Даниел Стефанов: Доверието във вота се връща с обучени екипи, които броят по региони и хартия, и разписки от машини

https://www.24plovdiv.bg/mnenia/article/13032272 Даниел Стефанов: Доверието във вота се връща с обучени екипи, които броят по региони и хартия, и разписки от машини Даниел Стефанов: Доверието във вота се връща с обучени екипи, които броят по региони и хартия, и разписки от машини www.24plovdiv.bg
Политологът и изборен експерт Даниел Стефанов СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ
Политологът и изборен експерт Даниел Стефанов СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ

- След като депутатите отново върнаха хартиената бюлетина в секциите с над 300 човека, оптимист ли сте за повишаването на доверието в изборния процес, г-н Стефанов? Или най-малкото за това да се повиши избирателната активност?

- Не съм, защото виждаме едно силно политизиране на метода за гласуване. Дали ще бъде машинно или хартиено, не трябва да бъде предмет на политическия спор. Избирателната система е като правилата във футбола - както футболистите не могат постоянно да коментират правилата, които реферът упражнява, така и в политиката не трябва постоянно да се коментират и променят правилата за гласуване. България вече е един от най-лошите примери в света за промени на съществени елементи от избирателната система какъвто е начинът на гласуване. Превръщането му в спор между футболни агитки е много голям проблем. 100%-ото машинно гласуване бе въведено за около ден и половина. А нашият неуспех да повишим продължителността му и да убедим политическите партии и техните избиратели, че то може да бъде надеждно, доведе до ответния отговор с искането за вкарване на хартиения вот. Това обаче отново стана без експертна дискусия и набързо – а всяка промяна от днес за утре е лоша.

- От март има доклад на Обществения съвет към ЦИК, според който секционните избирателни комисии остават слабото звено в изборния процес. В доклада се препоръчва и ЦИК да публикува анализ за силните и слабите страни на машинното гласуване. Такъв анализ видяхме ли?

- Основният проблем е, че ЦИК няма техническите познания и капацитета да изготви такъв анализ.

През всичките години, в които имахме изцяло, или частично машинно гласуване, ЦИК разчита почти 100% на капацитета на доставчика. Затова комисията много трудно може да изготви такъв анализ. По-големият проблем е, че с това ниво на капацитет тя не може да създаде нужната прозрачност, което да доведе до обществено и политическо доверие в машините. От експертната общност имаме много предложения, но ЦИК почти нито едно не прие. В последните избори бяха направени стъпки в тази посока, като например да се даде възможност на представителите на партиите да разгледат изходния код на софтуера. Но то беше в последния момент и практически не постигна желания ефект. Другият въпрос, който се политизира, е този за броенето на отрязъците. Това също доведе до половинчато решение, което не води до ръст в доверието в избирателния процес.

- Обикновено, когато се сменя Изборният кодекс, избори чукат на вратата. Кои ще спечелят от смесеното гласуване?

- През годините са правени много опити да се променя Изборният кодекс в последния момент с идеята, че една конкретна партия ще спечели от това. И почти никога не е ставало, защото винаги резултатът е изненада за тези, които са правили промените. Затова партиите трябва да разберат, че има два основни принципа, с които те трябва да подхождат към промените в изборните правила. Първо, правилата са универсални и са за всички – не може да са в полза на едните или в ущърб на другите.

Което означава, че трябва да се търси доста широк консенсус, когато се правят промени. Вторият принцип е, че тези правила трябва да водят до по-високо доверие у гражданите. Промени, в които има дори и леко съмнение, не трябва да се правят.

- А за кои избори всъщност бе този напън – за евентуални предсрочни парламентарни избори, или за местния вот другата есен?

- Избягвам да влизам в сметките на политическите партии. Основният проблем е, че начинът на гласуване стана част от идеологическите позиции на партиите - те не го правят за конкретни избори, а го направиха част от политическото си говорене. А той не може да бъде част от ежедневната политика.

- Попитах, защото през годините недействителните бюлетини на парламентарен вот варират между 1 и 6%, което не е малко, но не може да изкриви съществено вота. На последните два местни избори – през 2015 и 2019 г., невалидните бюлетини стигнаха 14-15%.

- Високият брой невалидни бюлетини е симптом, че някъде има някакви проблеми в изборния процес. Те може да са свързани със сложността на изборите, но и с лоша практика в СИК. Например могат да се дължат на неграмотни избиратели и твърде сложна бюлетина. От друга страна, в България имаме доста тясна норма на валидност на бюлетините, защото една бюлетина може да е валидна само ако в нея нанесем хикс (Х) или тикче. Когато говорим за местни избори, трябва да знаем, че те са най-сложните избори в България, а на някои места се стига до вот 4 в 1.

Друга причина може да е протестният вот – видяхме, че на последните избори имаше скок на опцията “Не подкрепям никого”. Фактор може да бъде и фалшификацията в СИК.

Но ако секционните избирателни комисии са готови да фалшифицират голямо количество гласове, то тогава те могат да направят и много други неща, които да нарушават правилата на свободните избори – например подписване на избиратели или т.нар. Ballot stuffing (вкарване на бюлетини в урната) и други незаконни неща.

