Адриан Николов: Областите с университети дърпат по-бързо в индустрия и услуги, “бумтят” тези с по-качествено висше

https://www.24plovdiv.bg/mnenia/article/13179140 Адриан Николов: Областите с университети дърпат по-бързо в индустрия и услуги, “бумтят” тези с по-качествено висше Адриан Николов: Областите с университети дърпат по-бързо в индустрия и услуги, “бумтят” тези с по-качествено висше www.24plovdiv.bg
Адриан Николов, ИПИ
Адриан Николов, ИПИ

Русе, Габрово и Велико Търново имат добре развита индустрия, но не може да се сравняват със средата, създадена около “Тракия икономическа зона”, или промишления клъстер около София, казва икономистът от ИПИ

- Господин Николов, ако се съберат данните за брутния вътрешен продукт по области, както сте направили в новото издание на ИПИ “Регионални профили”, се оказва, че в Южна България заедно със София той е 3 пъти по-висок от този за Северна България. Би било много елементарно да си обясняваме всичко с липсващите магистрални връзки, няма ли и други съществени причини за тази диспропорция?

- Няма обаче как да пропускаме свързаността и инфраструктурата, особено предвид очевидния пояс на силна икономическа активност на юг от Стара планина около магистрала “Тракия”.

Но може да се каже, че инфраструктурата е малко или много тривиална -

пътните връзки на север рано или късно ще бъдат завършени

Няма как обаче да не споменем останалите ключови фактори. Демографията попоему е особено важна. Повечето северни области, като Варна тук е изключението, губят много бързо население и бързо застаряват, което означава, че губят работоспособно население още по-бързо.

Уменията и квалификациите също са от голямо значение, тъй като все по-малко инвеститори имат полза от неквалифицирана работна ръка, а виждаме значителни проблеми с подготовката и дори неграмотност особено в Шуменско, Силистренско, Добричко.

Важна е и самата бизнес екосистема - въпреки че области като Русе, Габрово или Велико Търново имат добре развита индустрия, тя не може да се сравнява със средата, която е създадена около “Тракия икономическа зона”, или пък промишления клъстер около София - област и Средногорието.

Важно е да отбележим също, че и на север все пак има добре развити части, ако гледаме не номиналния БВП, а отнесен спрямо населението - просто са много по-изолирани в сравнение с по-плътно взаимнообвързаните области на юг.

- Вижда ли се ли зависимост - областите, където има добри университети, да дърпат в развитието си пред другите?

- Определено има връзка между достъпа до относително качествено висше образование и развитието на местните пазари на труда и икономиката като цяло, особено що се отнася до развитието на услугите и секторите на индустрията, които са по-интензивни от гледна точка на знанията и уменията на работниците.

Разбира се, открояването на този ефект е трудно, най-малкото понеже висшите училища са съсредоточени в най-големите икономически центрове. Те със сигурност обаче играят важна роля в подготовката на работната сила.

Не бива обаче да забравяме качеството – водещите висши училища имат много по-голямо влияние от тези с по-ниски постижения, което обуславя и разликата между области като Варна и София от една страна, и Шумен и Благоевград от друга.

И четирите области имат висши училища, но едните са икономически лидери с бумтящи пазари на труда, другите изостават, и върху това въздейства и качеството на образованието и оттам – подготовката на кадрите в тях.

- Оказва се, че висшето образование не е образователният проблем на България – имаме предостатъчно висшисти. Но защо например Божурище, Козлодуй и Банско се оказват общините с най-голямо струпване на висшисти?

- Всяка една от тези общини е отделна история - Божурище е директно свързана със София, като включително много от хората, които живеят в нея, работят в самата столица. Същевременно жителите ѝ имат и много високи доходи, причина за които са добре платените работни места в услугите в София или пък в развиващата се индустриална зона.

