Само в производството на храни България може да е независима, смята крупният агробизнесмен
- Защо се отказвате от емблемата на своя живот, г-н Кумчев?
- Взех това решение много трудно, не съм се събудил една сутрин с идеята да унищожа визитката на живота си. Обмислях го много дълго. Още когато влизахме в Европейския съюз, с всичките кусури на договореното, беше обещано през 2017 г. субсидиите за селскостопанските производители да бъдат изравнени за всички страни членки. Това не стана, а дори и в новия програмен период – 2020-2027 г., се предвижда чак в последната година субсидиите за новите страни членки да достигнат 80% от тези за старите. Аз обаче съм сигурен, че и това няма да стане. Така средата, в която работим, всъщност не е конкурентна. От една страна, е неравнопоставеността между европейските страни, от друга – начинът, по който парите се разпределят у нас.
Още преди 8 години патентовах една методика за разпределение на субсидиите,
която би гарантирала справедливи правила и край на кражбите. Предлагал съм я на всички партии. Няма значим политик, който да не е идвал при мен в Трилистник. Всички са съгласни, че това е пътят, но никой не прави практически стъпки за прилагането ѝ. В последните 6 г. синовете ми управляват стопанството и в един момент ми казаха: “Баща ми, може да си коронован като Краля на ябълките, но само влагаме пари в тази дейност и губим. Какво правим?”
- Можете ли да посочите конкретни параметри на субсидиите в други европейски страни и у нас?
- Ще дам пример с Полша, която е най-големият производител на ябълки в Европа. Още преди 5-6 г., когато се въведе руското ембарго, Полша започна да губи, защото до онзи момент е изнасяла 1 млн. тона ябълки за Русия годишно. Тогава полските политици отиват в Брюксел и питат: Какво правим с тези ябълки, които вече остават в Европа? И издействат 25 евроцента субсидия за килограм от ЕС и още толкова отпуска и правителството на Полша. Тоест 50 евроцента на килограм, или 1 лев. Ако и на нас като производители ни дават по 1 лев субсидия, аз няма да продавам ябълките, ще ги подарявам. А сега поляците внасят у нас ябълки на цена между 40 и 45 ст. за килограм. От тях само опаковката струва около 15 ст., транспортът – 5.
По каква икономическа логика колега от Полша би продавал ябълки за 20-25 ст.
за килограм? Това би било абсурдно, ако я нямаше финансовата инжекция от Евросъюза.
Има и други проблеми и аз достигнах точката си на кипене преди 2 г., когато влязох в хипермаркет на една от големите вериги, за които и ние доставяме плодове и зеленчуци, и попаднах на плаката “Фестивал на италианската ябълка”. Някой някъде виждал ли е да се прави фестивал на българската ябълка? И какво да видя на щанда?
Италианската ябълка от фестивала е една дребна, не отговаря на никакви стандарти, но цената ѝ е 4 лв. за кг. Нашите са два пъти по-големи, предлагаме ги за 1,20 лв., но от хипермаркетите не ги искат. Вдигнах телефона на един от шефовете на веригата и му казах: “Какво става? Купих си една италианска ябълка и дадох 85 ст., а тя - колкото орех. Има ли българин, който да даде 4 лв. за килограм такива плодове? Той вика: “Няма, но от централата на фирмата ни казаха, че миналогодишната реколта в Италия и Полша била голяма и докато не се изпразнят хладилниците от старите ябълки, български ще се продават само в торбички, т. е. шесто качество.” Как да се бориш с Европейския съюз и всички корпорации?
- Българите вярваме, че нашите плодове и зеленчуци са най-вкусни. Истина ли е?
- Да, и ако на щандовете има български и вносни плодове и зеленчуци на едни и същи цени, клиентите няма да посегнат към чуждото, колкото и да е излъскано. Нашите са най-вкусни не защото ние сме най-големите агрономи, но имаме почви с естествено плодородие, не да инжектираш в корена каквото се сетиш, имаме и слънце, и вода. Когато са налице тези 3 фактора, не може да те събори никой. И тук е моментът да кажа, че единственото, в което България може да бъде независима държава, е производството на храни. В нищо друго. Зависими сме от петрол, газ, външни фактори. Но храни, и то качествени, можем да си произвеждаме и сами. И
може да търгуваме храни срещу газ
Но трябва да има стимули за производителите, това е на първо място.
- У нас много се говори колко привилегировани са т. нар. зърнари. Това ли е най-голямата несправедливост при разпределянето на субсидиите?
- Колегите не са виновни. Ако аз бях зърнар, каква отговорност щях да нося, че такава е политиката на Европа? Но е факт, че когато влизахме в ЕС през 2007 г., 40% от храните, които консумирахме, бяха български. Сега са 15-20 на сто. А се изляха много пари, всяка година се дават по 3 милиарда лв., но от тях много се краде, чертаят се площи, без да се обработват, само за да се получават субсидии. Моделът като цяло е порочен - в официалния вестник на ЕС са публикувани разбивки какво ще получи всяка страна членка до 2027 г. Гърция има сходна на нашата обработваема площ и само по мярката за плащане на хектар ще получи 14 млрд. евро. А България – 4. Но тяхното правителство е намерило начин да договори тези пари, а нашите политици не могат да ударят по масата.
- Очаквате ли още земеделски производители да се откажат и да се стигне до пустеещи плодородни земи?
- До пустеене на земи - едва ли, но овощарите масово се отказват. И по Дунав, и в Карнобатско, в цялата страна се изкореняват градини - ябълки, череши, праскови, каквото се сетиш. Аз имах и една сливова градина в Гелеменово, продадох я, а ябълковия масив го изкоренявам.
Ще отглеждам зеленчуци, от тях се печели по-бързо,
а на една овощна градина ѝ трябват 5-6 г., за да започне да ражда.
- Значи ще ядем основно вносни плодове?
- Да, а лошата храна е основната причина за ниската продължителност на живота у нас. И сме най-болната нация. А в България има хора, които искат да се занимават със земеделие. Но парите трябва да се разпределят справедливо и да се осигури предвидима среда. Наскоро чух, че са осъдили колега за експлоатация на труда на собственото му дете. А в земеделието работи цялото семейство. Аз нижех тютюн на 5 г. и бях най-добрият в махалата. Какво ми е станало? На такива глупости трябва да се сложи край и хората да бъдат стимулирани да се посветят на земеделието, но не само на производството на зърно. Защото, ако това стане, в село, в което момента има 8 деца, след 2-3 г. ще има 10-11. Ще се появи и второ магазинче или някое кафене. И тогава ще знаем, че трендът е започнал да се обръща.
CV
Красимир Кумчев се занимава със земеделие от 40 г. Завършил е Аграрния университет в Пловдив. През 80-те години на миналия век управлява ТКЗС, което стопанисва най-големия ябълков масив в света – 14 хил. дка, между селата Рогош, Трилистник и Скутаре. След разпада на социалистическите стопанства започва да отглежда ябълки на земи, които купува, и това става емблема на неговия живот, макар да произвежда и зеленчуци. Нарича производството на ябълки “висшия пилотаж на овощарството”. Преди дни обаче обяви, че се отказва от тази дейност след произведени 300 млн. кг ябълки.
