Изостана тежко от пандемията насам и най-вече във въртележката на инфлацията през 2022 г.
Парламентът тези дни създаде нова интрига по отношение на минималната заплата, като на комисия беше подкрепена
иновация, наречена “брутна минимална заплата”,
с която добавките към заплатата да станат част от минималната заплата. Обаче парламентът преди коледната ваканция е затрупан от други спешни неща – като удължаването на бюджета и регулиране на горивата, съответно едва ли ще успее въобще да приеме каквито и да са промени за минималната заплата тази година.
Правителството от своя страна дълго време твърдеше, че въобще няма да се занимава с минималната заплата, защото няма нов бюджет и защото е служебно. Когато парламентът започна да гласува закони в тази посока обаче, изведнъж и правителството се сети, че то има правомощия за минималната заплата и реши да предложи собствен вариант за увеличение, но доста по-скромно. Финансовият министър от своя страна обяви, че дори да се вдигне минималната заплата, това трябва да се отложи за юли 2023 г., когато евентуално ще има нов бюджет.
Кашата изглежда пълна, като служебното правителство, парламентът и партиите се обвиняват едни други. Но всъщност проблемът е много по-стар. Проблемът се корени в това, че минималната заплата в България се определя административно,
без никакъв обективен механизъм,
който да обвързва заплащането с реалната ситуация в страната.
Още преди години се стигна до извода, че минималната заплата трябва да се определя по обективен механизъм, а не административно или по партийни и предизборни подбуди. В България беше решено, че този механизъм ще се изработи в съгласие между работодатели. Логиката е, че синдикати и работодатели най-добре могат да изготвят този механизъм, като включат в него както икономически, така и социални показатели. Такива биха могли да бъдат например реален икономически растеж, производителност на труда, безработица, състояние на пазара на труда, инфлация и разходи за живот, образование, дори емиграция и регионални различия и т.н.
Обаче нищо подобно не се случва. Така и не се стигна до механизъм за минималната заплата. И през това време минималната заплата
продължава да се определя “на око”
без никаква връзка с реалността. В някои години работодателите се оплакват, че расте твърде много и непредсказуемо, в други години синдикатите пищят, че инфлацията я изяжда. И всяка година се губи огромно политическо и обществено внимание да се обсъжда минималната заплата, вместо това време да се използва за нещо полезно.
Вече цяло десетилетие чакаме синдикати и работодатели
да се разберат за механизъм за определяне на минималната заплата. Те не го правят. Това е проблемът.
Колко време да чакаме синдикати и работодатели да се разберат? 20-30 години? Явно, че с чакане няма да стане. Затова е добре, че парламентът започна да се занимава с тази тема. Все някой трябва да направи нещо, дори да не е най-доброто. Социалните партньори трябва да разберат – ако те не се споразумеят за механизъм за минималната заплата, политиците ще им наложат нещо, което няма да се хареса нито на работодатели, нито на синдикати.
За мен конструктивният подход е парламентът да приеме временен механизъм за определяне на минималната заплата, който да действа, докато работодатели и синдикати се разберат за по-добър механизъм. Това ще стимулира социалните партньори да седнат и да се разберат за нещо смислено.
Но докато това стане, може да действа временен механизъм, при който минималната заплата е около 50% от средната. Някои казват, че това е прекалено много, но всъщност преди пандемията минималната заплата в България беше толкова – около 50% от средната. За петте години преди да започне пандемията, минималната заплата е точно 50,2% от средната (използваме средната заплата за предходните 4 тримесечия преди изготвяне на бюджета, тоест от юли на едната година до юли на следващата).
Минималната заплата изостава от средната от пандемията насам, но най-вече през 2022 г. заради високата инфлация. Ако се запази настоящата минимална заплата и през 2023 година,
тя ще спадне рязко на едва
43% от средната заради високата инфлация. Ако се допусне такова изоставане, догодина минималната заплата ще трябва да нарасне шоково, за да настигне растежа на средната, което едва ли ще е много приятно за бизнеса. Такива шокове не са полезни. Така че по-добре да се намери някакво решение сега, а не да се отлагат проблемите за следващото правителство.
Междувременно не по-маловажно е и да се работи за по-ускорено вдигане на средната заплата, която също все още изостава от инфлацията. При толкова щедри компенсации за тока, които плаща държавата на бизнеса, трябва да се намерят малко средства, за да се компенсира поне инфлацията. Да не говорим, че тази програма е “на калпак” и прахосва пари, като дава помощ дори на бизнеси, които печелят от кризата (включително на петролната рафинерия “Лукойл - Нефтохим”). Едно преразглеждане на тази програма може да освободи милиарди за други цели, което ще намали и дълговото бреме за догодина.
