Владимир Путин обеща на руснаците, че удължавайки неговата ера на управление, те ще оставят една по-добра Русия на децата си. Според анализатори обаче той застрашава страната със застой, отказвайки да засяга въпроса за приемника си.
За много руснаци терминът е препратак към съветския период на "застой" от 1964 до 1985 г., главно по времето на Леонид Брежнев, който беше последван от крахо на Съветския съюз и десетилетие на хаос. Също както тогава, липсата на надежда за промяна крие известен риск.
"Слабостта на режима (на Путин) е, че няма механизъм за предаване на властта", каза за Франс прес Максим Трудолюбов, видна фигура в руската журналистика, редактор в информационния сайт "Медуза". Според него 67-годишният руски президент и неговите приближени "изпитват дълбоко недоверие" към свободните избори като начин за определяне на следващия държавен глава. И при липсата на определен приемник "те се просто се държат сякаш никога няма да умрат".
Изненадващо обявената през януари и набързо прокарана в парламента конституционна реформа, пожелана от Путин, който е на власт от 20 години, беше утвърдена с 78 процента от гласовете на избирателите с всенародно гласуване, организирано от 25 юни до 1 юли, осъдено от опозицията като "огромна лъжа".
Една от ключовите клаузи в текста, добавена през март, след като никога не беше споменавана, е "зануляването на брояча" за президентските мандати. Така през 2024 г., когато изтича настоящият му мандат, Владимир Путин ще може отново да бъде кандидат за два шестгодишни мандата, които на теория ще го оставят в Кремъл до 2036 г., когато ще навърши 84 години.
Реформата въвежда в конституцията и социални поправки, като индексиране на пенсиите според инфлацията, а също и консервативни принципи, които са присърце на президента, като вярата в Бог или брака, "резервиран" само за хетеросексуални. Според редица наблюдатели те служат не само за да подтикнат руснаците да участват във вота и затова Татяна Становая, основател на аналитичния център "R.Politik", твърди, че те "не бива да бъдат подценявани".
"Това е начин да се циментира Русия каквато е сега, да се институционализира наследството на Путин", смята тя.
И дори резултатът от вота да не оставяше никакво съмнение, въпреки всичко той идва в деликатен момент за Путин. От май 2018 г. до юни 2020 г. рейтингът му на одобрение, измерен от независимия институт "Левада", е паднал от 79 на 60 процента, на фона на забавяне на икономиката и намаляване на покупателната способност на руснаците от 2014 г. насам. През есента предстоят регионални избори, а през 2021 г. - парламентарни избори. А управляващата партия "Единна Русия" е крайно непопулярна.
Някои анализатори са на мнение, че затова Путин е бързал да прокара своята реформа, преди Русия да изпита всички катастрофални ефекти от икономическата криза, дължаща се на Ковид-19. Още повече, допълват те, че в дългосрочен план има риск режимът да се затрудни да възстанови икономиката, а с нея и популярността на президента.
Путин "не е способен да наложи фундаментални икономически реформи, а щом не го направи, ще станем свидетели на прогресиращ упадък и застой "а ла Брежнев", със спад на популярността и легитимността на властта сред населението", казва Александър Титов, преподавател от университета Куинс в Белфаст.
За Путин "най-важното сега е да избегне финансовата и социалната криза", казва Становая.
Още повече, че според независими проучвания младото поколение не харесва особено реформите, подложени на референдум. А за повече от 20 години на власт Путин не позволи да се появи някакъв наследник, нито млад политик, който да се понрави на най-младите.
"Крайно време е за смяна на поколенията (във властта), въпросът е кога и как ще стане това", убеден е Трудолюбов. С времето според него ситуацията ще става "все по-нестабилна". И колкото повече Кремъл отлага проблема за предаването на властта, "толкова по-брутална ще е промяната", потвърждава и Александър Титов. "Ако твърде дълго се съпротивлявате на исканията за промяна, тя ще избухне в много по-радикална форма, отколкото би била иначе", смята той.
