Намирам за неразумно по-нататъшното изчакване и вкопчване във възможността за договаряне на предизборна коалиция между Продължаваме промяната и Демократична България. Двете формации са относително близки по политиките, които се очаква да водят - европейска и атлантическа интеграция, институционална реформа (особено на правосъдието), отслабване - по възможност преодоляване на енергийната зависимост към Русия.
Но ако в политиките си ПП и ДБ са близки, то като формации със свои вътрешни процедури и зависимости са много различни - различни дотам, че да не бъдат изобщо подходящи партньори за предизборна коалиция. ПП са популистка - лидерска формация, чието съществуване зависи от тандема Петков - Василев и роднинско-политическите кръгове, формирани около него. Какво мислят за едно или за друго членовете и симпатизантите на ПП всъщност няма голямо значение. Кирил и Асен са упълномощени да изразяват техните позиции и стремежи, поради което и те двамата си приказват и действат без ограниченията на някакви партийни процедури. То и няма кой знае какви процедури налични в "облачната" партия, която едва намери време да се регистрира, след като преди няколко месеца най-сетне се учреди.
ДБ е съвършено различна структура - партийна и коалиционна. Водещата формация Да, България бе създадена като най-малък общ знаменател на стремежите на т.нар. "градска десница" да предложи - и по възможност да наложи своите визии за реформа на държавата и обществото, която според тях се налага най-малкото вследствие на "нетърпимото" 12 годишно управление на ГЕРБ и Бойко Борисов. Работата е там, че думата "визии" не случайно е употребена в множествено число. Членовете и симпатизантите на Да, България са обикновено интелектуалци и елитни (поне според самооценката им) професионалисти, всеки от които има изключително ласкаво мнение за себе си. Това мнение прави невъзможно функционирането на цялата политическа общност по друг модел освен като хоризонтална мрежа за непрекъснато договаряне и предоговаряне на най-малък общ знаменател. Знаменател, който и да бъде по същество позицията на партията.
Но това не е всичко. Ако членовете на Да, България са хора с ласкаво мнение за себе си, то това се отразява не само върху възгледите им, но и върху амбициите им. Не искам да засегна никого, но мнозинството от тези хора считат, че всъщност те лично са особено достойни за ръководна политическа позиция. Това създава и изостря дилемата, позната като "много вождове, малко индианци". Няма по-подходящ лидер на тази формация от мекия по характер и сговорчив Христо Иванов, който от няколко години насам скромно прави ежедневни Херкулесови подвизи в удържане единството на Да, България.
Прибавете към това и коалиционните отношения на партията с другите два участника в ДБ - ДСБ и Зелените. За ДСБ очевидно бе сериозно напрежение придвижването в коалиция с либерално-центристката Да, България предвид обстоятелството, че самоидентификацията на ДСБ след 2004 г. е като партия в категорично десния спектър на системната политика. Зелените свободно се самодефинират като лява партия - което е и факт. Минималния принос както на Зелените, така и на ДСБ към подкрепата за ДБ спрямо Да, България не се обсъжда открито, защото се предполага, че ефектът на единството надхвърля конкретните приноси на отделните участници.
Като вземем предвид цялата тази нелека конструкция, струва ми се неразумно тя да бъде натоварвана и със споразумение с напълно фриволно действащите лидери на ПП. Още повече, че те си приличат с привържениците на ДБ преди всичко по ласкавото мнение, което хранят за самите себе си. Само че в ПП такова мнение имат право да изразяват само Кирил и Асен - е, може би и Лена - което означава, че от тях можете да чуете всичко по всяко време.
ДБ има възможност и - по-важно - има шанс да се пребори за достойно представяне на 2 октомври без да се коалира на всяка цена (а цената ще бъде много висока за ДБ и много ниска за ПП) със своите партньори в досегашната управленска коалиция. Кои са предимствата на независимото явяване? Първо - ДБ има шанс да си върне отчасти изгубените на изборите през ноември гласове в полза на ПП. Тогава ПП бе новия популистки хит и привлече надеждите и подкрепата на немалка част от "градската десница". Днес очакванията към Кирчо и Асен ще бъдат доста по-разумни - което означава и по-умерени. Потокът завръщащи се към ДБ може да не е много голям, но ще бъде освежителен за изпадналата в безпътица коалиционна формула.
Второ, отделно от ПП ДБ може да формулира и предложи на избирателя свои конкретни политически цели, които се различават от тези на ПП. Крайно време е в българската политика да се ограничат общите приказки и да се дискутират конкретни ангажименти и амбиции, които осмислят политическата подкрепа на по-интелигентни и по-информирани гласоподаватели. Трето, явяването самостоятелно би могло - не съм категоричен, защото гледам отвън - да допринесе за примиряването на вътрешнопартийните сблъсъци, породени от кариерни амбиции и конкуренцията между тях. Умни и красиви либерали има доста, но депутатите в НС са само 240... Плюс 10-15 министри, ако се стигне дотам...
Предполагам, че за ръководството на ДБ една предизборна коалиция с ПП носи и надеждата, че ще могат да примирят вътрешните претенции и амбиции с аргумента - "коалиционните партньори няма да приемат това..." Може и да е разумен този аргумент, но той не решава, а само отлага проблема на хаотичната амбициозност в редовете на ДБ. Когато предполагаемите "партньори" от ПП дадат на ДБ периферни места в листите и субординирана позиция в политическите решения, след изборите кариерните амбиции ще скочат с нова сила и с нова легитимност.
Не смятам, че съм в състояние да дам съвет как да се успокоят вътрешнокоалиционните отношения в ДБ - това е, както се казва, въпрос за един милион долара - но ако изборите като най-прекия път към властта не са в състояние да предизвикат съгласие (ако не единство), не зная какво би могло да свърши работа. ДБ е утвърдена политическа формация в българската политика, която играе значима роля - особено в днешния поляризиран контекст на политическа конкуренция.
ДБ се държи като разумна, центристка сила, имаща валенции да общува във всички посоки (без крайната десница) и тя е в състояние да постига компромиси и споразумения, които за повечето останали участници са трудно постижими. Освен всичко друго - такава, каквато е - ДБ играе значима роля за политическото представителство на тази част от градските елити в България, за която може да спокойно да се каже - "ни се води, ни се кара". Тези елити би трябвало да играят структурираща роля в националната политика - базирани на експертиза, интелект и на морал (за какъвто повечето от тях пламенно претендират). За съжаление, нарцисизмът им взима връх когато трябва да изпълнят тази обичайна за всеки елит задача. ДБ се оказва една възможност хаотичният нарцисизъм поне отчасти да бъде преодолян в името на някакъв общ смисъл. Тази въможност винаги може да бъде провалена - в поредицата от провали на всички предишни претенции за "политика на демократичната общност". Но ще бъде жалко ако това се случи. Все пак, оцеляването на формулата ДБ досега дава и някои основания за оптимизъм...
От фейсбук
