Защо момичета крадат, за да си купят модерен смартфон

Разбира се, че перефразирам Христо Смирненски. И по смисъл го перефразирам. Но не съвсем. Децата са най-голямата ценност на едно общество, защото са неговото бъдеще. В тях вграждаме идеите и идеалите си за собствения и за живота на всинца ни. Идеалите обаче имат странното свойство да се преиначават и изкривяват. А когато идеалът се срещне фронтално със Златния телец... е, вероятно се не само досещате, ами сте и свидетели кой взима връх.

И не за Великия комбинатор иде реч. За много по-ниски (и низки) прояви в обществото ни. Но, за съжаление, превръщащи се във нарастваща тенденция. За детската престъпност. Не сме я измислили ние. Но не значи, че трябва да я приемаме като даденост. Излезе тези дни статистика, според която за миналата година 14% от разкритите престъпления на нашата територия са извършени от малолетни и непълнолетни лица.

Ах, ще кажете, само 14%, какво му плащаш? Да, ама това са само разкритите. Защо ви обръщам внимание върху казуса на фона на разбрицания  свят - военни конфликти, икономически колапси, климатични изменения? Защо ви насочвам погледите към невръстни биячи и малки крадливи ръчички? Защото тъй върви светът, както е казал Ботев, и то “с стъпки бързи”, при него борбата върви към своя свещен конец, а тук нещата опират не до хляб, а  до ракия и модерен телефон. Оказва се, че момичетата извършват кражби, за да си осигурят лъскав модел смарт или ай. Не, не крадат апаратите. Знаят, че те са високо защитени, точно както са високи технологиите им. Смарт са децата в това отношение. Схемата е проста - влизаш в магазин за дрехи, примерно, има си начини да откраднеш - я ще пробваш  7-8 скъпи парцалки, пък ще си излезеш с три от тях, навлечени една върху друга под собствената, я ще смотаеш в чантата някоя дрешка от закачалката, изобретателността няма граници. Една моя съученичка така се беше сдобила с палто и си го носеше, докато родителите й дойдоха да питат друга съученичка няма ли да си вземе дрехата, та се разкри всичко. Голям срам беше, но други времена, други нрави, ще кажете.

Колко са родителите, чиито деца си позволяват да посегнат на нещо, което нито е тяхно, нито са платили за него, дето  ще им направи впечатление от къде, аджеба, туй дете родно има  лъскава джаджа? И ако щерката каже, че Лилето й е услужило, ще се вдигнат да проверяват тъй ли е, не е ли тъй.

Възпитанието на децата започва с раждането на родителя. И не, не оневинявам малолетните престъпници, те трябва да бъдат  съответно санкционирани, но все пак родителският контрол не може да абдикира безнаказано. Не трябва. Децата са деца, те искат. Искат да са модерни, искат да демонстрират благополучие, искат да са значими в очите на околните. Да бъдат забелязани и отличени. Всъщност това всички го искаме, в природата ни е, но имаме изградени с възрастта и обществените корелации спирачки по какъв начин да го постигнем. Поне повечето от нас. Децата нямат спирачки пред изкушенията на околната среда. Те искат и туйто! Нещо друго привлече вниманието ми - защо точно телефони? Хайде сетете се! Махаме настрана пандемията, тези две години, през които светът беше хоумофис, хоумучилище, хоумживот. И пак остава неприятната истина, че ние все повече и повече живеем във виртуала. А целият този лъскав виртуален живот не е достъпен през “Правец 8” или нокията с червена слушалка - зелена слушалка. Колкото повече функции, толкова повече хей, живот, здравей, здравей!  Колкото повече лайкове и усмихнати емотиконки в социалните платформи, толкова повече самочувствие и усещане за собствената значимост. Колкото по-умни електронни носители, толкова по-... Имате ли смелост да го кажете на глас? Глупостта е престъпление, уважаеми. Срещу човечеството. Без усмивка го казвам.