Медицинският университет трябва да плаща на университетските болници - така “Александровска” например ще може да изплати задълженията си за 5 години. Всичко това зависи от принципа, казва изпълнителният директор на УМБАЛ “Иван Рилски"

В брой 27 от 2 февруари 2023 г. “24 часа” публикува първата част от интервюто с д-р Дечо Дечев, който остава изпълнителен директор на УМБАЛ “Св. Иван Рилски”, след като в понеделник министър Асен Меджидиев написа резолюция “не” на молбата му за напускане.

Д-р Дечев разказва защо здравето и образованието са сферите, за които държавата носи отговорност пред гражданите, защо моделът - дайте да отворим пазара и той ще реши коя болница да остане и коя не - не работи в държава, поставила си за цел равноправен достъп на хората до здравеопазване. А достъпът до здравеопазване и качеството на здравните услуги са двата огромни проблема пред здравната система В България, обяснява той.

Тревожно звучи констатацията му, че европейските стандарти за качество се покриват едва от 10-ина лекари във всяка специалност.
Бившият шеф на НЗОК не приема често повтаряната теза, че парите за здравеопазване са малко.

“Ако ресурсът се преразпредели, ще е достатъчен за покриване на базови изисквания за достъп и качество. В държавата има 60-ина болници, които изнасят по-голямата тежест на системата.

През 2000 г. болниците са били 143, сега са 387. Ако 5 млрд. лв. разпределите между 143, вместо между 387, значително ще се подобри достъпът и качеството на здравеопазване, казва д-р Дечев.

Той обяснява и защо дяволът в здравеопазването е в политическия модел, как политиците използват здравеопазването за партийни цели, защо има огромен корпоративен интерес към сектора. И къде е спасението?

Трябва да има визия за системата и тя да се поддържа независимо кой ще е на власт, твърди изпълнителният директор.

От интервюто ще разберете как една от най-успешните болници "Св. Иван Рилски" разби теорията, че държавното здравеопазване е само губещо.

За д-р Дечев в момента е най-важно да вдигне на крака Белодробната болница, която се вля в “Св. Иван Рилски”: Ще решим този държавен проблем - да има държавна белодробна и качествена болница.

- Д-р Дечев, казахте, че двата основни проблема пред здравеопазването са достъпът на хората до здравеопазване и неговото качество. Качеството няма ли да се подобри, ако касата не е една, а има конкуренция между различни фондове?

- Вероятно ще има позитив. За разлика от сега, когато НЗОК е длъжна да сключи договор с всеки един изпълнител, когато фондовете са повече, те ще си избират с кого да подпишат. Това е положителната част на нещата.

Но като знаеш, че в еди-кое си градче болницата не е добра, с нея договор няма да сключи никой. И хората пак ще преграждат пътя и политиците пак ще кажат - болницата остава.

В цивилизования свят здравната система освен медицински има и социални функции. Те са делегирани на общинското здравеопазване, но не на базата на търговски модел, а на база на бюджети.

При бюджетното здравеопазване се губи интересът да отчиташ дейности, които не си извършил. Персоналът знае, че ще си получи заплатата независимо от това, колко болни е отчел. Най-важното е, че така ще е осигурен достъпът до здравеопазване, включително и на пациенти, които са социално слаби.

Целият бюджет на всички общински болници в касата е не повече от 15% от общоболничния бюджет. Какво пречи от квотата на държавата в този общоболничен бюджет, който е около 1/3, да се финансира общинското здравеопазване под формата на гарантиран бюджет.

Двете системи не си противоречат и пример за това е здравният модел в Гърция.

- От много години се говори за нуждата от национална педиатрия? Служебното правителство твърди, че този път проектът ще тръгне. Какво мислите за детската болница?

- Преди да ви отговоря на този въпрос, някой в държавата трябва да отговори на въпроса как ще се издържа тази болница – дали в рамките на съществуващия търговски модел на здравеопазване?

Ако отговорът е положителен, бих ви отговорил веднага, че тази болница няма цветущо бъдеще.

- Д-р Дечев, хората вярват, че най-добрата медицина е в университетските болници - заради специалистите и заради техниката. Какво обаче печелят болниците от това, че са университетски?

- И в отношенията между университет и университетските болници липсва държавата. Държавата е делегирала обучението и специализацията на медиците на университетите, за което ежегодно ги финансира.

Голяма част от обучаваните са по т. нар. държавна поръчка. Обучението на един студент от държавна поръчка е около 50 000 лева. И ангажиментът на държавата спира дотам - не проверява, въпреки, че ежегодно дава средства, те в какъв обем достигат до базите (университетските болници).

Защото особено след трети курс обучението е почти изцяло в университетските болници. Тук се извършват преподаването, специализациите, тук се намира персоналът, който обучава, както и апаратурата. А частта от финансирането, което постъпва в болниците от университетите, е нищожна.

- Т.е. не получавате достатъчно средства от университета. Подозирам, че ще си създадете проблем с ректора.

- Проблемът ми е с държавата.

По линия на договора с МУ “Иван Рилски” трябва да извърши 18 000 ч преподаване на година по различните специалности

Тези часове се водят от преподавателите в работното им време по трудовия им договор с болницата. Тя им плаща заплатата, включително и за тези 18 000 часа, през които те работят за университета.

Нали в този период те не работят за болницата - не преглеждат болни, не отчитат пътеки и т.н. Тези 18 000 часа за нашата болница са 1 млн. и 200 хиляди на година. За “Александровска” са поне 5 млн. лв. на година.

