Антиземетръсните изисквания много ограничават
съвременните архитекти и в това е проблемът, казва зам.-председателят на софийската секция на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране

- Господин Куманов, защо според вас разрушенията по сградите от сегашното земетресение в Турция са толкова големи, може би по-големи, отколкото предполага самият трус?

- Не съм много съгласен, защото 7,8 по скалата на Рихтер си е доста сериозно земетресение навсякъде по света. Може би с изключение само на Япония, Чили или Нова Зеландия, които са водещи държави в антисеизмичното проектиране на сгради.

Но в Турция, както и у нас, има един куп стари сгради, построени далеч преди съвременните антиземетръсни правила да са били въведени. Разбира се, има в централните градски части у нас много сгради на по над 100 години, които са строени с много дебели стени от порядъка на 70 см и те показаха добра устойчивост при земетресение.

Но както се видя и в Перник след земетресението от 2012 г., в селските райони често се срещат къщи със стени, широки 25 см, т.е. с дебелината на една тухла, и без зидария. Те са много неустойчиви.

- Но през 2012 г. нямаше нито една жертва у нас, дори за ранени не си спомням, а все пак беше 5,8 степени?

- Нямаше жертви, но при огледите по селата в Пернишко тогава видях много къщи, на които им трябваше буквално още един лек трус, за да паднат.

В България всеки мисли, че разбира от строителство

и бута, кърпи, надстроява, преустройва без никакви проекти. Някой ден това ще ни се върне като огромна щета.

- От кадрите по телевизиите се виждат паднали дори 7-10-етажни сгради в Турция, които очевидно не са много стари. Нима към тях не са прилагани съвременните изисквания?

- Би трябвало, но точно това е проблемът. Антисеизмичните изисквания много ограничават архитектите. Защото основното в тях е, че сградите трябва да са регулярни по височина, почти с квадратна основа, без чупки и изнасяния напред и назад. Ако са направени по този начин, те са по-устойчиви на земетресения.

Но през последните години архитектите се надпреварват да измислят всякакви причудливи форми и намират конструктори, които са достатъчно гладни, за им ги направят.

- Нима сграда, която не отговаря на тези изисквания, може да получи разрешение за изграждане и за ползване?

- Точно това е работата на надзорните фирми и ведомства. Но и работата на контролните органи у нас е на такова ниво, на каквото е и подготвеността на обществото ни за такива бедствия. Ниско е.

Важното в случаите с такива земетресения е да има на място достатъчно голям брой специалисти, които да правят експертни оценки на сградите, които само са повредени, но не са се разрушили. Които да казват на хората дали могат да се върнат и да преспят в тях безопасно, или в никакъв случай не бива да ги доближават. Ето това е нещото, което на нас ни липсва.

- Опитът ви в Албания след тамошното земетресение в Дуръс какво показа?

- Че къщите със стени само с по една тухла и без зидария падат по-лесно. Освен това качеството на материалите там беше много ниско.

Но според мен най-лошото е, че там, както и у нас подготовката ни за реакция след такова земетресение е много ниска.

А ние сме в един и същ сеизмичен район с Турция. У нас през 1904 г. се е случило най-голямото земетресение в континентална Европа изобщо, откакто има измервания на тази дейност. То е било над 7,9 степени по съвременната скала и епицентърът му е бил в Кресненския пролом. Чирпанското е доста по-късно и е по-слабо, но с повече жертви, защото е в гъсто населен район.

- Как оценявате устойчивостта на многото панелни блокове у нас?

- Тя е сравнително висока, но при много условности – сградата да е била добре поддържана, да не е имало къртене вътре, да няма течове, които водят до корозия.

Панелните сгради имат особености, които ги правят по принцип устойчиви, защото са гъвкави

Те имат дюбелни връзки, които правят така, че сградата се клати по-силно при земетресение, но не пада, защото точно това клатене усвоява енергията. Това е като в бокса – ако си дръпнеш главата, ударът от противника ще е много по-лек, отколкото ако стоиш неподвижно.

- Ако земетресение от такава степен като сегашното в Турция удари и в България, последиците и трагедията същите ли ще са?

- Аз не искам да всявам паника, но когато правиш едно и също нещо и очакваш различен резултат, няма да ти се получи. Просто ние не сме подготвени за земетресение от такъв мащаб.