Докато решението на КС не е влязло в сила, Станислав Тодоров да упълномощи кой да оглави комисията до избор на нов председател
- Господин Иванов, какво според вас ще се случи след решението на Конституционния съд, че изборът на председател на КЕВР е противоконституционен?
- Комисията може да продължи да работи, но има актове, които се подписват директно от председателя. И тъй като в момента, в който беше оповестено решението на КС, председателят Станислав Тодоров не беше упълномощил никого, който да го замества, юристите на комисията смятат, че той не може да го направи сега. Комисията се оказва в състояние, че няма действащ председател – нито директно, нито по заместване. Самият акт на съда показва, че Станислав Тодоров не е избран, защото е атакуван и обявен за нищожен неговият избор.
- Означава ли това, че неговите еднолични актове са нищожни?
- Смятам, че не са, ако не бъдат специално атакувани. Съдът, пред който бъдат атакувани, ще трябва да се произнесе. Според мен няма да има такива случаи. Обикновено атакуваните решения на КЕВР са свързани с цените. Но при тях, когато те са вземани от съставите “Енергетика” или ВиК, съставът е от трима души и дори да бъде елиминиран гласът на председателя, другите двама членове на комисията са вземали решенията и те не могат да бъдат променени, дори да не се зачита гласът на председателя.
Аз говоря за еднолични решения, които председателят издава – писма, информации, проверки, те не са маловажни. Подписвал съм искания от специализирани органи, информации за разследващи. В случая няма такова упълномощено лице.
- Какви възможности има тези казуси да бъдат разрешени?
- Според Закона за Конституционния съд решенията му са окончателни и не могат да бъдат атакувани. Няма дори теоретична възможност за оспорване. Предстои решението да бъде публикувано в “Държавен вестник”, срокът е до 14 дни, а то влиза в сила 3 дни след публикуването му. Това означава, че най-близката дата, при положение че материалите са изготвени и внесени в редакцията на “Държавен вестник”, е във вторник. Самото решение влиза в сила 3 дни след публикуването му. След обнародването му Народното събрание трябва максимално бързо, в първия възможен момент, да обяви процедура за избор на нов председател на КЕВР. Тя отнема обикновено между 20 - 25 дни и един месец. Периодът от публикуването на решението, че сегашният председател не е такъв, до избора на нов, е един времеви интервал, за който юристите трябва да кажат какво да бъде направено.
- Има хипотеза, че след като изборът на Тодоров е нищожен, то може да ви върнат като председател до избора на нов. Позовават се на чл. 11, ал. 5, който гласи, че членовете на комисията продължават да изпълняват функциите си и след изтичането на мандата им до встъпване в длъжност на новите членове. Бихте ли приели?
- Корнелия Нинова е казала, че трябва максимално бързо да се направи избор, за да се възпрепятства връщането на Иван Иванов. Искрено се надявам тя да успее да намери друг вариант, при който мен да не ме закачат.
- Да си говорим честно, след живото излъчване от сбирката на ДБ и изявлението на Слави Трифонов, че ИТН излиза от преговорите за правителство, трудно би се държал мандат за съставяне на правителство до 15 август. Тогава какво?
- Но това не означава, че президентът трябва да разпусне веднага събранието, и може да се направи бърза процедура за избор на председател на КЕВР.
Ако обаче решат избора да го прави следващият парламент и се позоват на чл. 11, това е най-лошият избор за мен. Допускам, че могат да ме сложат и аз няколко месеца да чакам, докато се види какво е новото мнозинство. Което означава, че аз съм задължен по закона, не по мой избор, да се върна и да изчакам завършването на процедурата за избор на нов, да му стисна ръката и да си тръгна. Пак казвам, ще бъда доволен, ако Корнелия Нинова събере мнозинство и упълномощят когото и да е да оглави КЕВР до новия избор.
- Все пак при каква ситуация бихте се върнали?
- Моят отговор е ясен и категоричен – само ако изрична разпоредба на закона ме задължи да се върна и в случай че не я спазя, се окажа закононарушител, който ще бъде преследван.
