пункт.
Капъкуле - Капитан Андреево е нашата входна врата към Европа. Ние изнасяме през тази врата стоки за 200 милиарда евро годишно. Това е изключително важно за нас. Все още продължават някои проблеми, свързани с процедурите по границата. Нас ни интересува единствено адекватната, бърза и сигурна обработка на камионите ни, в тази насока сме готови за всякакъв вид подкрепа.
Не можем обаче да толерираме твърденията, че вносът на стоки в Европа през това ГКПП досега не е бил контролиран по отношение на нивото на пестициди.
- И че тровите българските и европейските потребители...
- Това са спекулации, които мога да отрека благодарение на нашата система за контрол. В сравнение с миналата година няма разлика в броя на храните, при които е установено завишено количество на пестициди. В момента нямаме информация за открити храни със завишени нива на пестициди. Турските стоки и преди са били тествани, резултатите са налице. Сега са тествани отново и резултатите са същите. Това трябва да бъде подчертано, защото е важно.
- Заместник-министърът на земеделието Иван Христанов заяви, че е получавал сигнали от турското посолство и от Брюксел за рекет на Капитан Андреево, а също така, че създаденият частен монопол на граничния пунк обтяга отношенията с Турция и ЕС. Какви сигнали имате?
- От десетилетия турските превозвачи, износители и компании се оплакват от работата на пункта - от дългото чакане, от случаите на корупция. Тези обстоятелства са известни в общественото пространство. Бихме се радвали ако има осигурен български държавен контрол на този граничен пунк, за да бъдат предотвратени всякакви нерегламентирани дейности. Що се отнася до конкретни доказателства, българските власти сами трябва да ги осигурят, вътрешни разследвания могат да установят кой е свързан и отговорен за подкупите и случаите на корупция и всички останали нарушения на закона.
- Войната и бежанците от Украйна като че ли изместиха фокуса от бежанците, които продължават да идват от Афганистан през Турция. Преди време получихме сигнал в редакцията, че афгански бежанци, хванати в България, биват връщани на границата, където са изтласквани към ваша територия. Има ли такава практика и каква беше причината турският вътрешен министър да дойде в София?
- Незаконната миграция бе една от главните теми на дискусията между двамата вътрешни министри, но има и много други. Сътрудничеството ни в сферата на сигурността е гръбнакът на българо-турските отношения. Нормално е, ние сме съседи и трябва да работим заедно, за да осигурим границите си. Трябва много тясно да се кооперираме в борбата с тероризма, организираната престъпност и трафика. Рамката е много по-широка от темата за миграцията, но наистина в програмата на министър Сюлейман Сойлу в София миграцията бе сред основните въпроси, защото продължава да е сериозен проблем.
Нашият министър много подробно брифира министър Рашков за ситуацията на източната ни граница с Иран и какви мерки се вземат, за да се пресекат тези вълни на афгански бежанци, както да влизат в Турция, така и да излизат от наша територия към Европа. Министър Сойлу представи данни, според които има много сериозен ръст на афгански бежанци. През 2021 г. турските власти заловиха 162 000 души, незаконно влезли в Турция. Това е за цялата година. Само за първите пет месеца са задържани 140 000 незаконни мигранти. Това означава, че в края на годината техният брой ще бъде много по-голям. Тоест можем да кажем, че вълната на незаконна миграция продължава и даже се разраства. Що се отнася до българо-турската граница, от наша страна има принципна позиция тази граница да бъде пазена от мигрантски натиск. И наистина по цялата граница турските власти извършват операции и действия по защита от незаконно преминаване. Миналата година на турска територия, точно преди пресичане на границата с България, са били заловени 4400 души. Докато за първите 6 месеца на тази година вече са заловени 2300 души. Има още 2600 души, които са спрени, преди да преминат границата. Тоест натискът към турските власти за опазването на общата ни граница нараства непрекъснато. И ние наистина правим всичко възможно. Също така сме свидетели, че мигранти, заловени във вътрешността на България, са изтласквани обратно към турска територия.
- Тоест сигналите са верни?
- Ние наистина отдаваме огромно значение на нашите отношения и сътрудничество с българските власти, които имаме в сферата на сигурността. Мигрантите са само част от нашите взаимоотношения. Министър Сойлу постави въпроса за още по-тясно сътрудничество между нашите специализирани агенции в борбата с тероризма, като обясни очакванията ни в това отношение, включително и в противодействието на терористични организации като ФЕТО (Терористичната организация на Фетулах Гюлен) и ПКК (Кюрдската работническа партия). Добрата новина е, че беше договорен механизъм на ниво зам.-министри, които два пъти в годината да обсъждат редовно тези двустранни въпроси в сигурността.
- На откриването на новия офис на българо-турската индустриална камара през май премиерът Кирил Петков благодари на турското правителство и президента Ердоган за подкрепата за бързото пристигане на азерския газ в България. Какво се крие зад тази любезност?