В Козлодуй причината за многото висшисти е ядрената централа

- тя почти напълно доминира местния пазар на труда, а спецификата на работата там изисква голям дял на висшистите сред наетите.

Банско е по-неясен случай, като обяснението най-вероятно се крие в желанието на значителен дял от работещите от разстояние да напуснат големите градове. А туристическите общини с чиста природа са естествено място за това.

Впрочем редно е да се замислим и за самото качество на висшето образование - въпреки че самото му наличие, видно от всички проучвания дава значително по-добри резултати на пазара на труда, далеч не всички университети и специалности дават еднакво качество и еднакви постижения.

По тази причина би било изключително интересно да се анализират и компетенции, и умения на работниците в различните региони, но на този етап това изглежда като много тежка задача.

Трябва да имаме предвид и че

далеч не целият бизнес се нуждае от висшисти

- в индустриалните части на страната, да речем, наблюдаваме високи дялове на хората със средно и професионално образование, но това видно не е пречка пред развитието им. Пречка представляват високите дялове на хора с основно и по-ниско образование - тяхната интеграция в съвременния пазар на труда е много трудна.

- Не е ли всъщност средното специално образование по-важно и би трябвало да е водещо като брой на хората за регионите, в които има силно развита промишленост?

- Да, там обаче и много специфичните умения са от значение. Да речем човек, който досега е работил в шивашки цех, трудно се преквалифицира да работи в металургично предприятие.

По тази причина в началото на тази година направихме едно систематично сравнение на структурата на професионалното образование и заетостта по сектори на областно ниво. Очаквано, на места идентифицирахме големи различия, като

най-голямо свръхпредлагане има за земеделско и туристическо образование,

което просто не се търси достатъчно, за сметка на различните аспекти на преработващата промишленост, строителството, информационните и комуникационните технологии.

Тук много добро решение е и дуалното образование, в което местни фирми вземат на работа ученици още докато са в училище като допълнителна практическа подготовка. Този подход едновременно дава плавен преход към постоянна заетост и насочва към усвояване на умения, които са релевантни на съвременното производство.

Помоему, колкото по-широко се застъпва дуалното образование, толкова по-добре ще се представят професионалните училища. Разбира се, след като се оправи и общата структура и се съобрази с потребностите и търсенето на пазара на труда.

- По какво според вас пандемията и принудата за преминаване към онлайн обучение се отразяват върху резултатите на учениците за 2021 г.?

- Пандемията определено е голям проблем, чиито ефекти върху учениците ще чувстваме години напред.

Още в самото начало на онлайн обучението на база на PISA данни оценихме, че горе-долу

едно на десет деца няма да може да участва пълноценно в него

- било заради достъп до техника, било заради неподходяща среда за учене в дома.

В резултат на пандемията много деца не успяха да участват пълноценно в и без това затруднения учебен процес.

Оценяването на точния ефект обаче е много трудно - на база на зрелостните изпити и външни оценявания не може да се правят конкретни изводи, а систематично проследяване на знанията и уменията на учениците по друг начин почти не се прави. Може би ще го видим в следващите издания на големите международни проучвания, в сравнителен контекст.

- А какво му е особеното на Смолян, че от години наред е с такива завидни успехи в средното образование?

- Що се отнася до Смолян, там

обяснението се крие най-вече в систематичните усилия на местната власт

и системата на образование, които работят и със семействата, и извънредно със самите деца. За съжаление, местният пазар на труда обаче не е достатъчно развит, за да се задържат там най-добрите ученици.

- Установихте, че има области, които се развиват бързо в различни сфери, могат ли те да издърпат напред цели региони от България?

- Областите са много голяма единица – този ефект го наблюдаваме по-скоро между отделни общини, където една силна местна икономика “повлича” и околните в търсене на още работници и места за инвестиции. Между областите по-скоро има конкуренция – за младежи, за инвестиции, за проекти. Това е и причината поради която изучаването на успешните примери е полезно на възможно най-ниското ниво – община или дори град, за да можем да определим кои са ключовите фактори на успеха.

