- Хора като татко не са будители, а подбудители - подготвиха прехода към демокрация
- Ако с брат ми сме направили нещо повече от него, то е, че създадохме повече деца
- Научи ни да се обръщаме към него с “татко-братко”
- Яд ме е, че в "Стани богат" не се обадих на приятел, щях да спечеля 10 000 лв. за паметник на баща ми
- Социалните мрежи са така обсебени от примитивизъм, така че и оттам сатирикът едва ли ще бъде чут
- Когато уговаряхме това интервю на Деня на будителите 1 ноември, ви намерих в родния Сливен на баща ви Радой Ралин. Съвременен будител като него имаме ли си сега, г-н Стоянов?
- Мисля, че хора като него или като един Марко Ганчев например не са будители, а подбудители. Защото с творчеството си подбудиха българина да забрави догмите и нормите на нещо абсолютно изкуствено измислено и на практика го подготвиха за прехода към едно демократично общество. В числото на подбудителите бих сложил и д-р Желю Желев с неговата книга за тоталитарната държава “Фашизмът”, под каквото заглавие излезе през 1982 г.
- Бунтарството на Ралин май е с родословно дърво - в рода му има сподвижници на Левски, дейци от времето на Съединението, интересни личности с характер и устои, които са се съпротивлявали на всичко, оковаващо свободолюбието на българина, нали не греша?
- Не, но бих го нарекъл не само бунтарство, ала и голяма доза жертвоготовност. Ако става дума за нашия прадядо, който е брат на дядото на баща ми, Таньо войвода - последния войвода от Априлското въстание, той пише на Панайот Хитов:“Всички ще загинем, но трябва да преминем Дунава и да покажем на народа, че можем да умрем за свободата му”. С това писмо Таньо войвода повежда вместо Панайот Хитов последната чета от Априлското въстание.
- Само след половин година - през април 2023 г., ще се навършат 100 години от рождението на Радой Ралин...
- Тази година е! Баща ми беше оставил една голяма двусмислица в своята биография. Роден е в семейството на Христо Хадживълчанов и Радка Димитрова, която е племенница на Таньо войвода. Радка е женена в Ямбол, така че баща ми е осиновен от своя вуйчо, сливенския книжар Стефан Димитров, който притежавал книжарница с името “Модерно изкуство”. Това обстоятелство баща ми разбира твърде невръстен и съвсем случайно. В паспорта му като рождена дата пишеше 22 април 1923 г., но в акта му за раждане, който се пази в държавна агенция “Архиви”, в архива на неговия брат Вълчан Хадживълчанов, ясно е посочено, че той е роден на 23 април 1922 г. Така или иначе, животът му започва като една грешка и оттам сякаш целият живот на Радой Ралин тече по този стих от песен по негов текст - “една красива грешка”.
Под това мото ние, неговите наследници, всъщност реализирахме всички събития около 100-годишнината от рождението му. Още през февруари тази година много пекарни в София, Пловдив и други градове в страната окачиха в търговските си помещения, където се продава хлябът им, неговото стихотворение “Молитва”:
“Свободата е като хляба,
всеки ден се замесва, изпича...”
- Участвахте в “Стани богат” с каузата да дарите спечеленото на инициативния комитет за построяване на паметник на баща ви в Сливен. С отговорите на кои въпроси събрахте 5000 лв.?
- Забравих вече. Но ме е яд, че не се обадих на приятел, който щеше да ми даде верния отговор за 10 000 лв. А бях го посочил. Така моят принос към паметника щеше да се удвои. Но както обичат да казват комарджиите: Кьорав карти не играе. Адреналинът така бушуваше в мен, че си въобразих, че мога да проверя и измисля всичко. Да се бях обадил на журналистката Силвия Недкова...
- Какъв баща беше Радой?
- Ще го опиша единствено с фразата, на която той ни научи да се обръщаме към него: татко-братко. Няма нужда от повече думи.
- Разкажете за семействата си - знам, че брат ви Стефан е в Нидерландия, а за вас - че работите в националното радио. Запомнила съм от едно интервю с брат ви, че знаеше наизуст цялото творчество на баща ви. А сега виждам, че вие сте неговият биограф. Поддържате ли връзка?
- Поддържаме, разбира се. Но аз се въздържам да коментирам пред медиите личния си живот.
- Двамата имате общо 7 деца, рядкост е в България. Родова традиция ли е при вас?
- Традиция е, особено в семейството на Христо Хадживълчанов и Радка. Раждали са се много деца, но е имало голяма детска смъртност. През нощта, когато се е родил баща ми, е починала негова по-голяма сестричка. В наши дни обичам да се шегувам, че ако двамата с брат ми сме направили нещо повече от баща си, то е, че сме създали повече деца.
- По цветята пред паметника на Ралин пред бившето кино “Изток” разбирам, че хората не са го забравили. Струваше ли си обаче неговата толкова смела и интелигентна съпротива на властта преди 1989 г., като гледате какво се случва в България сега? Естествено, не казвам: “Да беше си останал социализмът”...
- Съпротивата на властта никога не се монетизира, за да си струва или не. Татко е бил какъвто е бил. А дали си е струвало, или не, ще кажат хората. Ако останат още хора на земята, които да четат на български език... Макар че Радой Ралин е преведен на 27 езика.
