Футболният “Левски” живя в “синя” приказка, но написа само увода и превърна възкресението си в кошмар. А след него има само един въпрос: Quo vadis?
Quo vadis е исторически роман от Хенрик Сенкевич. В превод от латински: “Къде отиваш”. Заглавието е заимствано от житието на свети Петър. Напускайки Рим, той среща Исус Христос и го пита: “Господи, къде отиваш?” Христос отговаря, че се връща в Рим, за да бъде разпнат на кръста. Апостолът се отказва от намерението да напусне Рим и се връща, за да приеме мъченическата смърт...
Самият роман на Сенкевич е впечатляваща история за падението на една от най-великите империи, но и за спасението (чрез новата християнска вяра).
Трагично завършилата недовършена “синя приказка” е не просто разказ за сгромолясването в сравнително ранна фаза на проекта за възраждане на левскарската футболна империя, но и кръстопът. С един-единствен важен въпрос: “Накъде ще отиде “Левски”?”
При отстраняване на непознатите малтийци от “Хамрун Спартанс” беше лесно - щеше да се пише, че приказката продължава. Но шокът призова трудното, адски трудното.
Колкото и да е тежко, колкото и да е болезнено, колкото и в главите на левскарите да нахлуват черни мисли за нови проклятия, колкото и сърцата на полетели в синьото небе родители и дългогодишни левскари сега да са раздирани от гледката на плачещи деца на стадиона, най-важното може да се окаже събуждането от заблудата. Да, събуждане със страховит кошмар. Но в името на днешните разплакани деца - бъдещи родители и дългогодишни левскари, може да се окаже, че е по-добре голямото им семейство “Левски” да се събуди в шок, отколкото да сънува дълго и да превърне заблудата в съдба на бъдещите поколения.
И ето че всичко зависи от въпроса: “Накъде ще отиде “Левски” сега?”. По-скоро от отговора. И най-вече има ли кой да го даде.
Защото, след като “Хамрун” сякаш заби във всяко “синьо” сърце смъртоносна стрела от харпун, най-популярното “синьо” сърце в момента не беше изненадано... С малко думи Мъри Стоилов пак загатна, че може да каже повече. Че не всичко е както изглежда и както се иска на онези, за които иначе “Левски” е вечен.
“Клубът записа приказни 8-9 месеца, беше време да свършат и да започнем да работим към подобряване на всички компоненти. За мен това беше реалност”, изстреля Стоилов.
Дали тази стрела от Мъри ще профучи само покрай ушите на останалите, които трябва да отговарят на важния въпрос, или ще поотвори някоя рана, но ще се превърне не в средство за убийство на общата мечта, а в източник на смелост за реакция и за промяна на реалността - от това зависи накъде ще тръгне “Левски”. Обратно към мрака, към нова временна заблуда, че “синята приказка” е на една ръка разстояние и въпрос само на малко късмет. Или напред - с нова вяра, живееща по познатия начин, дори и в реалността.
И не иде реч (само) за феновете. На този фронт има предпоставки пълната мобилизация да продължи да живее, макар една голяма мечта да бе убита. Сякаш пророчески звучеше и транспарант с думи на Хаджи Димитър по време на реванша с “Хамрун”: “И да паднем, мили братя, нашите кости няма да бъдат напразно - други поколения ще стъпят връз тях.”
Че на “Левски”, казано честно, не всичко му е наред, не спира да “пее” Мъри Стоилов. “Клубът трябва да си извади изводите и да се вкарва в ред, за да прилича на европейски”, каза треньорът след отпадането от “Хамрун”.
Ще се върне ли “Левски” на правилния път, този път не зависи само от “правилния футбол”. А от правилния отговор на големия въпрос: Quo vadis, “Левски”?
“Дела трябват, а не думи!”.
