Заварихме 4 хил. проекта, само за месец раздвижихме 3000. Трябват ни още 2 - 3 месеца, за да обработим всички, казва директорът на Държавен фонд "Земеделие"
През октомври ще има прием за млади стопани със субсидия от 25 000 евро
За 17 работни дни приехме, обработихме, проверихме и платихме 340 млн. лв. на близо 40 000 стопанства. Това е прецедент
Земеделците стават по-предпазливи в кризите. Но само 2% от подадените проекти по подмярка 4.1 са оттеглени
До края на октомври ще бъдат подписани първите договори за инвестиции в земеделски стопанства
- Г-н Тахов, през седмицата платихте голямата и дългоочаквана извънредна помощ за земеделците заради трудностите от войната в Украйна. Преведохте обаче 340 млн. лв. при гласувани от кабинета 426 млн. Защо някои фермери не получиха пари и кога ще постъпят по сметките им?
- Помощта, която изплатихме, е дефинирана като подкрепа на ликвидността на земеделските стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна. Да, сумата, която успяхме да преведем в сряда, е в размер на 340,655 млн. лв. при гласувана държавна помощ от 426 млн.
Тези 340 млн. са платени на стопани с приключили административни проверки и проверки на място. Държа да отбележа, че всичко стана в рамките на много кратко време - приемът на заявления започна на 1 септември, а на 28-и вече направихме вальора с близо 350 млн. лв. Като махнем почивните дни, са 16-17 работни. А за това време бяха приети около 40 000 заявления. Ние ги обработихме, приложихме механизмите за контроли, които са изградени и без които няма как да съществуваме като разплащателна агенция, и успяхме да наредим тези средства. При справка от създаването на фонд “Земеделие” до днешна дата това е прецедент. За 17 работни дни да платим сума, която ще стигне до близо 40 000 човека. Това са семейства, стопанства и реално много повече хора ще ги усетят. Използвам повода да благодаря на експертите от областните дирекции и на всички служители, които свършиха огромен обем работа.
Остават ни да платим още 85 млн., защото има и стопани, при които все още вървят тези административни проверки и проверки на място. Налице е необходимост от допълнително събиране на информация от наша страна. И в момента, в който това се случи, а това ще бъде период, не по-дълъг от 10-ина, най-много 15 дни, ще наредим и останалите пари. И ако при проверките се докаже истинността на вписаното от земеделците в заявлението, което е съотносимо към нашето и европейското законодателство, те също ще си получат сумите в пълен размер.
- Ще се изчака да се проверят всички останали, за да има блоково плащане или ще става индивидуално след приключване на всяка конкретна проверка?
- Това е въпрос, който дебатирахме с експертите. Той е по-скоро технически, но може би заради спецификата на платежните системи СЕБРА и БИСЕРА по-скоро ще се изчака блоково плащане. Въпрос на преценка. И двата подхода са удачни - разликата във времето ще са дни.
- В първото си интервю за “24 часа” преди малко повече от месец обещахте, че няма да допуснете забавяне при плащанията към земеделците и загуба на пари. Спазвате ли обещанието си?
- Да. Всички плащания към земеделците до днес вървят в срок. И наистина работим по начин, при който всички необходими ресурси да достигнат навреме до фермерите. До края на годината имаме амбицията земеделските стопани, аграрният бизнес, общините и селските райони да получат колосалната сума от близо 2 млрд. лева. А остават все пак реално 30-40 работни дни.
- За какво ще бъдат основните плащания?
- Основните пера са по двата европейски фонда - за развитие на селските райони (EФРСР) и за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ). По тях ще бъдат разплатени 1,3 млрд. лв. Предвидени са и национални средства от над 560 млн. лв., част от които са преведените тази седмица 340 млн. лв. помощ заради войната в Украйна. Заложено е още и изплащане на първи транш от подпомагането за намаления акциз върху газьола за земеделски цели, за който е одобрен ресурс от близо 100 млн. лв.
Това са много сериозни числа. Справката показва, че през последните 7-8 години никога не са плащани такива пари от ДФЗ за толкова кратък период от време.
Да припомня и че на 27 септември изплатихме на свиневъди, птицевъди, оранжерийни производители и лозари 62,2 млн. лв. по първата извънредна помощ. И тя по браншове е доста обемна. По 25 млн. за свиневъди и птицевъди и по около 6 млн. за другите 2 сектора. И това стана ден преди плащането на 340-те млн. лв.
Застъпването на срокове и дати при толкова обемни плащания говори за сериозна работа на експертите на областно и национално ниво. Това са измерими показатели и е безспорно.
