Всяка оперна продукция на открито е като уникат в многоцветна гама от емоционални състояния и преживявания в обстановката и пейзажа на природните дадености, сред които ще се развива действието на драматургията.
В различните години и етапи на професионалната ми творческа посветеност и отдаденост на оперното изкуство, откривах нови места за представления на открито.
Самата природа на операта като изкуство е дръзка и новаторска.
Компонентите, които я конструират – музика, игра, пеене, слово, танц, архитектура, изобразителни и пластични изкуства вече на открито, предполагат търсене и разработка на съвсем различни ракурси в поставянето на произведенията за изтръгване на нова сценична мощ и визуални внушения.
Но това може да се случи само ако режисурата и сценографията, и не на последно място грижата в безкомпромисен кастинг от солисти – певци, осигурят нова интерпретация, нова концепция и нови решения, вграждащи се в естествен и хомогенен синхрон със средата, в която ще се постави оперния спектакъл на открито.
За възприемането на спектакъла сред природата от най-голямо значение е отличният звук, мощната визия от максимално обхващане на всички пространства, и динамичното театрално действие.
Работата ми над всяка партитура за претворяването ѝ в спектакъл на открито, при което понякога историческото действие от либретото се пренася на същото или ново място за представянето му, е в стремеж към създаване по нов начин на произведението на композитора, а с това то самото се превръща в истински новородено.
Механичното пренасяне на постановки от ограничаващия ги квадрат на театралната сцена не е същото за очакванията на зрителя – слушател, който специално отива на опера на открито, а не в зала.
Спектаклите на открито имат други послания, разказват по нов начин историята за герои и събития. С това превръщат операта в друг вид изкуство. То е като оперно кино на живо. Ако режисьорът има мисленето на архитекта и композитора, тогава ще съумее да изгради партитурата на полифоничен образ на спектакъл в синхрон със звученето на избраното място сред природата, където се играе, и с пейзажа на естествен декор.
Използването на всички подробности на мястото е особено важно за композирането на сцените и картините с фактите и обстоятелствата на развиващото се действие. Никога не забравям, че оперната драматургия се разтваря с други величини специално за открито. Това оправдава и дързостта, и огромните рискове, на които са подложени всички – и създатели, и участници.
Терените на открито са сложни и с изненади, за които е важно внимателно проучване. Резултатът е единственост на решенията в контакта с природните или архитектурните дадености.
Усетът на режисьора за пространство дава крила на фантазията. Дава и на публиката привилегията да възприема винаги по нов начин оперното представление.
Но главната дума има режисьорът. Отговорностите са негови и на екипа му. Те знаят, че удоволствието и очакванията на публиката трябва да се осигури и оправдае.
Всяко произведение на сцена, поставено на открито, звучи като ново и неповторимо. Публиката на тези спектакли е толкова различна и необременена от капризи, разкрепостена от изискването да носи задължително официално вечерно облекло.
Стремежът ми е към необичайни решения, с концептуалните подходи за авторски режисьорски интерпретации и ракурси на нови идеи. Разработването на нови терени за оперни спектакли на открито, откриват и за публиката нови светове към любимото u изкуство – те u даряват шанс по нов начин да вижда и чува познатите ѝ произведения.
В книгата „Опера и природа“ читателят ще разтвори страници, посветени на четиридесетгодишен опит с постановки на различни места извън оперната сцена – площади, стадиони, антични театри и специфични природни пространства.
Някои от местата са на пръв поглед необичайни и странни за интерпретация на строгите закони на оперната драматургия. От друга страна, задачата на демократизиране на оперното изкуство е изпълнена, не за елитно избрана публика, лудо влюбена в свои произведения. Привличането на нова публика, неизкушавана досега да влиза в оперните зали, е най-интересното доказателство, че операта не е елитарно изкуство, а напротив, на открито то се превръща в арена за най-широк зрителски интерес.
