Боян Рашев: Таванът на приходите в енергетиката пречи на ефективността и не помага да станем зелена икономика

https://www.24plovdiv.bg/mnenia/article/13138749 Боян Рашев: Таванът на приходите в енергетиката пречи на ефективността и не помага да станем зелена икономика Боян Рашев: Таванът на приходите в енергетиката пречи на ефективността и не помага да станем зелена икономика www.24plovdiv.bg
Боян Рашев
Боян Рашев СНИМКА: 24 часа

Всеки разумен човек осъзнава, че имаме нужда от всяка калория енергия, казва експертът по управление на околната среда и ресурсите

Още акценти

ЕС сега плаща сметката за недалновидната политика да увеличи дела на газовите централи

Защо някой да инвестира дългосрочно
тук, ако ЕК или някое правителство може да си
присвои печалбата

Ако нещо трябва да се подпомага, това
са системите за съхранение на ток, защото само те могат да защитят пазарната стойност на производството на ВЕИ

- Г-н Рашев, как ще се отрази върху българската енергетика европейският регламент за облагане на свръхприходите, който трябва да действа от 1 декември?

- Държа да отбележа, че самата идея за корекция в пазара, таван на цените, приходите, печалбите или субсидиране на потреблението с ниски цени е опасна. Всеки знае, че подобни действия обикновено водят до недостиг на конкретния продукт или услуга - има търсене, но предлагането се ограничава, защото някои производители нямат стимул да произвеждат повече.

Изключително негативно ще бъде отражението на мярката върху репутацията на Европейския съюз като инвестиционна дестинация. Защо някой да влага дългосрочно тук, ако ЕК или някое правителство винаги може да каже, че печалбите му са станали “извънредни” или “излишни” и да си ги присвои? След като се е случило веднъж, кое пречи да се случи отново? Това особено силно се отнася за инвестиции в добива на нефт, газ и въглища. С отнемането на печалбите на компаниите ЕС практически се обрича да няма значими инвестиции в собствен добив, тоест винаги да бъде силно зависим от внос.

Отражението върху българската енергетика силно зависи от решението на нашето правителство за начина на приложение на регламента. Проектът за постановление, който бе публикуван във вторник, изглежда сравнително добре. Интересите на различните производители са относително защитени - доколкото това е възможно в рамките на самия регламент.

Силно се ограничават приходите на ядрената централа, но нейната печалба така или иначе принадлежи на държавата. Заплащането на цената на въглеродните квоти върху тавана от 350 евро за мегаватчас за въглищните тецове е важно за запазване на финансовото им здраве.

- Има ли електроенергийни сектори в ЕС, които са пощадени от европейския регламент?

- Да, производството на ток от природен газ и черни въглища. Всъщност екстремните цени на тока се дължат на тях. След като масово страните в Западна Европа затвориха собствения си добив, те разчитат почти изцяло на вносни суровини.

Преди войната най-големите количества идваха от Русия. Европейският съюз направи много, за да увеличи дела на газовите централи в микса си и сега плаща сметката за тази недалновидна политика. За съжаление, това решение защитава системата точно на страната, която е в основата на проблема – Германия.

Реално се ограничават приходите на централите, които ползват собствен ресурс, и се дава на тези, които разчитат на внос. Дали това ще доведе до спад на зависимостта от внос, как мислите?

- Адекватен ли е според вас прагът от 180 евро на мегаватчас, определен от Брюксел, над който всички приходи на производителите на ток да се прибират от държавата?

- Трудно е да се каже. За ядрената ни централа това е голям приход, защото тя отдавна е амортизирана. За лигнитните тецове не е адекватен и затова решението да се плащат допълнително и въглеродните квоти е смислено. Различно е за всеки отделен случай.

- Как възприемате идеята някои електроенергийни сектори да се облагат повече или по-малко спрямо други? Смятате ли, че е разумно да се налага такъв налог и за производители на свободния пазар, инвестирали във ВЕИ например?

- По принцип не я приемам. Но вече свикнах - след като ЕК така е решила, трябва да се съобразяваме.

