Китай идва насам през “17+1”, но ЕС контрира с Gateway

На 20 март президентът на Китай Си Дзинпин пристигна на държавна визита в Москва - първото посещение на китайския лидер след преизбирането му за нов мандат. След разговорите на високо равнище беше публикувано общо изявление за задълбочаване на всеобхватното партньорство и стратегическото взаимодействие.

“24 часа” потърси за коментар бившия председател на комисията по външна политика в 46-ото НС и международен експерт Димитър Гърдев и му зададе два въпроса:

1. Какви изводи може да си направим от срещата между президентите на Русия и Китай в Москва?

2. Как ще се развие международната обстановка и къде е Европа, в това число и България, след срещата на високо ниво?

Ето и отговорите на бившия председател на комисията по външна политика в 46-ото НС Димитър Гърдев:

1. Посещението на Си Дзинпин в Москва беше предшествано от посредническата роля на Китай между Саудитска Арабия и Иран за възстановяване на дипломатическите отношения, което Пекин разглежда като свой геополитически успех. По време на посещението в Москва Китай извади своя мирен план за решаване на конфликта в Украйна.

Въпреки че беше отхвърлен от Запада, който смята, че Китай е заел страната на Русия по този въпрос, това даде основание на Владимир Путин да каже, че планът е добър и би го приел. Тоест Русия се опита да легитимира Китай като посредник.

Важна задача на визитата на Си Дзинпин в Москва бе и да представи отношенията между двете страни като изключително близки и партньорски.

Но това е относително. Първо, в икономически план дисбалансите в търговията между Русия и Китай са огромни.

Китай внася стоки в Русия за около 200 млрд., а Русия изнася енергопродукти за около 35 млрд. Второ, така и не видяхме пълномощабно военнотехническо сътрудничество, което би било показател за наистина установен междудържавен съюз. Китай не се съгласи да доставя бойна техника на Русия. А това кореспондира с позицията на САЩ, че може да се разглежда като неприемлив акт, който може да доведе до санкции срещу Пекин. Тоест

Китай продължава да се съобразява с най-големия пазар в света

- западния, и не преминава тази граница. Да не забравяме, че Китай е в режим на санкции за ограничаване на нови разработки, които бяха задействани от САЩ. Китайското ръководство е силно притеснено да не бъде подложено на истински санкции. Трето, нямаше очакван пробив по отношение на газопровода “Сибир 2”, чрез който Русия да увеличи енергодоставките към Китай и така да избегне ембаргото от ЕС и САЩ.

Имаше обаче силно сближаване на позициите, свързани с военните съюзи, които САЩ, Великобритания и Австралия направиха само преди месец в района на Югоизточна Азия. Тук позициите им съвпаднаха и може да се очаква военнотехническо и политическо сътрудничество и инициативи по тази линия.

2. Желанието на Китай да бъде отделен полюс в международната политика е само частично успешно. Основната задача на външната политика на Китай е да бъде посредник в конфликти, които са важни за света, но отдалечени от Китай. Но тук, например, не видяхме развитие на китайското предложение за конфликта в Украйна. Другата основна задача е

Пекин да се яви като лидер на т.нар. Обединен юг

Но трябва да имаме предвид големите различия между Китай, от една страна, и Индия, Япония и Южна Корея, от друга. А мястото на България е ясно определено от водената обща външна политика и политика за сигурност и отбрана на ЕС. Другото място е като надежден съюзник на НАТО и спазване на всички международни договори от Устава на ООН.

Освен това България ще участва активно в инициативата на ЕС Gateway, която е контрамярка на китайската инициатива “17+1”, свързана със страните от Централна и Източна Европа. В момента тя избледнява, а на преден план излиза инициативата на ЕС.