Николай Василев: Важно е България да не гледа еврозоната и Шенген през крив макарон

https://www.24plovdiv.bg/mnenia/article/13023163 Николай Василев: Важно е България да не гледа еврозоната и Шенген през крив макарон Николай Василев: Важно е България да не гледа еврозоната и Шенген през крив макарон www.24plovdiv.bg
Николай Василев
Николай Василев

Много е важно България да не се сгромоляса бюджетно, казва икономистът и бивш вицепремиер 

Още акценти от интервюто:

- Г-н Василев, вие самият сте били участник в коалиционно правителство, как ви изглежда отстрани политическата криза и това, че партиите не могат да загърбят интереса си и да съставят правителство?

- Фен съм на редовни правителства с пълни мандати. 4 години пак не са достатъчни за една партия или коалиция да реализира приоритетите си, но все пак е сериозен период, който предполага прогрес, спокойствие и стабилност.

- Каква е рецептата за успешна коалиция? Ето вече 2 г. не може да се намери точната такава за устойчиво правителство.

- Когато участвах в двете коалиционни управления, консенсусът в политическата класа беше, че първо трябва да се създаде правителство, а след това да си правим партийни сметки. Разбира се, НДСВ плати със съществуването си отстояването на този принцип, но за България това беше по-добрият вариант. А днес партиите повече гледат към поредни избори, отколкото искат да управляват.

- И май подхождат повече с партиен егоизъм, отколкото с мисъл за държавата?

- Да, всяка партия си прави грешни сметки. Първо, че като провали съставянето на кабинет, ще спечели в електорален план. Второ, че като отвори сергията за безумни харчения при поредната актуализация на бюджета, ще вдигне подкрепата си. Но животът не работи така.

- Оптимист ли сте, че ще има кабинет, след като партиите все пак склониха на разговори - ГЕРБ и ПП седнаха на една маса, БСП инициира срещи за бюджета?

- Да има разговори, е позитивно, това е пътят. И се надявам той да доведе до редовно правителство. Пристрастен съм и бих се радвал да видя евро-атлантическо, реформаторско правителство. След 2007 г. реформите не са достатъчно.

- ГЕРБ, ПП, ДБ и ДПС - това ли са партиите, които ще дадат желания от вас вариант за правителство?

- За мен тези четири партии са по-ярките евро-атлантици. Реформаторите са още по-малко. “Български възход” също би могла да съдейства. Най-лошото е да ходим на избори, защото е много вероятно през март да сме в същата патова ситуация.

- С чий мандат има най-голям шанс?

- С всички мандати може.

- Но тук стигаме пак до политическия егоизъм и предизборната кампания - “Промяната” каза, че няма да подкрепи мандат на ГЕРБ. Както и обратното.

- В парламента има 7 партии.

- Каква комбинация виждате тогава? ГЕРБ не търсят подкрепа от БСП и “Възраждане”.

- Не бих искал да коментирам отделни партии.

- Дори и да не коментираме партиите като такива, нека поне направим математическата сметка за управленско мнозинство.

- И през 2001 г., и през 2005 г. съм участвал в коалиционни преговори. През 2005 г. беше създадена коалиция, която беше по-невъзможна от сегашните. Да им имам различията на днешните партии! Ние с БСП бяхме толкова противоположни, колкото например би бил СДС на Иван Костов с “Възраждане”. Задачата беше - първо правим коалиция, а после уточняваме детайлите. И отношенията, особено между лидерите, бяха по-цивилизовани и усмихнати. И въпреки някои различия и до днес сме с добри чувства към тогавашните ни коалиционни партньори.

Ако не бяхме създали коалиция, щяхме да поставим под риск членството на страната в ЕС. Миналата седмица слушах интервю на Станишев. Той каза, че ако не беше влязла през 2007 г., България щеше да изчака Хърватия до 2013 г. Ако НДСВ се беше фръцнало и беше казало: “Ние със социалистите никога!”, както си му беше редът идеологически, тогава не се знае дали днес изобщо щяхме да сме в ЕС.

В такива случаи най-много ми харесва изразът на Симеон Сакскобургготски: “Нямат никакво значение нещата, които след 5 г. няма да имат никакво значение”. Коя партия ще е спечелила изборите през март 2023 г., е маловажно. А много е важно България дали ще се провали във всяко отношение в момента. Първо, да се сгромоляса бюджетно. Второ, да не бъде достоен партньор в НАТО и Европа, а да е с единия крак някъде в азиатските пустини. Трето, да гледа еврозоната и Шенген през крив макарон.