- Предстоящата зима ще е една от най-суровите, а ситуацията в Украйна и недостигът на газ засягат не само България, но и Турция. В това време на предизвикателства се опитваме да бъдем в помощ и на българския народ, с който имаме специални отношения. Затова и в енергийната сфера се опитваме да сме в помощ по най-добрия начин. През последните десетилетия Турция стана изявен участник в енергийната сфера, особено по отношение на диверсификацията на доставките. В същото време станахме и голям консуматор на природен газ. Говорим за 40-50 млрд. куб. метра на година. В сравнение България потребява 3 милиарда куб. м. Миналата година, въпреки пандемията, консумацията се увеличи до 60 млрд. куб. метра. Затова трябва първо да осигурим нашите нужди. Завършихме проекта TAP-TANAP, който вече доставя газ от Азербайджан през Турция, Гърция и Албания до Италия. Имаме газ от Иран, също и от Русия. Увеличихме капацитета на нашите хранилища и инсталациите за втечнен газ. Строим два големи допълнителни терминала за втечнен газ в Сароския залив. С всички тези газопроводи и инсталации ще сме в по-добра позиция да помогнем на нашите европейски партньори и България. През май българските власти поискаха да се възползват от тези наши възможности и ние отговорихме положитено. Така че в следващите месеци, въпреки трудностите, сме готови да сътрудничим и в енергийното поле. Само се надяваме да има стабилно и работещо българско правителство скоро.
- 6 г. след опита за преврат в Турция, да допуснем, че той бе успял. Как щеше да се промени вашата страна и как би се отразило това на България, Европа и света?
- Първо, ако опитът за преврат беше успешен, само заради това, че съм жена, нямаше да мога да седя срещу вас като посланик на Турция в България. Жените като цяло щяха да пострадат, ако това се беше случило. Говорим за култ, за организация, която следва много радикални и изкривени религиозни догми. Ако ФЕТО беше на власт, днес нямаше да има място за жени в управлението, защото за тях жената е само средство за раждане и отглеждане на деца, индоктринирана за това според собствената им идеология. Те дори са създали специална структура за бракосъчетания в организацията си. Жените, членуващи там, са наричани “сестри” и са подредени в каталог със снимки и кратки описания - ръст, тегло, цвят на очите и косата, степен на отдаденост на култа и т.н. Членовете на организацията са принуждавани да избират бъдещите си съпруги измежду тези опции в каталога. Така организацията контролира изцяло новосъздадената семейна единица. Както и техните деца. След опита за преврат ние започнахме да разкриваме цялата тази структура с нейните различни тайни звена. Много хора направиха самопризнания в съдилищата и повечето от тях бяха такива, които сами са избирали съпругите си. Това са хора, върху чиито семейства ФЕТО не е имала пълен контрол.
Но освен въпроса с жените Турция би била коренно различна държава, ако превратът бе успял - управлявана от автократичен режим без никаква справедливост. В тяхната идеология има само “ние” и останалите. И единствено важното е това “ние”, останалите нямат никакво значение.
Нямаше да има нито свобода на мнението, нито свободно предприемачество, защото щяха да функционират само компаниите, свързани с организацията, останалите щяха да загинат. Но щеше да има и съпротива. Силна съпротива, каквато ние демонстрирахме на 15 юли. Хората на Турция нямаше лесно да приемат такъв режим и щяха да се съпротивляват. От своя страна режимът щеше да увеличи натиска. Съпротивата щеше да стане още по-голяма и така насилието щеше да стане неизбежно.
Накрая картината в Турция щеше да бъде такава – тотално радикален режим, подчинен на човек, който смята себе си за вселенски месия, но много нестабилен в способностите си да контролира страната. Това със сигурност би дало отражение, включително върху България.
ФЕТО щеше да нарасне като влияние и сила в страните, в които има структури, училища, компании и те щяха да се опитат да завземат отвътре тези държави. Както се опитаха да го направят чрез преврати в някои страни. Но най-важното - в световен план в даден момент ФЕТО щяха да демонстрират своята сила срещу Запада, защото те мразят ценностите на цивилизования свят. Те ненавиждат индивидуализма, човешките права, за тях е важна само групата, организацията. Така че неминуемо щеше да има конфронтация, която щеше да се отрази не само на Турция, но и на останалия свят.
- За изминалото време като че ли успяхте да се справите с всички остатъци от ФЕТО. Останаха ли още точки на активност на организацията за неутрализиране?
- Да, наистина в Турция успяхме да се справим с техните тайни структури, проникнали в държавния апарат и останалите сфери на живот в страната. Все още има един висящ сериозен въпрос - международно признание ФЕТО е терористична организация, която сериозно застрашава сигурността не само на Турция, но и останалите страни. Но, както знаете, на срещата на НАТО в Мадрид Турция подписа меморандум с Швеция и Финландия, който проправя пътя на тези две страни към НАТО. И в този важен документ Швеция и Финландия писмено припознаха ФЕТО като сериозна заплаха за сигурността на Турция и се ангажираха да противодействат на тази организация. Това е голямо постижение. И тъй като този меморандум стана част от комюникето на НАТО, приемаме го и като ангажимент на целия пакт. И много стриктно ще следим развитието на процеса.
- Какво става с училищата в България, за които имахте подозрения, че са свързани с организацията?
- За съжаление, те все още са активни. Продължават да набират невинни деца въпреки нашите предупреждения към заинтересованите български власти. Но ние ще продължим сериозно да преследваме тази тема в разговорите ни и със следващото българско правителство.
CV
- Родена на 22 декември 1970 г. в гр. Сулуова, обл. Амасия
- Завършва Близкоизточния технически университет в Анкара, специалност “Международни отношения” през 1991 г. и същата година постъпва на работа в Министерството на външните работи на Турция
- Служи в турските дипломатически мисии в Киев, Стокхолм, Берлин и Аман
- Заместник-ръководител на главната дирекция по сигурност и разузнаване в министерството (2015-2019)
- Назначена за посланик в България на 15 януари 2020 г.
