Живеем в личните си балони и нямаме обща цел като общество, за която партиите да ни разказват и така да увличат избиратели

Пети сезон със същия каст и втръснал сюжет - нормално е все по-голяма част от българите да отказва да гласува, друга да го прави с отвращение, а трета да се чуди буквално до последния момент дали да се разходи до секциите и кого да отбележи в бюлетината.

Обществото е устроено така, че винаги има едни проценти избиратели, които решават спонтанно, а не на базата на политическите си убеждения или друг рационален мотив. Въпросът е защо сега този спонтанен избирател добива все по-голяма тежест.

Всъщност не рационално, а емоционално е по-скоро решението ни пред урните, колкото и на пръв поглед да изглежда обратното. Обикновено купуваме нова дреха не защото нямаме какво да облечем, а защото имаме нужда от нова емоция - специален повод, пролетта е дошла, влюбили сме се, нещастни сме и трябва с нещо да се утешим и пр. И храната се купува повече с очите и емоциите, не със стомаха (или поне преди скока на цените беше така).

Горе-долу същото е и на политическата сергия освен в извънредни ситуациии, когато обществото действа в името на някаква голяма обща цел или от инстинкт за самосъхранение.

Ситуацията на война и криза би следвало да задейства този инстинкт, но у нас не е точно така. Първо, защото с политическата криза някак свикнахме и въпреки че всеки социолог съобщава, че на хората им е писнала и искат изход и стабилна власт, реално

се видя, че и така може да се живее. Хубаво ли ни е, е отделен въпрос

Второ, продавачите на страхове се провалиха - не умряхме от студ и глад през зимата, така че и по тази линия не се задейства значим вот, движен от инстинкт за оцеляване.

Трето, войната за българина остава като някакъв фонов шум, въпреки прогнозите кризата да става все по-тежка. Повълнувахме се от бежанците - едни се втурнаха да им помагат, други да искат “техните” 50 лв. на ден (някои и до днес са убедени, че на украинците са раздавани на калпак). Аха да бутнем Паметника на съветската армия за 1 година от Путиновата агресия, но в крайна сметка и с войната свикнахме. Сега взехме да свикваме и с гонките с мигранти по магистралите.

Така че най-общо казано, избирателите нямат емоционалната провокация за кого да гласуват. В тази кампания

партиите говорят само на твърдите си ядра. Останалите българи не чуха от политиците нито една завладяваща история,

била тя хубава, или тъжна, която да ги увлече и провокира да им се доверят.

И изобщо в момента българското общество няма една голяма история, обща идея, мечта за сбъдване, която да му бъде разказвана и която да го увлече зад водачи, обещали да я реализират. Тази с еврото не става, защото въвеждането му е нещо, което депутати, министри и чиновници, чиито заплати ние плащаме, трябваше отдавна да са подготвили.

Да, всеки от участниците в изборите си има някакъв слоган и свой си сюжет, но цялото говорене е толкова извън реалността, вяло и проформа, скучно и, с извинение, тъпо, че човек се чуди толкова ли могат. Или се пазят за наесен, гласейки се и този път да избутат за няколко месеца ялов парламент, без да излъчат управление.

Та всяка партия тази пролет ни предложи от същото - стари послания, но още по-лошо опаковани. Те не грабват ухото и окото на политическата сергия. Затова онези избиратели, които все пак искат да гласуват, но се чудят за кого, имат нужда от преразказ. От съвет, от насочване и посочване кого да маркират в бюлетината.

Кой да им го даде?

Вече не работи формулата лидери на мнение да формират нагласите на цели социални групи поради ужасното противопоставяне в обществото и все по-раздробеното му съществуване на микрогрупи - регионални, професионални, роднински и всякакви други малки общности. Живеем в балони от най-близки съмишленици и не виждаме, не чуваме и не се интересуваме какво става в съседния такъв балон. Ако изпитваме нещо едни към други, то е предимно предразсъдъци и дори омерзение.

Така last minute избирателят, който продължава да се чуди как да гласува, може да звънне само на някого от своите. Колегата, шефът, роднините в големия град, успелият приятел ще му съобщят в последния момент по телефона, фейсбук или на питие името на партия. А част от тези хора вероятно с гняв ще отбележат “Не подкрепям никого”.