- Според вас дали и доколко властта у нас – и местната, и централната, успява да се адаптира към намаляващото население? Не трябва ли да се преразгледат много политики, за да се приспособят и управлението, и бизнесът към демографския проблем, който в никакъв случай не може да се реши краткосрочно?

- На този етап властите, особено централната, се правят, че демографски проблем не съществува. Някои местни власти го отчитат, но пък там липсва достатъчно ресурс за да се водят смислени политики.

Иначе, за облекчаването на демографските проблеми

единственото решение е трайното подобряване на доходите и стандарта на живот,

съчетан с по-голяма институционална стабилност - работата на съдебната система особено често се сочи като голям проблем, защото липсва усещане за справедливост.

Обратно, политики на дребно, особено с помощи от по няколкостотин лева месечно, не решават генералните проблеми, които спират домакинствата да отглеждат повече деца.

От гледна точка на държавата важно е най-вече адаптирането - фокус върху подобряване на образованието и уменията, в което има много поле за развитие, както и привличане на инвестиции с висока добавена стойност. С други думи, трябва да се съсредоточим върху изстискването на максималния потенциал на все по-малкото население.

CV

Роден е на 28 август 1990 г. в София

Завършил е НГДЕК “Константин Кирил Философ”

Завършил е Варшавския университет и магистратура по сравнителна политология в Университета в Тарту, Естония

Работил е като репортер международник в “Дневник”, анализатор в Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) и е бил член на борда на Българското либертарианско общество

От 2017 г. е анализатор в Института за пазарна икономика

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Мнения

Евро
СНИМКА: Pixabay

Иван Костов е гуру, но не и за еврозоната

Министерството на правосъдието КАДЪР: Фейсбук/Министерство на правосъдието на Република България

Клел съм се да спазвам конституцията, а не да изпълнявам желанията на Крум Зарков

Вицепрезидентът Илияна Йотова

Илияна Йотова: Защо партиите се страхуват да кажат преди изборите с кого може да управляват

Народен театър "Иван Вазов"
СНИМКИ: АРХИВ

Ars longa, politica brevis*

Хора се събират на мястото на срутена сграда в Хама, Сирия, след земетресението. СНИМКА: Държавна информационна агенция САНА.

В епицентъра е и ядрото на бежанския поток от Сирия - сега ще се засили

Евро
СНИМКА: Pixabay

Част на про-евро умнокрасивитета съвсем се оплитат с валутния борд

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Мнения

Пропускателният път към църквата "Св. Спас" в Скопие, където са  положени останките на Гоце Делчев.
СНИМКА: СТОПКАДЪР БИ ТИ ВИ

Благодарим на “европейската” македонска полиция - поне не спря тока на официалната ни делегация

инж. Димитър Куманов

Инж. Димитър Куманов: Не сме подготвени за бедствие от мащаб като в Турция, а сме в една и съща сеизмична зона

Росен Карадимов

Росен Карадимов: ББР може да предложи финансиране според региона, за да се преодолеят дисбалансите

Икономиката през 2023-а: Без рецесия, със спадаща инфлация, но високи лихви

Икономиката през 2023-а: Без рецесия, със спадаща инфлация, но високи лихви

Полиция СНИМКА: Pixabay

Кому се усмихват малолетните богини?

Хосейн Амир-Абдолахиан е роден през 1964 г. Завършил е Техеранския университет. Дипломат от кариерата, служил като посланик в Бахрейн (2007-2010), зам.-министър по въпросите на арабските и африканските страни (2011-2016), а също и специален съветник по външните работи на председателя на иранския парламент. От 25 август 2021 г. е министър на външните работи на Иран

Външният министър на Иран пред "24 часа": Военното сътрудничество на Техеран и Москва не е в ущърб на Украйна

Последно от

Последно от

Най-важното