Казусът с новите ВЕИ централи - вятърни и особено слънчеви, е парадоксален. Имаме бум на проектите за фотоволтаици от началото на енергийната криза. Непрекъснато никнат нови, а заявките са за над 20 гигавата.

Но системата няма как да поеме и 20% от тях - битката за присъединяване ще е тежка. Процесът на канибализъм на цените при слънчевата енергия е добре документиран – колкото повече мощности има, толкова по-ниска е пазарната цена на тока, когато грее слънце, защото има свръхпроизводство.

На много места по света с високо проникване на фотоволтаици - Австралия, Испания, Калифорния, епизодите на негативни цени през лятото са вече почти ежедневие. Същото неизбежно ще се случи и на Балканите до 2-3 години - всичките ни съседи също редят панели и капацитетът ще надхвърли търсенето.

Това значи, че инвеститорите в слънчеви централи ще трябва да избият парите си и да направят печалба сега, когато Европа има нужда от всеки киловатчас ток и цените са високи и през деня. След 2-3 години за тях вече може да е късно. Затова твърде нисък лимит на приходите за такива централи може да бъде убийствен за проектите и да откаже много инвеститори.

В този смисъл решението да не се залага по-нисък таван на приходите за такива централи от максималните 180 евро/мвтч е правилно.

- Не се ли поставят препятствия пред европейските и националните цели за бъдеща декарбонизация на енергийния сектор и постепенно ограничаване на зависимостта от изкопаеми горива?

- Европейският съюз реално подлага на опасност постигането на собствените си цели за декарбонизация и енергийна независимост. От една страна, намаляваме приходите и печалбите на ВЕИ, ядрената енергия и собствените ни лигнитни въглища. От друга страна, подкрепяме тези, които внасят газ и черни въглища. И тъй като не искаме последните да идват от Русия, те ще пристигат от цял свят - даже от Австралия. Абсурдно е, но мен вече нищо брюкселско не може да ме учуди.

- Защо през последните месеци в публичното говорене толкова се изостря противопоставянето между въглищната енергетика и зелената енергия? Представят се като две противоречащи  си страни, като битка между настояще и бъдеще. Така ли е в действителност, или има място и за двете?

- Противопоставянето е изкуствено и политически наложено. Всеки разумен човек осъзнава, че цивилизацията има нужда от всяка калория енергия, до която се докопа - настоящата ситуация в Европа отлично го показва. Освен това една система работи най-ефективно и сигурно при наличие на буфери и различни източници на енергия.

Няма експерт, който да каже, че цялата енергетика трябва да бъде изградена 100% от ядрена енергия, въглища, газ, нефт или ВЕИ - те имат различни предимства и недостатъци и само комбинацията им работи. Такива моносистеми просто не съществуват физически. Има ги само в главите на идеолозите на зелената утопия, която си е навила на пръста, че бъдещето е 100% ВЕИ. За съжаление, тази идеология е на власт в Европа.

Ако ще си говорим за сблъсък между минало и бъдеще, примера го има. Допреди Индустриалната революция и масовото ползване на въглища енергетиката наистина е била 100% ВЕИ.

Развитието на цивилизацията и повишаването на стандарта на живот започва, след като тя става все по-малко зависима от ВЕИ.

Имаме нужда от възможно най-диверсифициран микс и всеки енергиен източник има място и функция в него!

- Ясно е, че производството на зелена енергия трябва да се развива в бъдеще. Нужни ли са специфични стимули в тази посока, или това трябва да се случва на пазарен принцип?

- Отдавна вече не са нужни никакви стимули поради простия факт, че разходите за изграждане както на фотоволтаични, така и на вятърни паркове паднаха толкова много, че спокойно конкурират конвенционалните източници на енергия. Ако нещо трябва да се подпомага, това са системите за съхранение на ток, защото само те могат да защитят пазарната стойност на производството на ВЕИ. Без тях последните няма как да проникнат над определен дял от цялата енергетика.

- Едно от енергийните предизвикателства пред ЕС и България през следващите години са системите за съхранение на зелена енергия. Основно се спрягат батериите и зеленият водород. Какво е вашето мнение по този въпрос?