- Има интересна размяна на позиции. Бивш шеф на ДФЗ в момента е директор на НАП, а вие сте бивш шеф в НАП, който сега оглавява ДФЗ. Какво общо има в работата на двете институции?
- ДФЗ е акредитиран да изпълнява правомощията на разплащателна агенция и е единственият такъв орган в България. Разплащателната агенция е основният инструмент за изпълнение на политиките за подпомагане на селскостопанския сектор. И като такъв тя е, общо взето, със статут на финансова институция. И в първото интервю за вас заявих, че моята експертност е в контрола на финансовите разчети и мониторинга на средствата. Идването ми в ДФЗ беше с желанието да направя необходимото, за да могат земеделските производители да получат адекватната подкрепа, която заслужават, и в срок. На база експертизата ми, която притежавам, смятам, че в качеството си на изпълнителен директор на фонда е оказан навременен и качествен контрол върху финансовите потоци.
- Успяхте ли да убедите критиците си, че за успешен директор на ДФЗ не е необходим непременно земеделски опит?
- Смятам, че успях. Не съм първият, който е с експертиза на финансист. Последните няколко изпълнителни директори на ДФЗ са били извън статуса на земеделски производител, ветеринар или тясно съотносими към земеделската професия.
Общо взето, този подход за избор на хора с добра финансова експертност за ДФЗ наистина спомага. Винаги съм смятал, че трябва да обезпечим правилното разходване на средствата, които са генерирани от европейския и българския данъкоплатец.
- Директорът на ДФЗ е най-проветривият пост у нас. Имате ли притеснения, че след изборите евентуалното ново правителство ще започне смените с вас?
- Надграждането и промяната на административните процеси, които действат в момента във фонда и са с хоризонт до 2027 г., принципно са фокусирани върху ефективност, законосъобразност и гаранция за противодействие на опитите за измами. Така че е нормално всеки да избира хората, с които да работи. Аз съм част от един управленски екип към момента. Бъдещите управляващи, които и да са те, защото нямам никакви партийни пристрастия, те имат правото да си сформират своите екипи. Това наистина го вярвам. През ДФЗ минава огромен финансов ресурс. Затова и отговорността е огромна. Към днешна дата има много работа във фонд “Земеделие”. Днес съм дошъл по тъмно в 7 без 15, довечера ще си отида също по тъмно. Аз така работя, а работа има много - зад цифрите и числата стои огромен труд и гледам да си свърша работата. Така че в момента наистина ми е последна грижа дали ще остана на позицията, или не. Аз знам какво мога да дам, имал съм шанс да получа добро образование както в България, така и в чужбина. Имам голям житейски и професионален опит. Аз съм човек на 51 г., здраво стъпил на краката си, не съм някой, който не знае за какво става въпрос. Винаги бих подал ръка за приемственост към следващия изпълнителен директор, който и да е той и когато и да стане. Защото наистина българските земеделци са изправени пред редица проблеми. Имаме много кризи, които пораждат много проблеми както пред българските селскостопански производители, така и пред хранителния бранш като цяло. Погледнато чисто финансово-икономически, през последната година имаме рязко нарастване на себестойността на произвежданата продукция. Имаме тенденция за поскъпване на стоките на световните пазари. Да не забравяме и климатичните катаклизми и съответно демографския срив, който виждаме в Европа като цяло. Това наистина налага подпомагане на земеделските производители през фондове на ЕС.
- При всичките тези кризи увеличава ли се, или намалява интересът на земеделците от подаване на проекти в ДФЗ?
- Точен отговор не мога да дам, но наистина се забелязва една тенденция на сдържаност и по-голямо преосмисляне на новите бизнес начинания. В контекста на всички рискове нашите бенефициенти вече са доста по-предпазливи.
- Това означава ли, че има много откази от изпълнение на вече одобрени проекти?
- Засега не. Данните показват, че от подадените в края на 2021 г. 1868 проекта по подмярка 4.1 за инвестиции в земеделските стопанства само 38 проекта, което е 2% от всички тях, са оттеглени по молба на самите кандидати. Моята амбиция е първите договори да бъдат подписани до края на октомври. Близо 2000 проекта за месец да се изработят и да минат, е наистина добре свършена работа.
- Успяхте ли да наваксате изоставането с разглеждането на хилядите проекти по ПРСР, които са задръстили фонд “Земеделие”? Колко заварихте?