- Защо тогава продължаваме да виждаме от партиите повече чертаене на червени линии и противопоставяне?

- Приятно съм изненадан от диалогичността на ГЕРБ. Те са готови на почти всичко в добрия смисъл на думата, за да се случи правителство. Ако някои от другите партии, които се припознават за евро-атлантици и реформатори, решат да влязат в коалиция с тях, биха могли да направят това при изненадващо добри условия за себе си. ДБ може да изживее звездния си миг и да постигне всичко - важните приоритети и много кадрови възможности. Това важи и за други партии.

- Най-спорният въпрос между ГЕРБ и “Промяната” е дефицитът и начинът, по който те виждат реализацията на социалните си искания през бюджета. Вие по принцип сте радетел на бюджетната дисциплина, какво може да се направи?

- През последната година и половина като физическо лице съм бил най-големият критик на бюджетната политика на държавата при две служебни правителства и едно редовно. 2021 и 2022 г. бяха добри за икономиката. Смятам, че можеше да има балансирани бюджети през последните няколко години. Любомир Дацов стига по-далеч от мен и казва, че през 2021 г. трябваше да има +4% бюджетен излишък! Той така казваше и през 2005-2009 г. и тогава постигнахме над +3% излишъци всяка година.

- Сега има ли риск от изпълнението на всички социални искания на ПП и БСП, които са отворили големите кошници?

- Защото са в предизборна ситуация. Те искат да постъпят така, както през 2021 г. Имаше актуализации на бюджета, с които се изхарчиха 5-10 млрд. повече, отколкото трябваше, и е все тая кой е спечелил изборите и кой - не. Сега искат да направят същото - да отворят бюджетна дискусия, да раздадат 10-20 млрд. и... Нова година, нов късмет. Така че не вземам на сериозно всички предложения за харчене, за мен те са само предизборни. Очевидно не ги правят хора, които искат да управляват и да носят отговорност.

Всяка партия погрешно смята, че колкото повече милиарди раздаде, толкова повече гласове ще спечели. Но ето, най-харчещото правителство в историята на целия преход, което раздаде повече от левите правителства в историята, си отиде най-скоропостижно точно заради бюджетната и икономическата политика. И загуби следващите избори.

- Партиите се готвят да отворят между двете четения проектозакона за бюджета, внесен от служебното правителство, въпреки че той предвижда работа по сегашните параметри за първите месеци догодина.

- Аз съм против нова ескалация на бюджетни харчения. Прогнозата ми е, че бюджетът на 2022 г. ще завърши с около 68 млрд. разходи. За мен те са прекалено високи и няма нужда от 80-100 млрд. за следващата година. Добре е редовен бюджет да се приема от редовно правителство, което ще го изпълнява.

Бюджетът за 2020 г. беше 42 млрд. и дотогава беше най-щедрият в историята на държавата. Какво се случи до 2022-а, че да имаме 68 млрд. за тази година и това пак да не е достатъчно?

- Инфлация, скок на цените, обедняване - не трябва ли да се помогне на хората в кризата?

- 68 млрд. са с над 50% повече от 42 млрд. Не говорим за такава инфлация в момента, тя е до 20%. Бюджетът спокойно можеше да е 58 млрд. и пак да е най-щедрият.

- Хубаво говорите като икономист с цифри, но като отида в магазина, виждам, че с 50-те лева, с които преди си купувах определени продукти, сега мога да купя само половината. Как го обясняваме това на хората?

- Няма да мога да обясня сериозна наука в кратко интервю. Инфлацията и метеорологията не се измерват със субективни усещания, а се измерват с научна методика. Човешкото око в супермаркета вижда това, което иска да види - запомня тези стоки, чиято цена се е повишила. Предполагам, че наемите не са се вдигнали с толкова, такситата и месото - също.

БВП е толкова, колкото е. През целия преход, от 1990 до 2020 г. бюджетните разходи бяха между 30 и 40% от БВП. За тази година още е рано да кажем, но може да надминат 45%. Това е драматична промяна на обществения договор. Такова харчене може да се постигне само с дългове, след което държавата бързо да катастрофира. Както Гърция, която през последното десетилетие изостана. Както България се сгромоляса през 1996-1997 г. и обедня жестоко. Няма нужда отново да пипаме печката, за да разберем, че е гореща.

- И ГЕРБ са прави, като предупреждават, че ако се приемат предложенията на “Промяната” в този им вид, догодина ще трябва да се тегли дълг не 15, а 20 млрд.?

- Да.

Кога е разумно едно семейство да вземе потребителски кредит? Когато строи нова къща, има човек в болница, детето учи в скъп университет или пък торнадо е отнесло покрива.