Това е проблем на подбора на СИК. Когато влезете в секционната избирателна комисия, тя ви дава целия набор от бюлетини. Празните бюлетини също може да са причина. Затова е необходим анализ. Машинният вот прикри симптома на проблемите в изборния процес, но не може да се лъжем, че са излекувани. Но пък машините решиха един от основните ни проблеми – лошата подготовка на СИК и лошите протоколи, които те произвеждаха. Когато видиш надраскан протокол от СИК, в която си гласувал, смяташ, че има нещо нередно.

При големи избори – за парламент, президент или евровот, разликите между победителя и загубилия са много големи и опити в отделни секции за промяна на гласовете не оказват реален ефект върху крайния резултат. Но на местни избори разликите може да бъдат от порядъка на 10 гласа и по-малко. Затова този вот става много чувствителен към такива нарушения или грешки.

- Значи да очакваме, че с връщането на хартиената бюлетина отново ще се усложни работата на долните нива на изборната администрация?

- Ще се усложни. Затова няколко пъти апелирах към всички партии, че хартиената бюлетина не може да бъде върната по начина, по който бе досега. Трябва да се въведат ясни механизми, които да повишат качеството на броенето на бюлетините.

- Това включва ли т.нар. преброителни центрове. Те как точно биха функционирали?

- Това е идея от 2009-2010 г. Има пилотен проект на местните избори в Бобошево. Идеята е, че там СИК не броят бюлетините – те се транспортират към централен преброителен център, където обучени за това хора почват да броят гласовете от целия избирателен район или част от него. Там има много по-голям граждански контрол как хората броят, както и по-съсредоточено обществено и медийно внимание. От друга страна, положителният ефект от тези преброителни центрове е, че се прекъсва връзката между продавача и купувача на гласове. За купувача е важно да отчетат резултата, който са постигнали. Така ще се намали апетитът за купуване на гласове. Това е една от добрите идеи. Ако се върнем към хартиената бюлетина, ще е хубаво да се помисли за създаването на такива центрове за всички избори.

- Ще бъде ли от значение начинът на вот – по-сложно ли ще е броенето, ако е смесено гласуването?

- Аз бих предложил същите тези екипи, които се наричат преброителна комисия, да извършат квотно броене на разписките от машините. Подчертавам квотно. По този начин ще можем да проверим и дали гласуването с машина е достатъчно надеждно. Това, което ЦИК практикува, е да задължи СИК да броят разписките от машините. Публична тайна е, че в голям процент от случаите СИК не броят разписките, а преписват машинния протокол. Затова е важно разписките да се броят, но не всички – да се направи извадково или т.нар. risk limiting odit. И това броене да става не в СИК, а в преброителни центрове, РИК или другаде. Тези центрове могат и да повишат доверието и в машинното гласуване.

CV

Роден през 1981 г. в Русе

Завършва “Политология” в СУ и Централноевропейския университет в Будапеща с фокус избори и избирателни системи

Преминал е различни обучения в областта на изборите към ЕК и ООН

Наблюдавал е избори в Африка, Азия, Балканите и Русия.

Участвал в писането на изборните правила в България

Преподава “Избори и избирателни системи” в НБУ

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Иван Бърнев

Вместо да ограби или насили испанските си домакини, героят на Иван Бърнев оправя мивката им

проф. Николай Овчаров

Проф. Николай Овчаров: Режисьорът Людмил Стайков се обади на баща ми в 2 ч през нощта да пита как са се целували българите през VII век

Политологът с украински произход Сергей Петров - Араджиони СНИМКА: ФЕЙСБУК НА АВТОРА

Танковете от САЩ и Германия няма да обърнат войната, по-опасни за Русия са Т-72 с нидерландска модификация

Жоел Мейер - посланик на Франция
СНИМКА: ЙОРДАН СИМЕОНОВ

Н. Пр. Жоел Мейер: Франция също провери, България трябва да е в Шенген

Проф. д-р инж. Стоян Братоев

Проф. Стоян Братоев: Метрото дава на хората 160 хил. часа свободно време

Димитър Димитров, ЦИК

Доц. Димитър Димитров, зам.-председател на ЦИК: Очаквам 200 хил. повече пред урните на предстоящия вот

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Иван Шишков

Иван Шишков: Скоро започваме “Струма” през Кресненското дефиле, строежът ще е необратим

Проф. Веселина Вълканова. Снимка личен архив

Проф. Веселина Вълканова: Смисълът на журналистиката са обществените дела - напомня на политиците защо са там

Росица Карамфилова - министър на околната среда и водите

Росица Карамфилова: С по-чист въздух и закрити депа очаквам да спестим глоби за милиони

Тодор Чапкънов с баща си на своята сватба
СНИМКИ: АДРИАНА ЯНКУЛОВА-ЧАПКЪНОВА

Синът Тодор Чапкънов: Баща ми беше на ръба, след като изкара ковид, но вече се възстановява

АЛЕК ПОПОВ

Алек Попов: Някои посрещнаха отхвърлянето ни за Шенген с мазохистична радост. А кървавите диаманти не влизат през България

Иван Гарелов

Иван Гарелов: Сглобих книгата за рокендрола, шпионажа и мерзавците като новинарска емисия

Последно от

Последно от

Най-важното