- Мисля, че имат бъдеще, но технологиите трябва да се развият. Не смятам, че литиево-йонната батерия е удачна на мрежово ниво – твърде е материалоемка и далеч от истината като капацитет. Водородът също има потенциал, но засега основно за индустриални приложения. Към този момент най-ефективната и добре работеща батерия се нарича ПАВЕЦ. Ние имаме такива и трябва да инвестираме преди всичко в тях.

- Как би следвало да изглежда енергийният микс след 10 години?

- Енергийният микс на една страна винаги трябва да бъде възможно най-разнообразен и базиран на собствените ѝ ресурси – вчера, днес и след 10 години. Не бива да забравяме, че енергийната осигуреност, независимост и достъпност са в основата на държавата и икономиката. Конкретно за България - в сърцето на електроенергийната ни система ще останат АЕЦ “Козлодуй”, комплексът “Марица-изток” и големите вецове на НЕК.

Слънчевите и вятърните мощности, централите на биомаса и отпадъци и системи за съхранение на енергия - ПАВЕЦ и батерии, ще имат по-голям дял в производството, но ще останат допълнение в системата. Мащабът на добив и производство на енергия от въглища ще намалее – неизбежно е в условията на климатичните политики.

Вероятно част от ролята им ще бъде иззета от газова мощност, убеден съм, че цените на газа няма да са такива след 2026 г., особено ако отношенията с Русия се нормализират.

Иска ми се този газ да бъде добиван у нас, но не тая особени надежди. Ще се радвам да имаме и нова ядрена мощност, така че миксът ни да отговаря на целите за декарбонизация.

CV

 Има бакалавърска и магистърска степен по “Управление на околната среда и ресурсите” от Бранденбургския технически университет в Котбус, Германия

Учил е също в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, Университета за природни науки и науки за живота във Виена, Централния университет на Венецуела в Каракас

 От 2007 г. е управляващ партньор в denkstatt - консултантска компания, която помага на бизнеса да управлява въздействието си върху природния и социалния капитал

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Хосейн Амир-Абдолахиан е роден през 1964 г. Завършил е Техеранския университет. Дипломат от кариерата, служил като посланик в Бахрейн (2007-2010), зам.-министър по въпросите на арабските и африканските страни (2011-2016), а също и специален съветник по външните работи на председателя на иранския парламент. От 25 август 2021 г. е министър на външните работи на Иран

Външният министър на Иран пред "24 часа": Военното сътрудничество на Техеран и Москва не е в ущърб на Украйна

Марек Слачик

Марек Слачик: Сделката за “Булсатком” трябва да бъде внимателно проверена

Иво Величков

Психотерапевтът Иво Величков: Поколенията Y и Z са “снежинки” – паник атаки и депресия, ако не им харесат поста в мрежата

Яна Маринова
Снимка: Архив

Яна Маринова: “Игра на доверие” е филм за личната ми история с домашно насилие

Д-р Дечо Дечев: Освен парите и леглото да върви с пациента

Д-р Дечо Дечев: Освен парите и леглото да върви с пациента

Красимир Вълчев

Красимир Вълчев: Повече знания, отколкото умения дава сега образованието ни

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Адриан Николов

Адриан Николов: Само високи заплати вече не стигат, за да сменят квалифицираните хора регион или държава – влияят средата и услугите

Директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков СНИМКА: "24 часа"

Любомир Кючуков: В Скопие победи македонизмът - от държавна доктрина стана национално верую

Доц. Христо Паунов: Референдумът на Слави Трифонов виси на косъм, другите два са под въпрос

Доц. Христо Паунов: Референдумът на Слави Трифонов виси на косъм, другите два са под въпрос

Симеон Караколев: Фермери остават без пасища заради фотоволтаици. Това е абсурдно!

Симеон Караколев: Фермери остават без пасища заради фотоволтаици. Това е абсурдно!

Момчил Андреев

Момчил Андреев: Банката не ви плаща лихва по депозита? Купете краткосрочни държавни ценни книжа

Иван Бърнев

Вместо да ограби или насили испанските си домакини, героят на Иван Бърнев оправя мивката им

Последно от

Последно от

Най-важното