Ликвидирането на лидера на "Ал Кайда" Айман ал Зауахири, извършено прецизно с дрон на един кабулски балкон, бе най-тържествено оповестено от американския президент Джо Байдън снощи. Но като че ли това не предизвика кой знае какво оживление по света.
Приживе египетският педиатър, който преди 11 години наследи Осама бин Ладен, така и не можа да вземе страха на цивилизования свят. Прекалено академичен, на моменти колеблив - както всеки истински интелигент, роден да търси истината в книгите, вместо да се крие по пещери и да спи с калашник до главата си.
Затова и след Бин Ладен светът сякаш осиротя откъм еднолично зло. На хората трябва да им се показва всеки ден по телевизора един портрет с обяснението, че това е лошият, срещу когото добрите се борят непрестанно. А нима не е било така и преди да има телевизия? Законите на античната драма са все тъй валидни - добрият срещу лошият. Без антагонист няма и протагонист.
Затова след като най-известният в света чалмосан злодей бе екзекутиран при среднощен рейд в Аботабад, Пакистан, скоро триумфът отстъпи място на притеснението. По-добър и сигурен ли стана светът? Срещу кого сега са изправени обединените сили на доброто?
И така в следващите две-три години между Мали и Йемен се появяваха нови и нови имена - звезди на световния джихад. Но това бяха все мимолетни герои. Славата им изтляваше като пламък в бедуинска лоена лампа и нито един от тях не можа да се наложи като вожд на свещената война срещу Запада.
И ето че от пепелищата на сунитския триъгълник в Ирак се роди образа на Абу Бакр ал Багдади. Самопровъзгласилият се халиф на тъй наречената Ислямска държава.
През 2014 г. описах момента на неговото, така да се каже, официално представяне в обществото: Той се появи в първия петък от свещения месец Рамадан. Целият в черно, с прошарена петгодишна брада и скъп ролекс, който блесна на ръката му в момента, в който застана на мимбера на джамията в Мосул и изрече: “Мир вам и божията милост и благодат.”
Абу Бакр ал Багдади, този нов герой бе избрал псевдоним, чрез който да бъде съименник на първия праведен халиф в исляма - Абу Бакр ал Сидик - тъст на пророка Мохамед, негов сподвижник и най-верен последовател. (Затова и първият сред всички вярващи, влязъл в рая).
Мнозина мюсюлмани тогава с молитвена надежда биха добавили: Нека небесните двери най-скоро се отворят и за Абу Бакр ал Багдади. Защото от него страдаха най-много те - араби и мюсюлмани, на които той се представяше за легитимен предводител.
Статията, която му посветих тогава бе озаглавена "Халифатът като бостанско плашило". В нея поставях въпроса: Трябва ли наистина да се страхуваме от този измислен "халиф", който така театрално се заканва на целия цивилизован свят?
Въпреки ефектната му поява на сцената и бруталността, с която поддържаше тревога у публиката, неговата роля още тогава ми изглеждаше епизодична.
Точно преди 7 месеца американският президент Джо Байдън обяви, че Абу Бакр ал Багдади е елиминиран в Сирия. Точно както снощи съобщи и за Айман ал Зауахири.
Изглежда вече никой няма нужда от плашилата от арабския бостан. Защото в ежедневието ни най-безапелационно се установи нов могъщ антагонист, един друг портрет на персонализираното световно зло.