- Честно казано, чак ми е неудобно да кажа това число. Заварихме над 4000 проекта. И само за месец раздвижихме близо 3000 през първия етап - съответствие и допустимост. А това е най-тежкият етап. След него е техническата и финансовата оценка. Имам амбицията да приключи бързо и до края на октомври да бъдат подписани първите договори по 4.1. Тече и оценката по проектите по подмярка 6.1 за млади фермери и подмярка 6.3. за малки стопанства. Договори по тях ще бъдат сключвани от началото на ноември. Приключило е и оценяването по 4.1.2.
- Тя не е ли по стар прием от 2020 г. за подпомагане на развитието на малки стопанства?
- Така е, тя наистина трябваше да приключи много отдавна. Действително е от прием през 2020 г., а сега сме краят на 2022 г.
- А кога ще приключите с обработката на проектите по 4.2 - за преработващата промишленост?
- Работим активно и по двата приема по подмярка 4.2 и проектите се обработват. По първия прием са извършени проверки на място, а по втория започват тези дни.
- Ще бъдат ли отворени нови приеми по ПРСР до Нова година?
- Знаете, че политиките и механизмите по приеми се определят от Министерството на земеделието. През октомври се очаква нов прием по подмярка 6.1 - създаване на стопанства от млади фермери. Там одобрената субсидия, която могат да получат бенефициентите, е равностойността на 25 000 евро. Това при един млад фермер е добра ликвидност. По подмярка 6.4, която е за инвестиции в подкрепа на неземеделските дейности, пак по данни на министерството на земеделието следва да бъде обявена процедура отново през октомври.
Вече показахме, че колелото може да се движи чувствително по-бързо. Нямаме празен ден.
- Тези амбиции за по-големи плащания, които имате, ще ограничат ли риска от загуба на средства в края на годината? Преди месец предупредихте, че има такава опасност, но ще направите всичко възможно да не се стига до връщане на пари към Брюксел.
- Работим активно с Министерството на земеделието да нямаме никакви загуби. Целта е “нула” загуби и затова имаме разработен екшънплан, който беше внедрен още с първия ми работен ден тук и в момента се движим по него и нямаме абсолютно никакви отклонения. Ако продължим с това темпо, силно разчитам да не загубим пари.
- От 2023 г. започва реално новият програмен период. Какви пари и за какво ще има в новата ПРСР? Ще има ли големи промени?
- Очаква се Стратегическият план за следващия програмен период да бъде утвърден. Но смятам, че имаме доста време да работим по програмата дотогава чисто организационно. И фондът ще направи всичко възможно да няма проблеми.
- Готови ли сте за администрирането и на мерките по плана за възстановяване в частта “Земеделие”? Кога ще започнат първите приеми?
- От гледна точка на плана за устойчивост и допълнителните ангажименти, които очакваме да бъдат вменени на фонда, чисто организационно направих предложение за увеличаване на щата на ДФЗ със 130 бройки. Това трябва да стане с промяна на устройствения ни правилник и към момента е на междуведомствен съвет по съгласуване. Силно се надявам да получим одобрението на Министерския съвет. Логистично вече движим нещата откъм сграда, оборудване и обезпеченост с компютри, лаптопи и всичко необходимо.
- От новата кампания трябва да се въведе дистанционен контрол на площите. И за него ще ви трябват нови и подготвени служители.
- Дистанционният контрол е нещо, което от 1 януари трябва да сме въвели поне на някакъв санитарен минимум, дори и да не е изцяло. Трябва да имаме базата, на която да стъпим, и хората. Затова сме дали тези предложения за увеличаване на щата, надявам се да има разбиране и да ги получим.
- Кога ще е готов индикативният график за следващата година, обикновено до Нова година вече го има?
- Ще спазим и тази година сроковете. Към момента сме се концентрирали към големите плащания, ангажименти и цели, които сме си поставили до края на тази година. Колегите работят и допълнително. Редовно ги натоварвам в събота и неделя, което и досега се е налагало, но инцидентно и не им се е заплащало. Намерих форма да им се плаща, когато работят в почивни дни. Затова и хората са мотивирани.
CV
Роден е през 1971 г.
Има магистърски степени по “Счетоводство и контрол” от ВФСИ “Д. А. Ценов”, Свищов, “Право” от ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, както и “Стратегическо ръководство и управление на сигурността и обществения ред” от Академията на МВР
Специализирал е икономика и управление на промишлеността в Германия
Притежава дългогодишен управленски опит в Националната агенция за приходите. Заемал е различни позиции, сред които началник на сектор “Ревизии” и директор на Териториалната дирекция на НАП в Пазарджик
Владее немски и английски език.