- Брат ви Стефан преди години сподели пред “24 часа”, че първата си епиграма: “Снага суха - глава куха”, Ралин е написал в трети клас по адрес на тогавашния финансов министър. Има ли история около това негово първо творчество?
- Баща ми това го разказва в документален филм, който направиха наши колеги. Подобно на Чудомир татко всъщност първо е започнал да рисува карикатури. Но ако Чудомир оцветявал карикатурите си с изключително живописни диалози и описания, баща ми го правел с епиграми.
- Според вас кой щеше да бъде герой в изгорената през 1968 г. в Полиграфическия комбинат “Люти чушки”, ако беше издадена днес?
- “Люти чушки” на практика съдържа римуваните народни поговорки, които Ралин извадил от сборниците с народни умотворения на Петко Славейков. Слагал им е само заглавията. Така е искал да покаже на номенклатурата и цензурата, че народът също пише сатири.
Та кой да бъде героят в наши дни? Ами българският народ и неговите първопоставени мъже, които са били такива още от времето на дядо Славейков. И до ден днешен, когато вече не сме такова патриархално и патерналистично общество, ще бъдат първопоставените мъже и жени.
- Какво понесе баща ви за издаването на тази книга? Сам казахте пред националното радио, че авторски в нея са само две от епиграмите и той е получил хонорар не като автор, а като съставител за “Люти чушки”.
- Не съм от хората, които се оплакват, така че няма да се връщам назад. Каквото е понесъл - понесъл го е. Понесли сме го.
Човек е силен, когато успява да отработи травматизма на онова, което му се е случило. И поради тази причина не мисля и съм категорично убеден, че нито Ралин е бил репресиран, нито пък аз се чувствам репресиран. Репресиран е само този човек, който реши, че е такъв.
- “Сит търбух, за наука глух” - навремето тази епиграма постави граничната линия между манталитета и интелектуалния багаж на елита. “Страх ме е не от министъра на културата, а от културата на министъра”, казваше баща ви. Кое липсва на днешния ни политически елит?
- Толкова много неща му липсват, че изобщо не бих го нарекъл елит. Преди време Дими Паница направи едно училище за политици към Нов български университет, в което те ходеха и се обучаваха. Не знам обаче какво научиха. А пък онези, които дойдоха след тях - на тях пък още повече им личи, че дори в училище за политици не са били. Както пее Ангел Ангелов Джендема в една песен: “Но нека за това да не говорим и нека за това да помълчим”.
- Сатириците ни, доколкото ги има, сякаш виреят повече в социалните мрежи, отколкото в централните медии. Кое ги държи по-далече от тях?
- Според мен медиите изгониха сатириците още с въвеждането на език, който служи като бухалка и псувня. Езоповският език изчезна и заради това част от сатириците намериха убежище в социалните медии. Един от тях например е Георги Кушвалиев, който не престава във фейсбук профила си всеки ден да пише изключително остроумни епиграми. Неслучайно той е първият носител на наградата “Крилатият козел” в памет на Радой Ралин.
Издадохме сборника с епиграми на Кушвалиев “Дебили недраги” във формата на “Люти чушки”.
За съжаление, и социалните мрежи са така обсебени от примитивизъм, че дори и оттам сатирикът едва ли ще бъде чут от публиката. Ще го задушават троловете, хейтърите, грубияните.
- Навремето Ралин беше известен с налъма, който постави в съд с вода с надеждата, че като цъфне, това ще се случи и с българската сатира. Какво стана с него?
- Нищо. Да беше разцъфнала сатирата, та да го запазим този налъм като някакъв фетиш. А то стана обратното - тя не цъфна, а налъмът изчезна.
- Вече година и половина няма излаз от много труден период с множество кризи, през който страната ни преминава. Вие виждате ли решение?
- Нали криза значеше изход? Ако в крайна сметка излаз няма, кризата ще премине в катастрофа. Тогава ще трябва да пренареждаме нещата.
Не знам, много е голям политическият егоизъм в България.
- Преди минути в мрежата прочетох едно стихотворение, под което стои името на Радой Ралин. Казва се “Балчишки мечти”. Започва така:
“Дядо Тошо, дядо Тошо,
ти ни управлява лошо!
Но какво след теб настана -
майката ни разкатана.
Вместо пълна демокрация
пак е пълно с бюрокрация...”
- Там е работата, че това стихотворение не е писано от баща ми. Дело е на колега журналист - Веселин Димитров, които лично познавах.
Това обаче съвсем не е единственото стихотворение, което приписват на баща ми. Затова неговият близък приятел и сатирик от Варна Турхан Расиев имаше една епиграма, посветена на ситуацията:“Пиши народе, не се бой, приписвай всичко на Радой!”.
CV
Кин Стоянов е роден на 9 юли 1958 г. Син е на сатирика Радой Ралин и баща на политика Димитър Стоянов. Работи като журналист и сценарист на радиопредавания и тв формати. Бил е директор на Националния дарителски фонд “13 века България”. По време на президентския мандат на Петър Стоянов бе член на управителния съвет на Агенцията за чуждестранна помощ. Автор е на три книги и четири деца, както сам се шегува.
В момента работи в Българското национално радио. Наскоро участва в “Стани богат” като обяви, че дарява спечелената сума от 5000 лв. за изграждане на паметник на Радой Ралин в родния му град Сливен послучай 100-годишнината от рождението му.