Кога държавата трябва да има дефицит и да взема заем? Когато има рецесия, а такава няма. Война, а такава в България няма. Природно бедствие - за щастие, няма. Милиони мигранти - все още няма. Пандемия - сега няма. И когато някой ден кацнат извънземни, тогава ще ни сварят по бели гащи.

Каква е причината в момента да имаме дефицит? След като БВП е най-високият в историята на държавата, защо парите пак не ни стигат? Отговорът е: защото ни управляват популисти. Ако Милен Велчев беше финансов министър, нямаше да е такъв случаят. Щяхме да имаме бюджетен излишък, както имахме през годините, когато НДСВ беше в политиката.

Като граждани имаме нужда управляващите да мислят за утрешния ден, а не да гледат 2 седмици или 2 см напред. В момента бюджетните приоритети са само пенсии и субсидии за ток. А според мен трябва да бъдат: демографски политики; опазване на границата от бъдещо мигрантско цунами; превъоръжаване на армията; влизане в еврозоната и запазване на дългосрочната финансова стабилност на нацията.

С 68 млрд. бюджет тази година нито сме поправили стената на границата, нито сме построили детската болница, нито детски градини в столицата и из страната. Тоест няма значение дали бюджетът е 42, 68, или 102 млрд. лева - ако ни управляват популисти, парите никога не стигат за важните неща и винаги ще искат още отгоре.

- Понеже споменахте дълга - пак имате часовник за сумата на балкона на офиса си?

- Слагаме го за втори път и Министерството на културата пак може да го махне, сега вероятно със солена глоба. Въпросът не е юридически, а политически. Последното редовно правителство много се обиди на нашия часовник на публичния дълг, защото той показва на централно столично кръстовище каква е истината. Когато го сложихме, той сочеше 32 млрд., сега - 37 млрд., догодина може да наближи 50 млрд. Ако часовникът бъде махнат, ще призовем публично други обезпокоени и отговорни граждани като нас да сложат часовници - реални или виртуални, и ще им помогнем технически за това. Часовник в София ще има.

- Понеже сам казахте, че май се отива на избори - полезно ли е за държавата да ни управляват толкова дълго служебни правителства?

- Харесаха ми думите на Радан Кънев: Да си търсим правителство за зимата, е все едно да си търсим гадже за лятото. Това не е достатъчно сериозно като поглед към бъдещето.

ВИЗИТКА

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Хосейн Амир-Абдолахиан е роден през 1964 г. Завършил е Техеранския университет. Дипломат от кариерата, служил като посланик в Бахрейн (2007-2010), зам.-министър по въпросите на арабските и африканските страни (2011-2016), а също и специален съветник по външните работи на председателя на иранския парламент. От 25 август 2021 г. е министър на външните работи на Иран

Външният министър на Иран пред "24 часа": Военното сътрудничество на Техеран и Москва не е в ущърб на Украйна

Марек Слачик

Марек Слачик: Сделката за “Булсатком” трябва да бъде внимателно проверена

Иво Величков

Психотерапевтът Иво Величков: Поколенията Y и Z са “снежинки” – паник атаки и депресия, ако не им харесат поста в мрежата

Яна Маринова
Снимка: Архив

Яна Маринова: “Игра на доверие” е филм за личната ми история с домашно насилие

Д-р Дечо Дечев: Освен парите и леглото да върви с пациента

Д-р Дечо Дечев: Освен парите и леглото да върви с пациента

Красимир Вълчев

Красимир Вълчев: Повече знания, отколкото умения дава сега образованието ни

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Адриан Николов

Адриан Николов: Само високи заплати вече не стигат, за да сменят квалифицираните хора регион или държава – влияят средата и услугите

Директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков СНИМКА: "24 часа"

Любомир Кючуков: В Скопие победи македонизмът - от държавна доктрина стана национално верую

Доц. Христо Паунов: Референдумът на Слави Трифонов виси на косъм, другите два са под въпрос

Доц. Христо Паунов: Референдумът на Слави Трифонов виси на косъм, другите два са под въпрос

Симеон Караколев: Фермери остават без пасища заради фотоволтаици. Това е абсурдно!

Симеон Караколев: Фермери остават без пасища заради фотоволтаици. Това е абсурдно!

Момчил Андреев

Момчил Андреев: Банката не ви плаща лихва по депозита? Купете краткосрочни държавни ценни книжа

Иван Бърнев

Вместо да ограби или насили испанските си домакини, героят на Иван Бърнев оправя мивката им

Последно от

Последно от

Най-важното