За “ръгащите се”.
Сигурен съм - срещали сте ги и вие.
Една особена порода екземпляри, виреещи по нашите земи.
Когато сте на опашка и кротко си чакате реда, те се правят, че не ви виждат, и с лакти и настъпване минават пред вас. Без “извинете”, без “прощавайте”. Просто с лакти си проправят път.
Когато всички спазват реда, те арогантно преминават през този ред като див, рогат доби*ък.
Ако сте на кафе, идват и без добър ден, извинете, може ли, отнасят свободния стол до вас или просто наместват телесата си, гледайки ви нагло, сякаш казвайки ви - ти няма ли да се разкараш оттук?
На магистралата ви светкат, притискат, засичат.
Светът по презумпция е техен. Единствено техен. И други хора на тази земя не са се раждали.