В същото време ръководството на МУ се хвали, че има 180 млн. по сметките - да, но това са средства, които би трябвало да постъпят в университетските болници, защото те са извършили всички дейности, за които МУ е получил финансиране от държавата.

И какво пречи държавата – примерно минимум 50% от финансирането, да стигат до базите за обучение. А по какъв начин разбира държавата, която е платила по 50 000 лв. на студент, какво е качеството на неговата теоретична и най-вече практическа подготовка?!

- В последните години обективната оценка за качеството на обучението е рейтингът на университета, който публикуваме всяка година.

- Аз питам: Кой знае студентът Дечев примерно как е обучен? Защо на държавните изпити не присъства представител на държавата? И като държавата е дала пари за обучението му, Дечев няма ли някакви ангажименти към нея, а на втория ден си хваща чантичката и заминава за чужбина.

- Като говорите за отношение университет - болница, не е ли по-добър и обоснован моделът на МУ-Варна, който управлява болницата “Св. Марина”?

- Това е успешен модел. Защо не го направят тогава с “Александровска”, която е най-голямата база на МУ - София? Защото, ако МУ започне да плаща 5 млн. за часовете, в които лекарите преподават, ще му е по-изгодно да управлява болницата. От друга страна пък, “Александровска” ще изплати просрочените дългове за 5 г. само от тези пари. Но това е работа отново на принципала.

Има още един проблем. Катедрите си заявяват апаратура, на която се извършва обучение, и тя се плаща от университета. За 10 г. сме получили 4 млн. и 500 хиляди.

В договора обаче пише, че тази апаратура не може да се използва за друго освен за обучение. Т.е не мога да преглеждам пациенти, на които след това отчитам пътеки. Така пише.

В същото това време “Иван Рилски” е инвестирала 52 млн. собствени средства за апаратура, на която се извършва и обучение. И на специализанти плащаме 2 минимални работни заплати, отделят се и специалисти, които да ги обучават. Като изброявам тези неща, МУ може да ми каже - значи няма да бъдете повече университетска болница. Но

ако всички университетски болници имат тези претенции, които са логични, къде ще се обучават студентите?

И тук принципалът пак отсъства. А така ще се влеят средства точно в болниците, които са най-закъсали.

- Като говорехме за достъпа до здравеопазване, как се справяте с големия наплив към неврохирургията на “Иван Рилски”? Лично съм търсила начин човек да стигне дотам?

- От 2000 г. в България е установен пазарен модел. Преди това потребностите от легла се оценяваха по брой души, които живеят примерно в област Ямбол.

И ако областта е 300 хиляди души, се планират съответният брой легла за тях. И така се правят областни карти за цялата страна. Въпреки че възприехме пазарния модел и всеки пациент може да се движи и лекува в цялата страна, планирането на леглата продължава да се прави на стария принцип.

Леглата в Ямбол си остават същите на брой, но пациентът може да дойде да се лекува в София. А леглата в нашата неврохирургия са планирани на база живеещите в София - 70 легла.

Но 2/3 от тях се заемат от хора от провинцията. Това обаче системата не го отчита. И става така, че търсенето е много по-голямо, защото на този брой легла трябва да се приемат освен хора от София, и от страната.

Какъв е смисълът тогава от областните карти, след като е позволено, независимо от адресната регистрация, да се лекуваш в цялата страна? Какво пречи да се обединят всичките 28 областни карти в една национална?

Тогава ще отпаднат ограниченията за легла на съответната клиника, ако не се превишава общият брой по единната национална карта. Защото софиянецът е в пълното си право сега, че е ощетен, тъй като предвиденото за него легло в София е заето от пациент от друга област.

Т.е. освен, както е в момента парите да следват пациента, същото трябва да важи и за леглата. Ако това се промени на пазарен механизъм, нещата до няколко години ще се урегулират. И там, където има добър персонал, условия и качество на медицинския продукт, структурата ще се развива на пазарен принцип.

Тази идея съм я презентирал. И министър Сербезова прие да бъде обсъдена на по-широк форум, но за съжаление, министър Меджидиев – не, което отново е показателно за липсата на приемственост в политиката на МЗ. Пак опираме до това, че трябва изготвяне и провеждане на национална стратегия в здравеопазването.

- Трябва да убедите за това следващата здравна комисия в парламента.

- Това с убеждаването не е лесно. Когато бях управител на НЗОК, се опитах да убедя народни представители и представители на съдебната власт за действия по съществуващ текст в НК.

Става въпрос за чл. 111. Още го помня. Ето един казус - двама души се сбиват в кръчмата, единият удря другия, потърпевшият го съди, че му е нанесъл телесна повреда, за която той е лежал в болница. За тази медицинска дейност, естествено, е заплатила касата.

С този чл. 111 се задължава националната каса, при влязло в сила решение на съда за умишлено причинена вреда, да предяви иск към причинителя за възстановяване на средствата за неговото лечение.

Този текст съществува 20 години и до момента не е приложен нито веднъж. Просто защото никой не е указал в него кой информира касата за влезлите в сила решения на съда.

- И какво се случи?

- Нищо. Обаче на една от срещите ми разбрах, че става въпрос за няколко хиляди дела годишно. Което би върнало в бюджета на касата няколко десетки милиона годишно, от влезли в сила присъди.

И това е написано в закона. Освен че държавата ще спечели, това е превенция срещу насилието - тема, по която само се говори. Та пак стигаме до това, че демонът е в политическия модел. И липсата на ефективен контрол.

Има много неща, които могат да се случат и без парламент. Има отворени теми, които не изискват дори промени в закона, има ги черно на бяло - просто не се прилагат.