Огромно удоволствие е да слушам по немските медии Рюдигер фон Фритч - германски посланик в Москва между 2014 и 2019. Човек, работил повече от 40 години в непрекъсната дипломатическа служба със и около СССР и Русия, познава лично Путин и всички ключови лица от руското управление. В интервю той споделя, че сред 2000 година Путин и неговата клика управляват Русия в рамките на неписан, но стриктно спазван обществен договор - Путин и олигарсите движат собствените си бизнес и политически игри, гарантирайки на обикновените хора относително спокойствие, стабилност, неангажиране с проблеми в рамките на управлението и свобода на движение във и извън Русия, като правилото е нито една от страните са не се бърка на другата (опозиционерите са "бъркане"). В момента частичната мобилизация според фон Фритч представлява много рязко нарушение на този обществен договор, което неминуемо ще срещне отпор - не става дума за липса на патриотизъм, а за "вие си правите вашите неща, ние - нашите", т.е. по-скоро сделка. По-нататък в разговора той отбелязва, че Путин ще се опита да проточи военните действия колкото може повече, за да се "надцаква" с ЕС с цел да задълбочи икономическите последици от липсата на газ и енергоносители. Фон Фритч коментира и риска от ядрени оръжия - според него ядрената доктрина на Русия не предвижда ползване в контекста на конфликт като украинския на тактически ядрени оръжия, както и говори за повече от 75% от руското общество, които са разтревожени от Трета Световна Война и разрастване на конфликта с ядрено оръжие, като не го подкрепят. Също и Индия и Китай в дипломатически контекст са дали много ясно мнение, че няма да одобрят такъв ход. На пръв поглед не особено нови тези, но когато идват от такъв достоверен източник, можем да им се доверим.
Послепис: в друго интервю фон Фритч, лично участник в преговорите по обединението на двете Германии, отбелязва, че него време никога не е имало никакви договорки за неразширение на НАТО към Русия, просто защото тогава все още са съществували СССР и Варшавският договор. Това, за което е ставало дума, е била спешна финансова помощ от Западна Германия за СССР, защото Съюзът е бил на ръба на финансов колапс. По-късно също не са поемани никакви ангажименти в тази посока.
