- Какво значение има дали ПП и ДБ са заедно, като това не решава политическото уравнение
- Като нищо ще има и още едни парламентарни избори - партиите се боят от коалиции преди местния вот
- И да дойде редовно правителство с основа само 1,3 млн. българи, това нищо добро не вещае
- В политиката 1+1 може да е и 3, и 1. Ако ПП и ДБ са заедно, реденето на листи ще е сериозно напрежение
- Г-н Ганев, отиваме отново на избори. Това ще е пети парламентарен вот само за две години. Както споменахте наскоро – рекорд в следосвобожденската ни история. Вижда ли се решение на политическата криза след новите избори?
- Една от големите спирачки за решаването на политическата криза е нежеланието да се плати висока политическа цена преди местните избори. Коалиция между ГЕРБ, ПП и ДБ ще бъде разрушителна за Петков и Василев, а хартиена коалиция ще навреди силно на ГЕРБ. Парламентарните избори, които предстоят, пък ще са още по-близо до местните избори. И ако политическата ситуация не се промени, като нищо ще отидем на още едни парламентарни избори, но този път вероятно на една дата с местните.
- Говори се за обединение между “Продължаваме промяната” и “Демократична България” преди предстоящия вот. Това не може ли да промени ситуацията?
- Политическото уравнение изглежда по следния начин – ГЕРБ, ДПС и “Възраждане” имат мнозинство в настоящото Народно събрание. Тези партии, разбира се, не могат да излъчат кабинет по твърде много причини, които няма нужда да изреждам. Но тяхното мнозинство означава друго – че не може да има кабинет, без някоя от тези три партии да участва в управлението. Това, което гледам като социология в последните няколко месеца, ми говори, че тези три партии в следващото Народно събрание отново ще имат мнозинство. Което какво означава? Ще бъдем изправени пред същата ситуация. И какво значение тук има дали “Продължаваме промяната” и “Демократична България” ще бъдат, заедно или поотделно?
- Търсеният ефект от обединението вероятно е да съберат по-голяма подкрепа, отколкото ако са отделно?
- Този въпрос е много спорен. Имали сме успешни примери на предизборни коалиции, които са постигали резултат, който е по-висок от сбора на отделните партии – такава беше коалиция “Обединени патриоти”, която през 2016 и 2017 г. постигна резултати много над сбора на електоратите на ВМРО, НФСБ и “Атака”. Имали сме обаче и неизброимо много предизборни коалиции, които са постигали обратния ефект. Или по друг начин казано - в политиката 1+1 невинаги е равно на 2. Може да бъде равно на 3, но може да бъде равно и на 1.
Изглежда, че двете формации поемат сериозен риск. Защо го правят?
За подобно обединение имаше идея още на предишните избори през октомври миналата година. Инициатори обаче бяха “Демократична България”. Петков и Василев тогава смятаха, че ще могат да победят ГЕРБ самостоятелно. Изборните резултати ги опровергаха. Сега по всичко личи, че нямат надежда за победа със самостоятелно явяване и търсят обединение с ДБ, за да опитат да си върнат първото място. Но дори и това да стане, ефектът ще е само психологически, защото първото място не решава политическото уравнение. Мнозинството ще изисква коалиция от няколко формации. А ПП и ДБ нямат потенциални партньори.
- Според вас при евентуално обединение на ПП и ДБ 1+1 на 1 или на 3 ще бъде равно?
- Всичко зависи от това как успеят да разкажат тази коалиция и как ще се стиковат двете формации в оставащите два месеца до изборите. Предизвикателството е много сериозно. Позитивният ефект за тях би могъл да бъде, че това обединение може да увлече избиратели, които по принцип биха си останали вкъщи.
Мотивът на тези избиратели да гласуват за коалиция между ПП и ДБ би могъл да бъде победа над ГЕРБ или просто да привидят нещо ново в това обединение. Пасивите обаче не са малко. На първо място, в електоралния профил на “Продължаваме промяната” личат ясно социални групи, които много трудно биха могли да възприемат вариант, в който да гласуват едновременно и за “Демократична България”. Имам предвид най-вече хора в по-малки населени места, пенсионери, хора с по-ниски доходи, за които ДБ е много далечна формация, меко казано. По-ясният идеологически профил на ДБ, особено в икономически аспект, пък може да дистанцира техни симпатизанти от подобна коалиция. Но нищо от това не е такова предизвикателство, каквото ще бъде реденето на листи. Няма как да няма разочаровани и от двете страни. Това може да доведе до сериозно напрежение, което е последното, от което имат нужда в предизборна кампания. Дори и това напрежение да не излезе публично, то може да блокира работата на цели структури по места.