Цял живот с цялата си дейност съм се борил България да бъде правова държава с върховенство на закона. Длъжен съм да спазя закона дори когато разпоредбите му са в мой ущърб. Всъщност важно е какво ще реши в понеделник БСП, дали ще връща мандата, или ще се пристъпи към процедура за избор на председател, когато бъде обнародвано решението на КС.
- Като човек с толкова опит в регулатора виждате ли и други варианти, освен парламентът да ви задължи да се върнете?
- Освен варианта за връщането ми, който част от юристите смятат за правилен, виждам още един. Тъй като решението на КС още не е влязло в сила, нищо че е произнесено, смятам, че няма правни основания да не се позволи на действащия председател да упълномощи член от комисията да поеме неговите функции до избора на нов.
- Юристите на КЕВР отричат този вариант.
- Това не значи, че този вариант не е реализуем, още повече от чисто политическа гледна точка. След като Корнелия Нинова остро възразява да съм в КЕВР, а аз самият не го и желая, нека техните юристи да направят анализ. Защото, ако решението на КС влиза в сила в момента на произнасянето - окей, но то влиза в сила 2-3 дни след публикуване. Тогава в този период има ли решение, или няма - ако има, защо трябва да се казва кога влиза в сила?
- Мотивът, поне това каза сегашният председател Тодоров, е, че съветът на юристите бил да не упълномощава друг, при положение че знае за решението, че не е легитимен, а подписва заповед.
- По принцип е така, но пък аз ще кажа, че не случайно са дадени първо този срок на публикуване на решението на КС от 14 дни и още 3 дни за влизането му в сила. В такива случаи може би се дава възможност на засегнатата страна да предприеме съответните действия, които смята, че са неотложни, до влизането в сила на акта. Има юристи, които твърдят, че това може да се направи. Никъде не следва, че този период - от произнасянето до влизането на решението в сила, е мъртъв. Това трябва да се проучи как стои от правна гледна точка, струва ми се, че в тези дни председателят не следва да е лишен от правата си. Смятам, че той би трябвало да предприеме стъпки да създаде възможност КЕВР да продължи да работи след влизането на произнасянето на конституционните съдии в сила.
Ако е издал заповед за упълномощаване на друг член на комисията да изпълнява функциите на председател, то няма никакъв проблем. В противен случай нещата се връщат в Народното събрание, което трябва да реши дали да се връщам, при което ще се получи сериозно противопоставяне. Най-добрият вариант е, без да се намесва Народното събрание.
Има обаче и един недостатък и той е, че когато няма действащ председател и двата състава на комисията – енергетика и ВиК, са по двама души. И изниква въпросът какво ще е решението, ако са на различни мнения. Не случайно всички такива органи са с нечетен брой членове, за да се вземе решение.
- В крайна сметка коя е институцията, която трябва да каже какво да се прави?
- Съгласно Закона за нормативните актове, когато един акт, независимо дали е решение, се издава от дадена институция, тя трябва да се произнесе за последствията от него и за решаването им. В конкретния случай именно КС би трябвало да излезе с решение как да се процедира в този случай.
- Ако го няма това нещо?
- Не може да го няма. Нормално е, като се взема едно решение, да се каже и как се решават последствията. Ако Конституционният съд смята, че е институция, която не може да каже как да се излезе от тази ситуация, то тогава органът, който е взел решението, което е атакувано и отменено - Народното събрание, трябва да се произнесе. То е единственият орган, който е оторизиран да избира и да освобождава от длъжност председателя на КЕВР.
- Тогава вариантът, който предложихте – Тодоров да издаде заповед за упълномощаване на член от комисията да поеме председателски функции, не противоречи ли на последните ви варианти?
- Ако надделее становището, че от вземането на решението на КС до обнародването и влизането му в сила Тодоров не може да упълномощава, а Конституционният съд постанови, че той като институция не се произнася, остава само Народното събрание, което е единствено упълномощено да избира и освобождава председател и членове на КЕВР. Няма друг орган.
Това са трите хипотези – едната е, която се позовава на чл. 11, ал. 5 от Закона за енергетиката (връщането на предишния председател - б.а.), другото е упълномощаване на член от комисията да изпълнява временно длъжността, третото е произнасяне на КС за решаване на последствията. Произнасянето на КС или на НС трябва да има задължителен характер при решаването на този казус.
