По традиция на 25 януари Българското национално радио раздава годишните си награди. Те носят името на първия главен ръководител на Радио София, назначен през същата 1935 година, когато цар Борис III учредява националното радио с Указ № 25. Сирак Скитник остава на този пост осем години до смъртта си. Създал информационната служба, избрал редакторите, пазил политическата безпристрастност и държавността.

Засадил дори брезите пред сградата на радиото, за която лично дал идея на немските архитекти. Роден е преди 140 г., сърцето му спира преди 80 г. Воювал и в Междусъюзническата, и в Балканската, и в Първата световна война, тежко ранен, но оцелява и двайсет години живее с парче от шрапнел в гърдите си. Рисковано било да го извади. Въпреки това отива да воюва и през Втората световна война, има кръст за храброст.

Още много удивителни факти има да се припомнят от достойната му биография на художник, писател, администратор с дух към новаторството и с безупречно око – и за естетика, и за критика. Днес ползваме термина “приоритет”, но Сирак Скитник е запомнен с дарбата си безпогрешно и мигом да отсява какво си заслужава и какво е негодно, с какво и с кого да се заеме, на кого да разчита, какви записи, какви дирекции и стандарти да сложи като основен камък в националното радио, в една от основните обществени медии.

Ето как намерил псевдонима си 17-годишният Панайот Тодоров от Сливен, изпратен да учи в Богословското училище в Самоков. Разхождал се в планината, приседнал да почине и с тояжка си драскал черти по земята. Очертала се думата Сирак. След нея още една - Скитник. В края на втората дума

от праха се показала старинна монета,

след нея още няколко… Било знак и свише, и от дълбините, че името на Сирак Скитник ще се запомни.

Не просто съкровище, а “многогранатен брилянт” го нарича Петър Увалиев и пояснява: “Той беше копой, който по Божи промисъл и по незнайни пътища надушваше утрешното, преди още то да е прекрачило прага на днешното”. Съратниците му се удивляват от таланта и волята, от размаха на идеите и от човечността на всестранно надарения художник, литератор, сценограф… Сирака е една от малкото у нас консенсусни личности, оценена и приживе, и се извисява с яркия си принос за основаването на обществените медии.

Чак не е за вярване, че нито един от съвременниците му

не го е мразил или очернял! Бил любимец

и на кръга “Мисъл”, журналистката Ана Каменова подчертава как всеки искал да се допитва до Сирака за какви ли не намерения, а после тичал да му разкаже какво е станало. Вратата на Сирака винаги била отворена. “Той беше като вековен дъб, под чиято сянка се криехме всички”, с обич го описва и Елисавета Багряна.

“Когато създаваше Българското радио, той вложи огромно сърце, забележителен ум и творчески талант. Не мога да забравя онова широко, добродушно лице, от което дъхаше изкуство, откритост към света, надежда в духовното бъдеще на нашия народ. Сирак Скитник е жив, той е с нас и дано винаги бъде у нас. Историческият път на нашия народ се нуждае твърде много от такива духовни личности, носители на изкуство, на въображение, на добра воля”, покланя се Богомил Нонев, когато му връчват първата от 22 до днес награди “Сирак Скитник”.

Сиротни сме за духовни отци, за визионери и неопетнени авторитети,

в XXI век още повече. Създателят на Българското радио е толкова едра, безспорно добра и убедителна фигура, че само с едно събитие няма как да се припомнят делата му. Предстоят два негови юбилея, а една цяла година няма да стигне за паметта, изяществото и примерите, завещани от Сирак Скитник! Оставил ни е огромно наследство - медийно, звуково, институционално, естетическо, и също и като строител на публична институция. Няма друга обществена медия у нас, в чиято основа да блести толкова мощен основоположник.

“Младите му дължат много и не са се отплатили

с нищо на неговата памет”, подчертава Леон Даниел. “За българската културна история, пред която всички сме преходни, той беше най-ярката колоритна, свободна и многостранна личност, борец за една по-висша култура”, величае го писателят Константин Константинов, следващият директор на радиото. “Чрез него ние обикнахме още повече земята си, чрез радиото той направи да бъдем по-добри българи”, обобщава един от първите редактори в радиото - Есто Везенков.

Два града – Сливен и София – са увековечили Сирак Скитник с галерия, с гранит и мрамор. Името му свети с повече лъчи от паметник. Книги, референции, спомени, каталози, изложби… Само списъкът със заглавията за Сирака надхвърля 15 страници, и те ясно говорят за престижния му почерк в българската култура, изкуство, медии. Имаме не само да се любуваме на пейзажите на Сирака и да препрочетем есетата му. Дължим да не забравим всеотдайността на първия директор на нашето национално радио. И да изровим от праха на миналото една безценна българска монета.