- Какви са очакванията ви за изхода от сблъсъка на предстоящия вот?
- Ако обединението между ПП и ДБ се осъществи, ще имаме сериозен сблъсък за първото място. Подобна ситуация ще мобилизира и електората на ГЕРБ. Интригата ще бъде именно за победителя. По-надолу в подреждането изглежда по-скучно. Не се вижда сериозна динамика нито при ДПС, нито при “Възраждане”, нито при БСП. “Български възход” ще тръпне до последния момент за влизането си в следващия парламент. Сблъсък между евентуално обединение на ПП с ДБ, от една страна, и ГЕРБ, от друга, без съмнение ще е основен. И това е сблъсък не само на две формации, а на два оформени още преди месеци лагера. “Продължаваме промяната” и “Демократична България” се оформиха недвусмислено като либерален лагер, звучащ като типичните си западноевропейски образци, а и като електорален профил – от по-големи градове, по-заможни, по-млади. ГЕРБ пък от своя страна, стоят по-консервативно, по-локално, по-вкоренени в тукашния ни терен. Като профил са по-скоро хора на средна възраст, от областните и по-малките градове със средни доходи. В този смисъл освен сблъсък на две формации, на предстоящите избори ще имаме и тектоничен сблъсък на две социокултурни плочи.
- НДСВ проведе свой конгрес и дадоха заявка за участие в изборите. Какво може да постигне възродената царска партия?
- Скептичен съм към подобни възкресения. Въпреки обновеното лидерство, не се вижда нещо кой знае колко различно нито като идеи, нито като лица. Самостоятелно явяване ще ги остави извън парламента, но не изключвам да се включат в някоя предизборна коалиция. НДСВ е марка, която носи определен политически капитал и може да бъде използвана.
- “Възраждане” каква участ има и къде попада?
- Няма да се изненадам, ако “Възраждане” отбележат ръст на предстоящите избори. Само че този ръст няма да е онзи двойният, който регистрирахме между ноември 2021 и октомври 2022 г. Не съм склонен да поставям някакъв таван на Костадинов в проценти, но със сигурност “Възраждане” вече е близо до него и ръстът му ще е много по-труден оттук насетне. Основната причина за това са твърде крайните позиции на Костадинов. Българите не сме крайни хора и радикалното поведение плаши.
- С връщането на хартиената бюлетина има ли шанс да се вдигне катастрофално ниската избирателна активност от последния вот? Или всеобщото разочарование от политиците и галопиращите цени са по-силният аргумент “да не им гласувам”?
- Връщането на хартиената бюлетина със сигурност ще върне някаква част от избирателите, които на последните няколко избори си останаха вкъщи, чувствайки технологична дистанция от машинното гласуване. Това обаче не означава, че избирателната активност като цяло ще бъде по-висока, защото пък част от хората ще останат съвсем съзнателно вкъщи, уморени и изнервени от поредния парламентарен вот. Трудно е да преценим кое ще надделее. Тенденцията от април 2021 до октомври 2022 г. е категорична – активността е само надолу. Проблемът обаче не е само в числата – колко точно процента е активността и дали е най-ниската. Проблемът е, че има реален шанс да гласуват под 2,5 милиона. Представете си само каква легитимност би имал следващият парламент? Ако този парламент излъчи редовно правителство от малко повече от половината народни представители, нали разбирате на каква основа ще легне то – на около 1 милион и 300 хиляди души. Ами неговата легитимност? Нищо добро не вещае това в средносрочен план.
CV
Димитър Ганев е роден през 1986 г. във Варна.
Магистър по политология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Доктор по политология. Главен асистент в катедра “Политология” на СУ и преподавател там.
Научните му интереси са свързани с проблематиката на българския преход.
Съосновател на изследователския център “Тренд”.
