Рецесия в България? Малко вероятно

От професионален интерес следя всички икономически прогнози за България, както от местни, така и от международни институции. Има нещо забележително – нито една прогноза не предвижда рецесия в България. Дори есента, когато имаше сериозни притеснения за рецесия в цяла Европа заради енергийната криза – дори тогава нямаше нито една прогноза за рецесия в България. Дори тези институции, за които знаем, че по традиция

са песимистично настроени към България –

дори те нямат прогноза за рецесия.

Интересно е също, че прогнозите залагат на значителен спад на инфлацията в България през 2023 г. Някои дори предполагат, че към края на годината инфлацията ще изчезне като проблем и ще забравим за нея. За 2024 г. консенсусът е за ниска инфлация и бързо ускорение на икономическия растеж.

Но нека се върнем на 2023-а - очаква се да избегнем рецесия, но все пак икономическият растеж ще се забави. За това развитие има разнопосочни фактори, които обаче сами по себе си са динамични и противоречиви.

Основното притеснение доскоро беше, че външната среда ще се влоши, съответно това ще повлияе негативно на българския износ. През лятото и есента на миналата година очакването беше, че Германия ще изпадне в рецесия през зимата заради дефицит на газ, поради което

много заводи ще трябва временно да затворят

Това очакване обаче бързо се променя в позитивна посока.

Прогнозите за Германия и Европа се движат в позитивна посока в последно време, защото дефицит на газ няма – напротив, цените му в Европа паднаха до нивата от преди началото на войната в Украйна.

Енергийната криза също върви към приключване, което успокоява и цените на тока. Самото германско правителство доскоро очакваше рецесия в Германия, но вече очаква малък растеж. Тези дни канцлерът на Германия разкритикува прогнозите от преди година, че икономиката ще рухне без руски газ. “Газпром” спря газа, но нямаше никакво рухване - Германия бързо построи няколко терминала за втечнен газ и избегна проблеми.

Енергетиката не събори Европа и това поражда всеобщ оптимизъм, което се вижда и в проучванията на бизнеса, и на фондовите борси. Някои сектори на германската и европейската икономика дори се ускоряват, например автомобилостроенето, съответно това е позитивно и за България, където има редица заводи за автомобилни части и компоненти.

Но все пак има и фактори, които ще ограничат растежа. Например през 2023 г. се очаква значително повишение на лихвите от Европейската централна банка, която си е поставила за цел да върне инфлацията в еврозоната до ниски нива.

Пред ЕЦБ стои трудната задача да вдигне достатъчно лихвите,

за да елиминира инфлацията, но да не прекали, за да не вреди на икономиката.

Ако погледнем данните за 2022 г., на практика цялата индустрия отчита солиден растеж с три изключения, при които има минимален спад, като изделия от текстил и каучук. Обаче част от този растеж няма да продължи през настоящата година. Повечето сектори напълно се възстановиха от пандемията. Други спечелиха максимално от енергийната криза, но какво ще правят, когато тя приключи?

Например енергетиката през 2022 г. работи на пълен капацитет и няма накъде повече да увеличава. Напротив, цените на тока постепенно намаляват и това ще се задълбочи през пролетта – което ще доведе до по-малко износ на ток, и то на по-ниски цени, съответно и

свръхпечалбите в енергетиката ще започнат да се изпаряват

Накратко, няма да можем да разчитаме на енергетиката директно да допринася за растежа на икономиката. Но намалението на цените на енергията само по себе си ще е стимулиращо за всички останали сектори на индустрията и икономиката.

В същото време имаме сектори от услугите, които не са се възстановили от пандемията – като туризма, така че при тях възстановяването ще продължи и дори ще се ускори. Тук има голям потенциал. Ако сега се положат повече усилия за реклама и увеличаване на резервациите, туризмът спокойно може да замести енергетиката като двигател на растежа.

Отделно 2023 г. е уникална година с огромни възможности по европейските фондове и плана за възстановяване. Отпушването на този многомилиарден потенциал не просто ще гарантира избягване на рецесия, но може да доведе и до висок растеж. България има достъп до около 50 милиарда лева европейски фондове по различните програми и плана за възстановяван, но постоянно се появяват нови възможности. Например тези дни от Австрия дойде инициативата Европа да финансира

с 2 милиарда евро инвестиции в засилване на

охраната на границата на България с Турция. Европейските пари са много и необятни, въпросът е да имаме организация, за да ги използваме полезно.

Но да не забравяме и двете уникални възможности за ускорение на растежа през настоящата година – влизането в Шенген и еврозоната.

Примерът на предишни разширения показва солиден растеж върху инвестициите и доходите. А инвестициите и доходите са точно тези неща, които пострадаха заради енергийната криза и инфлацията. Тръгнат ли нагоре инвестициите и доходите, икономиката неизбежно расте бързо. Вместо да се задоволяваме с избягване на рецесия, би трябвало да гоним висок растеж през 2023 г. и след това.