Ще има достатъчно хартия за всяка машина при избори на 2 април
- Има ли държавата готовност за избори на 2 април, г-н Димитров? Проблемът с хартията за машините изглежда решен.
- Разбира се, че имаме готовност - в понеделник цял ден гласувахме с три различни вида хартия на машина и нямаше никакъв проблем. Имахме съмнения каква ще бъде шпулата - ролката, на която се навива хартията по предписание. Досега са давани шпули от по 1 инч, а тези, които ни се предлагат, са по-големи, но вършат същата работа. Казвам го, за да е ясно, че ще има достатъчно хартия за всяка машина за избори на 2 април.
- С връщането на хартиената бюлетина се връщаме и към стари практики. Има ли ЦИК идеи за оптимизация?
- Преди разпечатката от машината се наричаше отрязък, сега се нарича бюлетина. С нея се потвърждава изборът на гласувалия. Няма никаква разлика! Протоколът е един, в него ще влизат преброените ръчно бюлетини (отрязъци) от машината и преброените хартиени бюлетини.
- Не посочваха ли обаче мнозина тъкмо ръчното преброяване като проблем?
- Дали ще преброиш голяма, или малка машинна бюлетина - няма значение. Всяка една е равна на друга. И ако се преброят примерно по 55, това е числото, което ще се запише в протокола. А нали броят на гласувалите ще се сравнява с броя на подписите? Когато равенствата са изпълнени, всичко ще е наред.
Вероятно малко повече пари ще се похарчат в районните комисии, където ще работят малко повече оператори, за да преобразуват в запис написаните на ръка протоколи. Всъщност машинното гласуване улесняваше тази част, но това съвсем не означава, че е единствената възможност. И преди всички числа са се набирали на ръка.
- Според последното преброяване на НСИ би трябвало да има разместване в бройката на мандатите за всяка област, които се изчисляват въз основа тъкмо на тези резултати. Очакваше се София да увеличи мандатите си. Ще предприеме ли ЦИК действия в тази посока?
- Ще има размествания за около 5-6 мандата. 4 мандата ще се добавят в трите софийски избирателни района. Това ще коства на няколко други места намаляване на мандатите.
- Как стои въпросът с гласуването от чужбина?
- Без промени. Там, където е имало секции, пак ще има, там, където е имало машини, ще изпратим пак машини. Но ще е възможно да се гласува и с машина, и с хартиена бюлетина.
- На предишните 3 парламентарни вота имаше сериозен спад в избирателната активност. Колко би върнала пред урните хартиената бюлетина?
- Според мен на предстоящия вот ще гласуват около 200 хиляди повече в сравнение с последния.
- Ще падне ли под 40% активността?
- Активността падна толкова ниско на последния вот, че ако слезе още надолу, ще означава нещо като организиран бойкот.
- Като политолог очаквате ли забележим резултат за формации като НДСВ, като ИТН?
- Практиката у нас показва, че когато една партия загуби позиции в предходно гласуване, т.е. излезе от оборот, трудно ги възстановява, даже е почти невъзможно. Спомнете си как НДСВ загуби половината си избиратели на европейските и парламентарните избори през 2009 г.
- Такава съдба ще сполети ли някоя от партиите на терена в момента?
- Едва ли сред 7-те партии в днешния парламент има такива. Очаквам обаче да се появи още един играч - коалицията на напусналите БСП през последните 5-7 г., която се нарече “Левицата". Подобна е на немската “Ди линкен”, която се състоеше от остатъци от ГЕСП и отпаднали от Социалдемократическата партия.
- Какъв ще е според вас изходът от новите избори?
- Очаквам малко по-нисък резултат за “Продължаваме промяната” и много малко по-висок резултат за традиционните партии като ГЕРБ, ДПС и БСП. Няколко разместени мандата обаче може да означават, че ще са възможни само няколко определени коалиции. Това ще зависи от т.нар. четирипроцентови партии.
И понеже в публичното пространство много се говори за срещата на ГЕРБ, БСП, ДПС и “Български възход” - за мен тя е изпреварващ сигнал за следизборна коалиция. Важно е обаче каква подкрепа ще получи “Български възход". Другите три партии поддържат устойчив резултат в разпределянето на мандатите.
CV
Доц. Димитър Димитров е роден е през 1952 г.
Завършил е социология във Варшавския университет.
Преподавател e в катедра “Политология” в СУ.
Член на ЦИК (1994-2005) и на обществения съвет към временната комисия за изработване на нов изборен закон в 42-ия парламент.
Член е на ЦИК от 2019 г. по предложение на Асоциацията на политолозите от квотата на ГЕРБ, беше неин говорител, а сега е един от четиримата ѝ зам.-председатели.
